Необходими са ни практици в образователния процес

Милена Стойчева е предприемач, в момента изпълнителен директор на „Джуниър Ачийвмънт България“ - най-голямата организация с идеална цел, която работи в областта на икономическото образование. Разговаряме с изпълнителния директор на компанията за „изтичането“ на квалифицираните кадри, за „пропастта“ между образованието и потребностите на бизнеса, за новите умения за успешна реализация на пазара на труда, за предприемаческия дух, професиите на бъдещето и други горещи теми.

- Г-жо Стойчева, как може да се възстанови „скъсаната връзка“ между образованието и потребностите на икономиката?

Действително сме свидетели на парадокса, при който е налице недостиг на кадри в определени бизнес сектори, а в същото време младите висшисти се оказват без работа след завършване на образованието си. Според мен се получава един порочен кръг и причината за това е липсата на партньорство между образователните институции и бизнеса.

Има редица пречки за „отварянето“ и на едните, и на другите. От една страна - юридически и законови, от друга - не се търсят гъвкави модели, които да отговарят на съвременната пазарна среда. За мен решението е доста просто и то  е свързано с образованието в България, което засега е далеч от съвременните модели на образование. То трябва да отговаря на динамичната пазарна среда и да се мисли като вид продукт, който трябва да бъде конкурентоспособен. Неслучайно в други държави обучението е един от най-скъпите продукти – именно защото навсякъде по света то е пряко обвързано с реализацията.

- Какъв е пътят за преодоляването на пропастта между скамейката и реализацията?

Това, което трябва първо да бъде направено, е да бъдат реформирани като цяло образователните ни институции. Промяната трябва да позволява нова методика на преподаване, да включва практици в образователния процес, да бъде намерена форма за обучение, която да има конкретни измерения в бизнес средата, тоест да бъде пряко свързано с нуждите, за да може реализацията да доведе до реални резултати, а и до удовлетворение от двете страни.

Освен това образованието трябва да се промени в посока на създаване на възможности за професионална ориентация от ранна възраст. Виждам два пътя на развитие –  да работиш в дадена компания или да си предприемачески ориентиран. Разбира се, това не означава, че трябва да направим от всички млади българи създатели на Фейсбук, а по-скоро те да бъдат създатели, да откриват свои компании, които да са основани на съществуващи реални пазарни ниши. Преди всичко младите хора трябва да бъдат проактивни, да търсят изява на своята квалификация на пазара на труда и посредством предприемчивост, а не само като служители. Това е основното нещо, което трябва да бъде променено. Предприемаческата инициатива трябва да бъде включена като част от предметите, които се изучават. Това не означава, че всички ще станат бизнесмени, но ще се гради ново мислене и нова нагласа сред подрастващите - те да знаят, че сами трябва да управляват своя живот, а не получаването на диплома да се превръща в самоцел, която не намира реални измерения.

- В чии ръце е волята за промяна?

Мисля, че това трябва да бъде инициатива на трите страни – на ВУЗ-овете, бизнеса и правителството. Има модели, които са доказали, че работят. Например в образователните програми да се включат курсове по предприемачество независимо от изучаваната специалност. Другият работещ модел за сътрудничество между бизнес и образователни институции е работата на  практици с представители на компании, които имат силата да осигурят обратната връзка със студентите.

Със сигурност има форми, при които образователните институции да привлекат бизнеса и той да намери рамката, в която да се включи – чрез менторство, морална подкрепа, безплатни образователни програми и подкрепа на центрове в университети, които да насърчават идеите на младите хора. Държавата също може да подпомогне този процес чрез осъвременяване на регулативната рамка и поставяне на изисквания към университетите да бъдат сертифицирани за качеството си, да постави по-пазарни условия за финансирането на тези академични институции, защото ако един университет не осигурява качество на образованието, той изостава от пазара и тези млади хора се превръщат в тежест за пазара на труда. Това е и една от причините голяма част от младите у нас директно да търсят възможности за обучението си в чужди университети.

- Ще продължават ли да „изтичат“ българските кадри в чужбина?

Мисленето, че ще учиш нещо, което ще ти даде диплома и тя ще ти помогне да се реализираш, просто не работи. Икономиката като цяло е много динамична, светът също. Вече сме в друга ера – други са професиите и квалификациите, които се търсят и те се променят много динамично. Професиите на бъдещето – тези, които ще се търсят след десет години например, в момента въобще не съществуват в публичните представи – например една от тях е да бъдеш екскурзовод в Космоса, наноинженер или наногеолог – все професии, които ще бъдат реални с темповете на развитие на икономиката и като цяло на глобалния пазар на труда след около десет години.

Парадоксално е, че говорим за глобализирана икономика и за „изтичане“ на кадри. Няма как да бъде спрян човек с висока квалификация да търси по-добра реализация, където и да е по света. По-важното е да бъде създадена добра бизнес среда у нас, така че кадрите, които възпитаваме, да поискат да останат част от нея. Наред с това в самите компании организационната култура трябва да бъде такава, че да носи удовлетвореност, стандарти за коректност, да мотивира служителите да бъдат резултатни. В момента, в който тази среда се регулира и стандартите на работа започнат да се измерват, както в другите държави, тогава може да спре „изтичането“ на кадри.

- Кои са уменията, които ще са най-търсени в бъдеще?

Квалификацията, която се търси е свързана с определени умения и те са очертани като ключови в стратегията на ЕС за развитие до 2020 година. В тях влизат така наречените „меки умения“, или добрата комуникация, презентационни умения, работата в екип, дори тези, които позволяват всеки да представи своя потенциал и да развие увереност в това, което може да предложи като интелектуален ресурс. Тук влиза и предприемаческото поведение – нещо, което ние доскоро пренебрегвахме – инициативността и активното отношение към всеки един вид дейност.

- Как оценявате качеството на работната сила у нас?

Мненията са полюсни. От една страна още има места и програми, които осигуряват сравнително добро ниво на образованието, но на други места нивото е доста занижено, не излизат добри кадри. Активността у нас е на заден план – не е адекватно обучението, базата, методите и липсва сътрудничество с практиката, което е задължително за всяко образование, за да доведе до високо качество на работната сила.

От друга страна в някои от сферите все още са запазени традициите младите специалисти да бъдат подготвени добре, но определено ако тук не бъдат въведени новите методи на работа и сътрудничество с практиците, както и изискванията на новата пазарна среда, в много скоро време ще се отрази и толкова ще спадне качеството на работната сила, че вече няма да можем да сме привлекателна дестинация за инвестиции – с висококвалифицирана и не толкова скъпа работна ръка. В крайна сметка това, че образованието не е достатъчно адекватно, ще доведе до понижаване качеството на работната сила.

- Има ли наплив към специалности за високо ниво специалисти за сметка на тези от средно ниво?

Да. Това е тенденция, която се забелязваше преди 30 години в САЩ, когато станаха много популярни програмите по бизнес администрация, но както виждаме скоро това доведе до криза. За да съществува една икономика, тя не може да бъде поддържана само от хора, които управляват ресурси, а трябва да бъде и създател на ресурсите. Според мен модата към подобни специалности се дължи и на факта, че няма добра ориентация още в средното образование. На практика всичко започва от образователната система.

Цялото интервю можете да прочетете в Investor.bg