Гигантският проблем на гигантите

Една от основните характеристики на световния бизнес е окопаването на върха на група от супер компании, които ревностно пазят позициите си с всички средства, пише сп. "Икономист". Група, която включва стари кучета като GЕ, но и нови настървени играчи като Google, Apple, Facebook, Samsung.

Тези огромни корпорации безспорно впечатляват в най-добрия смисъл на тази дума. Те правят продукти като подобряват значително живота на потребителите. Освен това предоставят безплатни услуги (търсачки, навигации и т.н.), оценявани на над 280 милиарда долара годишно.

Но, разбира се, имат и недостатъци. Според "Икономист" два много големи – смазване на конкуренцията и прилагане на порочни практики по отношение на мениджмънта. Нито един от тази недостатъци не е лесен за преодоляване. Ако не успеят да се справят обаче, големите рискуват сериозен обществен отпор – това ще е лошо за всички.

Годишният брой сливания и придобивания на компании е двойно повече сега в сравнение с 90-те години. Но това, което е най-притеснително е концентрацията. Делът от БВП, генериран от 100-те най-големи компании в Съединените щати през 2013-та година е 46% в сравнение с 33% през 1994-та. 5-те най-големи банки държат 45 на сто от банковите активи, а само преди десетина година този дял е една четвърт.

И още една, далеч по-изненадваща тенденция – в дома на предприемачеството броят на новосъздадените фирми (т.н. стартъп-и) е на най-ниското си ниво от 70-те години насам. Повече фирми “умират”, отколкото биват създавани. Основателите мечтаят малката им компания да бъде погълната от някой от гигантите срещу значима сума пари, вместо сами да се превърнат в гиганти.

Някои експерти считат, че това е само временен проблем, но случващото се на практика говори друго.

Освен всичко това големите изнасят бизнеса си извън Съединените щати, търсейки данъчни оазиси. С други думи те имат финансовата мощ да си го позволят – да си позволят скъпоплатени счетоводители, адвокати и не на последно място лобисти (само в Брюксел лобистите на американските компании са 30 хиляди!).

Малките не могат и да си помислят за такова заобикаляне на данъчните закони и товарът върху плещите им става непоносим, защото акулите ги мачкат с по-ниски цени на стоки и услуги (някак логично, когато производствените разходи и данъците са по-ниски).

Колосите не правят и кой знае какво по отношение на заетостта. През 1990-та година 3-те най-големи производители на автомобили в Детройт с обща пазарна стойност от 36 милиарда долара дават работа на 1.2 милиона души на американска територия. През 2014-та година 3-те топ компании в Силициевата долина се оценяват на 1 трилион долара и за тях в Съединените щати работят 137 хиляди души.

Логично общественото негодувание нараства главоломно. Някои политици като евроскептиците във Великобритания и Доналд Тръмп в САЩ се възползваха от това и пропагандират крайна мерки за защита на местния бизнес. Времето обаче е доказало, че протекционизмът и шовинизмът по отношение на бизнеса са недобри практики.

При все това гигантите трябва да бъдат обуздани, посочва “Икономист”. Твърди мерки, но обмислени. Като например затягане на данъчния контрол спрямо най-големите.

Исторически Съединените щати винаги са били по-либерално настроени към големия бизнес. И може би, когато корпорации като General Motors и IBM са били сериозно застрашавани от чуждестранни конкуренти, в подобна държавна подкрепа е имало смисъл.

В наши дни обаче гигантите определено се възползват и завземат цели пазари, изкупувайки всеки потенциален конкурент още в началния стадий на неговото развитие.

Определено е нужна и променя по отношение на антитръстовото законодателство, която да е адекватна спрямо развитието на високите технологии. Трябва да се взимат предвид дългосрочните последствия от придобиване на обещаващи стартъп-и от страна на големите играчи. И да се гарантира, че потребителите ще имат правото на избор кои онлайн услуги да използват независимо от платформата.

Възходът на големите в наши дни много напомня на ситуацията от края на 19-ти и началото на 20-ти век, когато световната икономика се променя драстично с навлизането на нови гигантски индустрии като стоманата и петрола и революционни технологии като електричеството и двигателя с вътрешно горене.

Тогава се наблюдава кратък период на яростна конкуренция, след който идват дълги периоди на олигопол (пазарна структура, при която производството и продажбите в даден сегмент на пазара се контролират от малко на брой конкуриращи се фирми, тъй като нови фирми трудно проникват на този пазар). Влиянието на бизнес титаните от онова време придобива огромни размери и ръцете им достигат до върховете на политическия живот.

Безцеремонното отстраняване на конкуренцията и практическото завземане на властта определено не е по вкуса на голяма част от обществото и резултатът е драматични събития (особено в Европа) под формата на бунтове, граждански войни и т.н., които в крайна сметка променят този строй.

Да, светът трябва да приветства постиженията на най-големите, но също да вижда и наличието на конкуренция. Да знае, че всеки има равен шанс да стигне до върха... А не да бъде купен по пътя към него.