В изказване пред репортери във Вашингтон в петък управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че през 2025 г. световната икономическа политика е изправена пред „доста голяма несигурност“, особено около търговската политика на най-голямата икономика в света, пише Financial Times.
„Тази несигурност всъщност се изразява в глобален мащаб чрез по-високи дългосрочни лихвени проценти“, каза Георгиева, въпреки че отбеляза, че краткосрочните лихвени проценти са се понижили. Доналд Тръмп бе вкаран отново в Белия дом, като обеща да приложи високи мита върху вноса в САЩ от търговските им партньори, включително общи 20-процентни мита върху всички стоки. Той също така заплаши да удари Канада и Мексико - сега най-големият търговски партньор на САЩ - с мита от 25 % и да приложи допълнителни 10 % върху китайските стоки, като потенциално обяви началото на нова ера на глобални търговски войни. Съюзниците на САЩ нервно очакват да разберат дали новоизбраният президент ще има желание да приложи незабавно общите мита, когато встъпи в длъжност на 20 януари, или ще се въздържи и ще предприеме по-премерен подход, който да засегне конкретни сектори. Наред с търговската политика, Георгиева заяви, че има „голям интерес в световен мащаб“ към по-широките икономически решения на бъдещата администрация на Тръмп, включително по отношение на данъците и програмата му за дерегулация.
Според Георгиева, въздействието на търговската политика ще се усети особено силно от държавите, които са „по-интегрирани в глобалната верига на доставки“, както и в Азия.
Георгиева направи предварителен преглед на някои от предстоящите прогнози на МВФ за световната икономика за 2025 г., които ще бъдат публикувани следващата седмица, като посочи, че глобалният растеж „се задържа стабилен“. В рамките на общата картина обаче икономическият растеж в САЩ се справя „доста по-добре, отколкото очаквахме“, докато ЕС е „в известен застой“, каза тя.
През 2025 г. държавите все още ще се сблъскват с наследството от високото ниво на заеми по време на Ковида и ще трябва да извършат фискална консолидация, за да поставят публичния дълг „на по-устойчив път“, каза тя.
„Оказа се, че за фискалната политика е много трудно да действа бързо, като се имат предвид обществените нагласи, и това ни отвежда към основното предизвикателство пред фонда - а то е да се справим с тази главоблъсканица за нисък растеж и висок дълг“, каза тя. Тя добави, че тъй като инфлацията в САЩ се движи към целта на Федералния резерв и новите данни показват стабилен пазар на труда, Фед може да изчака повече данни, преди да предприеме по-нататъшно намаляване на лихвените проценти.