По този начин според останалите участници на пазара, държавата, в нарушение на своя интерес, и изкривявайки условията за търговия на петролни продукти в България, косвено е предоставяла близо шест години на “Нова Плама” АД държавен ресурс, който дружеството би могло да използва за подбиване на крайните цени на продукцията си или за оборотно финансиране, на иначе губещата си дейност.
В резултат на извършения обстоен анализ на задълженията на “Нова Плама”АД към държавата, на финансовото й състояние и на пазарното й поведение и позиции, комисията е установила, че основната част от публичните и частни държавни вземания са били разсрочени през април 2000 г., в рамките на приет от кредиторите и одобрен от съда оздравителен план на предприятието, с който образуваното производство по несъстоятелност е било прекратено.
Друга част от публичните задължения на държавата, възникнали в периода на производството по несъстоятелност, но невключени в оздравителния план, са били разсрочени от Министерство на финансите с подписано между него, длъжника и мажоритарния му собственик споразумение. За малка част от задълженията, възникнали към този период е образувано изпълнително дело.
Комисията приема, че предвиденото разсрочване в рамките на оздравителния план, принципно не би могло да съдържа елемент на държавна помощ, тъй като се извършва с акт на съда, а не на орган на изпълнителната власт или местното самоуправление. Следователно не е налице селективно поведение на административен орган, а става въпрос за разсрочване, извършено по силата на съдебен акт.
От доказателствата, събрани по случая обаче, се е установило, че “Нова Плама”АД не изпълнява оздравителния план повече от 5 години, тъй като не погасява съобразно последния задълженията си към държавата. За по-голямата част от сумите по оздравителния план, държавата не е предприела нищо до момента, за да събере вземанията си, въпреки, че финансовото и икономическо положение на предприятието не само не се е подобрило от датата на влизане в сила на плана, а сериозно и постоянно се влошава.
КЗК за пръв път в практиката си по оценка на държавни помощи констатира, че нехайството на държавата като кредитор и нейното пасивно поведение, при констатирано влошаващо се състояние на длъжника, противоречи на поведението на добросъвестния частен кредитор.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.