Решенията за актуализация на минималната работна заплата и пенсиите не трябва да се вземат под натиск, а след сериозна оценка на въздействието съгласно българското законодателство и европейските директиви. Това се казва в позиция на Българската стопанска камара.
Минималната заплата е ключов икономически параметър, чрез който по силата на повече от 20 закона и над 40 подзаконови акта се променят автоматично множество социални плащания и такси, посочват от БСК.
От работодателската организация дават за пример таксите за посещение при лекар и зъболекар, за болничен престой, концесионни възнаграждения, възнагражденията на висшата администрация, субсидиите за политическите партии и др.
Според бизнеса промяната на минималната заплата без отчитане на преките и косвени ефекти от този акт ще постави в затруднение голяма част от фирмите в България и, преди всичко - малките и средни предприятия, които осигуряват основната част от работните места в страната.
Това решение ще принуди работодателите да закрият работни места или да освободят главно нискоквалифицираната работна ръка. Това ще доведе до допълнителен натиск върху обществените фондове и дебаланси в приходната и разходната части на държавния бюджет и бюджета на ДОО.
Според БСК актуализацията на пенсиите трябва да се извърши с еднакъв процент за всички пенсии в зависимост от осигурителния доход, инфлацията и ръста на БВП.
Индексирането на най-ниските пенсии „награждава" една част от осигурени лица, които не са внасяли дължимите вноски и са лъгали обществото, и „наказва" хората с по-високи пенсии, както и получаващите т.нар. „стари пенсии", които са били коректни и изрядни спрямо пенсионно-осигурителната система, се казва в позицията на БСК.
Подобен подход деформира солидарния принцип, демотивира осигурените лица за внасяне на осигуровки в реални размери и дестабилизира финансово пенсионната система, допълват от камарата.