Европа разполага с 10 критични дни, за да спаси валутния си съюз, след като европейските политици се договориха да разширят спасителния фонд за региона, признавайки, че за да предотвратят надвисналия финансов колапс може да се наложи да потърсят помощ от Международния валутен фонд (МВФ), пише Ройтерс.
„Навлизаме в 10-дневен критичен период, за да се договорим как ще отговорим на кризата“, казва комисарят за валутната политика и икономиката на Европейския съюз (ЕС) Оли Рен.
Късно вечерта във вторник финансовите министри на страните от еврозоната се споразумяха за детайлите на план за разширяване на европейския фонд за финансова стабилност (EFSF), но не успяха да уточнят какъв точно ще е новият му размер поради бързо влошаващите се условия на пазара. Това накара европейците да потърсят помощ от МВФ.
В сряда доходността по италианските и испанските облигации продължи неумолимо да се изкачва към нива, приемани от инвестиционната общност за крайно неустойчиви. Пазарите оценяват разширяването на европейския спасителен фонд като неадекватно.
Не трябва да забравяме, че след провала на последния аукцион в Берлин, финансирането на EFSF става проблематично, а германският рейтинг ще бъде подложен на сериозен натиск, особено ако Франция изгуби първокласната си кредитна оценка, посочват стратези на Rabobank. „Това ще постави под въпрос всички планове, свързани с EFSF. Решенията са остарели, а пазарът продължава напред“.
Две години след началото на дълговата криза инвеститорите бягат от европейските дългови пазари, банките се опитват да се отърват от токсичните европейски облигации, кредитните институции в южна Европа са в още по-критично състояние, регионът е на ръба на рецесията, а опасенията за оцеляването на еврото са все по-реални.
„Сега сме изправени пред истинска финансова криза – широкоспектърен трус на финансовите пазари“, казва Кристиан Нойер, управител на френската централна банка и член на съвета на директорите на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Еврозоната прие детайлен план за застраховане на първите 20-30% от новоиздадените облигации на изпитващите затруднения страни. Мерките включват и създаването на съвместен инвестиционен фонд за привличане на чуждестранни инвеститори, които да купуват облигации на страни от еврозоната.
И двете схеми трябва да заработят до януари, като EFSF ще разполага с около 250 млрд. евро, след като финансира втория спасителен пакет за Гърция, заяви председателят на Еврогрупата и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер. Целта ни е МВФ да осигури толкова подкрепа, колкото и EFSF, посочва Юнкер.
Според мнозинството анализатори кризата може да бъде потушена единствено чрез радикални мерки като евентуална масивна интервенция от страна на ЕЦБ за директно или индиректно изкупуване на ДЦК на страните от еврозоната.
Германският канцлер Ангела Меркел заяви, че на срещата на лидерите на ЕС на 9 декември не възнамерява да сключва сделка като се съгласи с издаването на общи европейски облигации срещу споразумение за задълбочаване на фискалния съюз.
Доходността по италианските облигации вече е над нивата при които Гърция, Ирландия и Португалия бяха принудени да потърсят международна помощ. В края на януари Рим трябва да рефинансира значително количество падежиращ дълг.
Всичко около кризата в еврозоната може да проследите в специалната рубрика на Investor.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.