Въглищната енергетика в Европа няма как да оцелее при такива цени на въглеродните квоти от 55 евро за тон. Старият континент изпразни своите газохранилищата тази зима поради голямото потребление и газът неслучайно поскъпва, като в крайна сметка кой кешира най-много от цялата ситуация - Газпром. Това е Зелената сделка или поне за момента, коментира Боян Рашев, denkstatt България, в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.
"Цените на въглеродните емисии в момента са до голяма степен комбинация между политика и спекула. ЕК заяви, че те трябва да станат по-скъпи и активира пазарен мехнизъм за изваждане на квоти от пазара, докато спекулантите се възползват от ситуацията - те купуват максимални количества от нещо, което е гарантирано, че в бъдеще ще поскъпне".
"От края на миналата година цените на въглеродните квоти и цените на газа в Европа растат успоредно и на този фон газът смазва въглищата като енергиен източник", допълва Боян Рашев пред Bloomberg TV Bulgaria.
"Българските ТЕЦ-ове са мъртви в това положение, като при държавната всеки един произведен киловатчас е на загуба. Американските ТЕЦ-ове функционират, защото някога са сключили добре своите договори и държавата им плаща въглеродните квоти", каза още гостът.
В разговора беше засегната и темата за електрическия преход на големите автомобилни концерни, като гостът сподели, че той не би инвестирал в компания, при която пазарната капитализация и печалбата са изключително диспропорционални.
"Всички компании, пряко или косвено участващи в този сектор, увеличиха толкова много своите капитализации миналата година, че тези капитализации нямат нищо общо с печалбите им и дори с потенциала им за печалба".
По думите на събеседника основният проблем на електромобилите, които всъщност те сами си създават, са металите.
"При изключително високи цени на медта, никела, балта и лития, няма как да се очаква цената на електромобил да върви надолу. Батериите тази година за първи нямат да станат по-евтини спрямо предходната, а точно обратното - ще станат по-скъпи. Физически нужните метали за производството на батерии ги няма. И като ги няма - цената ще стане такава, че само богатото население ще може да си ги позволи".
"В Индия електромобилът трудно би станал масов", посочи Боян Рашев.
Във връзка с петрола, според госта, ситуацията се развива съвсем логично - "последните пет години големите компании инвестираха твърде малко в търсене, проучване и развитие на нови проекти".
"Непрекъснато има ръст на търсенето. Покрай пандемията имаше голям срив, но малко по малко потреблението се завръща. В момента, в който се завърнат самолетите, светът ще се сблъска със сериозен проблем, тъй като вече е изяден излишъка на черно злато на пазара", коментира Боян Рашев
"По-големият, бъдещ проблем е, че Русия, Саудитска Арабия и други големи производители нямат механизма да увеличат съществено добива, просто защото няма нови стандартни находища. В един момент светът ще се върне обратно в нефтена криза, което може да се случи още 2022 г. и цената на петрола да се доближи 100 долара".
Целия разговор може да видите във видеото
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.