Може ли Тръмп да направи биткойна полезен?

Президентът Доналд Тръмп обеща да превърне Америка в „криптостолица на планетата“ - думи, които помогнаха за повишаването на цената на токена до главозамайващи шестцифрени стойности.

Банките и финансовите мениджъри от Уолстрийт се готвят да се включат. Инвеститорите се надяват, че Тръмп ще превърне често подценявания токен в основен финансов актив и ще възвести златна ера за крипто, пише Financial Times.

Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед за „насърчаване на водещата роля на САЩ в областта на цифровите активи“, а този месец царят на криптовалутите и изкуствения интелект, рисковият капиталист Дейвид Сакс, изложи планове за предстоящо законодателство.

Ентусиастите са особено развълнувани от перспективата за създаване на национален запас от биткойни, което ще затвърди одобрението на актива от страна на правителството на САЩ и вероятно ще повиши цената му още повече. „Едно от първите неща, които ще разгледаме, е възможността за създаване на резерв от биткойни“, каза Сакс.

Но как би работил такъв резерв и какво би означавал той за биткойна, не е ясно. И дали данъкоплатците ще бъдат оставени да държат торбата, ако - или когато - цените паднат? Сривът на високопрофилната борса FTX през 2022 г. предизвика вълна от фалити и инвеститори, които разпродадоха криптовалутите.

Някои вече се притесняват: известният американски хедж фонд Elliott наскоро предупреди, че прегръдката на Тръмп към криптовалутите ще доведе до „неизбежен срив“, който „може да предизвика хаос по начин, който все още не можем да предвидим“.
FT пише още, че цената на биткойна в момента се търгува около най-високата си точка от създаването на токена през 2009 г. - но внимателен поглед върху 16-те години, откакто основателят Сатоши Накамото е добил първите монети, показва история на рязко покачване на цените, обикновено последвано от резки сривове.

Ясно е, че подкрепата на официалните лица на САЩ е била от полза за цената на биткойна. Мнозина смятат, че цената може да се повиши още. Лари Финк, милиардерът, основател на BlackRock, най-големия мениджър на активи в света, заяви наскоро, че ако повече държавни инвестиционни фондове обмислят да притежават биткойн, той може да достигне 700 000 долара. Мат Хоуган, главен инвестиционен директор в мениджъра на криптоактиви Bitwise, казва, че „биткойнът е намерил начин да кооптира правителствата“. Подкрепата на Тръмп е „премахнала последната екзистенциална заплаха за биткойн“, добавя той. Сега някои законодатели настояват администрацията да отиде още по-далеч. Синтия Лумис, американски сенатор от Уайоминг, е инициатор на създаването на стратегически резерв за биткойни.

Резервният актив обикновено е критичен ресурс, който може да се използва по време на криза. В момента САЩ разполагат с извънреден петролен резерв, който могат да използват за защита от сътресения в доставките на петрол, например, а много държави имат златни резерви.

Тъй като криптовалутите са до голяма степен анонимни, проследяването на това от кого Вашингтон купува биткойни ще бъде изключително трудно - от тези покупки биха могли да се обогатят престъпници и враждебни правителства. Даниел Брайън, изпълнителен директор на Project On Government Oversight, организация с нестопанска цел за наблюдение, казва, че интересът на правителството на САЩ към криптовалутите поражда значителни „последици за националната сигурност [поради] вида на инвеститорите, които участват в криптовалутите на първо място“.

Понастоящем правителството на САЩ държи почти 200 000 биткойна - токени, които е иззело чрез криминални разследвания. Преди това то е продавало части от своите притежания на търгове - мнозина обаче се надяват, че сега правителството ще се противопостави на продажбата им.

Защитниците казват, че биткойнът би бил ефективен резервен актив, тъй като предлагането му е ограничено. Поради алгоритъма, заложен в производствения код на биткойна, някога ще съществуват само 21 млн. монети. Те смятат, че този недостиг добавя стойност, тъй като притежаването на монети сега означава, че те ще струват повече в бъдеще - и отличава биткойн от другите криптовалути.

САЩ не са единствената страна, която обмисля да инвестира в криптовалути. Чешката централна банка обмисля да добави биткойн към резервите си, но други се пазят от това. Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, заяви наскоро, че е „уверена“, че „биткойнът няма да влезе в резервите на нито една от централните банки на членовете на управителния съвет на ЕЦБ“. Тя допълни, че „резервите трябва да бъдат ликвидни, сигурни и безопасни“ и че „те не трябва да бъдат измъчвани от съмнения за пране на пари или други престъпни дейности“.

Притежателите на биткойни обикновено не искат да харчат монетите си, когато вярват, че цената ще продължи да се покачва. Блокчейнът на биткойн също така е труден за мащабиране, тъй като не може да обработва голям брой трансакции в кратки срокове.
В резултат на това експериментите за използването му като законно платежно средство се провалиха. Опитът на Ел Салвадор да направи това през 2021 г. се сблъска с отпор и слабо възприемане.

Вместо това е най-вероятно биткойнът да се използва като инвестиция.

За да се превърне биткойнът в основен финансов актив, е необходимо банките от Уолстрийт, мениджърите на фондове, пенсионните схеми и други големи институционални играчи да се включат в мащабни инвестиции. Доскоро повечето от тях избягваха да държат токена за себе си или за своите клиенти, притеснени да не срещнат отпор от страна на регулаторите. Сега, при Тръмп, който иска да превърне САЩ в световна „биткойн суперсила“, тези притеснения намаляват. Американските регулатори вече улесниха банките и мениджърите на активи да съхраняват криптовалути и започнаха да намаляват съдебните дела, насочени срещу компаниите за цифрови активи. Междувременно работната група по крипто на Тръмп разглежда въпроси, включително как най-добре да се регулира издаването на токени и да се насърчи достъпът на крипто компаниите и търговците до банкови услуги - все стъпки, които ще приведат индустрията в по-близко съответствие с традиционните финанси.

Инвеститорите вече се зареждат с биткойн индиректно чрез регулирани борсово търгувани фондове, стартирани миналата година, които са привлекли над 110 млрд. долара.

Биткойнът се е изместил от първоначалната си мисия да създаде алтернативна финансова система, далеч от любопитните очи на правителствата и големите корпорации. А сега вярващите в биткойн ликуват, че е приет от може би най-голямата институция от всички - правителството на САЩ.

Но политиците се притесняват, че ако големи, системно важни инвеститори като пенсионни фондове и централни банки започнат да държат биткойн и цената му се срине, въздействието върху останалата част от финансовия сектор ще бъде широко разпространено и криптокомпаниите ще рискуват да се нуждаят от спасяване.

Волатилността на криптовалутите, рискът от срив на цените и използването на ливъридж означава, че когато станат по-разпространени, те „могат да дестабилизират по-широката финансова система“ и да създадат „системен риск . ... който може да има сериозни отрицателни последици за реалната икономика“, предупреди Федералният резерв на Ню Йорк. Сривът на криптовалутите може да се отрази на по-широката американска и световна икономика, ако стойността на държавните авоари спадне и инвестициите на правителството се окажат неразумни. Възможен риск е да се разпространят ефектите върху пазарите на облигации.