Грижата за българските реки – ключ към оцеляването на екосистемата

Приоритет за баланса на нашата планета е опазването на нейното биоразнообразие. Увеличаването на инфраструктурата, бракониерството, обезлесяването и други подобни фактори, са способни да нанесат трайни щети на екосистемата, а отговорността на големите вериги става все по-голяма.

И тази година Лидл България ще осъществи няколко акции по почистване и зарибяване на българските реки заедно със своите служители и доброволци. Благодарение на дългогодишната си инициатива „Дай шанс на Балканката“, която се осъществява в партньорство със сдружение „Балканка“, за девет години компанията е успяла да зариби 30 български реки с близо 393 000 балкански пъстърви – един от най-застрашените биологични видове в Европа.

Тази година инициативата отбелязва десетото си юбилейно издание, с което за пореден път компанията изразява своя ангажимент да развива бизнеса си с грижа за природата. През есента предстои инициативата да бъде надградена по иновативен начин, с цел да се превърне в още по-устойчива, като в няколко български реки ще бъдат инсталирани специални бебешки ясли. Яслите за рибки ще помогнат за излюпването на хайвер в естествена среда и ще допринесат за естественото развъждане на местната риба.

Малко повече за българските реки и популацията на рибите, които плуват в тях, ще ни разкаже инж. Димитър Куманов, член на УС на сдружение „Балканка“.

 
Как започнахте да се занимавате с опазване на околната среда? Кое ви мотивира?

За да се занимавам с опазването на реките у нас, най-голяма роля изиграха наблюденията ми, че в тях остава все по-малко живот, биоразнообразието става все по-малко и все повече участъци биват унищожавани за сметка на частни икономически интереси.

Такъв пример е река Дунав, откъдето са моите детски спомени, когато за първи път съм ходил за риба. По това време в Дунав имаше толкова много риба, че помня как понякога дори професионалните рибари не можеха да извадят серкметата си сами, а баба ми всеки път слагаше тигана, защото беше убедена, че ще се върна с риба. Тогава хиляди хора по Дунава изхранваха семействата си само и единствено с риболов, а една от най-масовите беше чигата, която е от есетровите риби.

После дойдоха безобразните замърсявания на реката – промишлени и от аварии в хвостохранилища. Преграждането на реката в Сърбия от хидровъзлите „Джердап 1“ и „Джердап 2“, за да не могат есетровите риби да мигрират и да се размножават, както и изправянето на притоците и вкарването им в диги.
Сега чигата е почти изчезнала от българския участък на реката, а например в град Лом има едва седем-осем души, които се занимават със стопански риболов. От тях риболовът е основно препитание само за един, а останалите работят друго, за да си набавят нужните месечни доходи. Съдбата на Дунава оставя усещането за кражба на начина на живот на много хора, които реката изхранваше.

Втората най-важна причина, с която се убедих, че трябва да се направи нещо за спасяването на реките ни, беше съдбата им след 2000 година. Тогава започна преграждането и пресушаването им от стотици нови малки ВЕЦ-ове, както и от непрекъснатите кражби на баластра от коритата им, замаскирани под „почистване“.

Планинските ни диви реки оставят у човек усещането за някаква магия. Разбира се, това усещане няма как да се опише, освен ако не се изживее. Във всеки случай, когато лятно време достигне температура от 40 градуса, а ти си на някоя планинска рекичка, се носи хлад, водата се пие, а единствените живи същества, които може да срещнеш, са рибите, мечките, вълците, глиганите и т.н. Тогава човек може да разбере за какво уникално усещане става въпрос, ще парафразирам Джек Лондон – Зова на дивотията.

Напоследък все по-малко такива реки ни останаха и това ме мотивира да полагам усилия за спасяването им. На 16 май 2013 г. за първи път видях една напълно пресушена река под водохващането на нов ВЕЦ, която  до преди това кипеше от живот – тогава се заклех, че ще правя всичко възможно нещата да се променят.

Много неща исках да се променят, като например да се разреши забраненият дотогава  риболов по реките с пъстърва и в делнични дни, като средство за борба с бракониерството. Исках да се промени заповедта за целогодишна забрана за риболов по някои реки, която беше пълна с грешки и не вършеше нищо полезно. Когато през 2011 г. видях, че се създава риболовен клуб „Балканка“ с цели, сходни на моите, се включих с надеждата, че вече подадени от името на сдружение, държавните органи ще обръщат по-голямо внимание на нашите искания.    
    
Опазването и възстановяването на българските реки е сред основните приоритети на сдружение „Балканка“. Как успявате да вдъхнете нов живот на реките и да запазвате цели екосистеми?

Сдружението наистина успя да предизвика повече внимание от страна на държавните органи. Така станаха възможни първите ни успехи – разрешаването на пъстървовия риболов в делнични дни, при условие че всяка уловена пъстърва се пуска обратно, както и вкарването на много реки в целогодишната забрана, в която е задължително всяка уловена балканска пъстърва да се пуска обратно в реката, вместо да се изяжда.

Откакто се създаде клубът, ние чистихме и пускахме в различни обезрибени реки малки рибки, като избирахме такива реки, в които те почти са изчезнали. Друга много важна дейност беше пропагандирането на метода "хвани - пусни" из риболовните форуми. В тях пуснахме акция, наречена "Магически репортажи", с която давахме пример чрез снимки и видео материали, че за да има занапред пъстърви, трябва да променим отношението към живота в реките. Все повече хора започнаха да практикуват този вид риболов и трябваше да им покажем как най-добре да пазят рибите, щом ще ги пускат обратно в реката.

През 2013 г. съвместно с Лидл България осъществихме първата акция под надслов „Дай шанс на Балканката“. Тогава беше пусната една компютърна игра, в която над 7000 участници уловиха общо 42 067 виртуални пъстърви и същото количество рибки бяха закупени със средства на Lidl от пъстървово стопаство „Тошков чарк“.

Впоследствие, бяха разнесени от членовете на клуба и от множество доброволци в общо 42 километра речни участъци. Оттогава и досега съвместното ни сътрудничество с Lidl е една от най-важните дейности на клуба, като в последните години провеждаме и съвместни акции със служителите на Лидл България и техните деца за почистване и зарибяване на реки в страната. Никога няма да забравя как преди 5-6 години на река Въча на такава акция дойдоха около 150 души с децата си, а най-малкият участник беше само на шест месеца.

Какви са бъдещите проекти, които планирате да реализирате и целите, които сте си поставили?

Планираме да продължим с всички гореописани дейности и в бъдеще. Една от актуалните и важни цели, които сме си поставили, е да участваме активно в изготвянето на новите Планове за управление на речните басейни и на риска от наводнения.  Безспорно най-вдъхновяващата ни дейност са детските училища. Радостта и надеждата в детските очи ни убеждава, че инвестираме в бъдещето и ще има кой да се грижи за реките ни.

През есента с Лидл България стартираме нов иновативен подход, който е много интересен. Идеята е да осъществим един отдавна забравен у нас начин за възстановяване на популациите от балканска пъстърва в реките. Той се изразява във взимането на хайвер от диви риби в рядко посещавани реки, оплождането и връщането му в реки от същия водосбор, като за целта ще се използват специални инкубатори – бебешки ясли, известни като кутии на Whitlock-Vibert. Кутиите се залагат в реките с оплоден хайвер в тях, който се развива в най-близка до естествената си среда, а когато се излюпят рибките, те излизат от кутиите и се саморазселват из реката. Методът е използван у нас през социализма, но няма официални сведения за резултатите, които сега ще наблюдаваме и докладваме пред обществеността.
 
А докато дойде есента още този уикенд ни предстои да реализираме един от любимите ни проекти – „Дай шанс на Балканката“. Събитието ще се състои на 24 юни в района на село Злокучене, по крайречието на река Искър, където служители на Лидл България и доброволци, с помощта на членовете на сдружение „Балканка“, ще проведат акция по почистване и зарибяване на реката и района около нея. По време на акцията ще бъдат пуснати 10 000 балкански пъстърви в река Искър, а районът около коритото на реката ще бъде почистен.