В последните месеци инвеститорите са щастливи да предоставят евтини заеми на сравнително рискови компании, пише MarketWatch.
Лихвите са доста примамливи. Sprint Nextel може да получи десетгодишен заем при 6,5%, Ally Financial, бившата GMAC, както и PulteGroup, могат да издадат десетгодишни облигации при доходност от 7,5%.
Правителството на Ирландия обаче не може. Защо? Точно сега Дъблин търси дългосрочни заеми на каквато и да е цена.
Десетгодишните ирландски облигации се оценяват като високорискови (junk bonds) и се търгуват при доходност от почти 10% и рекорден спред в сравнение с германските облигации с подобен матуритет.
Въпреки това облигации на развита икономика, носещи 10% годишна доходност, определено заслужават внимание.
Рискове разбира се съществуват, но определено имат добро финансово покритие.
В края на краищата Ирландия, за разлика от повечето корпорации, може да събира данъци и има подкрепата на Европейския съюз (ЕС).
Всеки знае историята на Ирландия: Икономиката на страната се сви и през 2010 Европейският съюз (ЕС) и Международният валутен фонд (МВФ) трябваше да отпуснат заем на Дъблин. Миналата седмица правителството обяви, че ирландките банки се нуждаят от още 24 млрд. евро от парите на данъкоплатците и така общата сума за спасяването достигна 70 млрд. евро, или почти половината от ирландския брутен вътрешен продукт (БВП).
Нивата на публичен дълг рязко нарастват на фона на огромните дефицити и рано или късно страната ще трябва да фалира.
Голяма част от историята обаче остава недоизказана, като цената за спасяването например. 70 млрд. евро? Нетната цена, измерена като публичен дълг, е наполовина на това, казва Донал Махони, стратег на Davy Securities в Дъблин. Останалата част идва от излишъка на публичния пенсионен фонд и от предоговарянето с кредитори на банките.