Междуправителственото споразумение за газопровода „Набуко“ от средата на юли вече е факт, подписани бяха през май и двустранни споразумения между Русия и транзитиращите страни, през които ще минава „Южен поток“.
Въпреки че на по-ранен етап по пътя на подготовка на реализацията на проектите и Русия, и страни от ЕС твърдяха, че двата газопровода не са конкурентни, сега става ясно, че проектите в една или друга степен са конкурентни през погледа на Русия и част от европейските страни – но не и за тези държави като България, които участват и в двата проекта или имат икономическа изгода от тях.
Както неведнъж досега беше заявявано на държавно ниво у нас, проектите са еднакво важни за България, защото ни осигуряват диверсификация на доставките на природен газ, приходи от транзитни такси и др.
И неслучайно газопроводите „Южен поток” и „Набуко” по всеобщо признание са най-мащабните и значими енергийни проекти (наред с АЕЦ Белене и петролопровода Бургас-Александруполис), които се предвижда да се строят на наша територия през следващите няколко години.
За България газът по „Южен поток” ще е диверсификация на маршрутите на доставки, тъй като източникът, както досега, е Русия. Газопроводът ще преминава по дъното на Черно море около 900 км и минавайки по наша територия (маршрутът още не е уточнен) ще стигне до Италия и Сърбия.
„Набуко“ представлява за нас и Европа диверсификация не само на маршрута, но и на източниците. Предвижда се каспийският газ (Туркменистан, Азербайджан, Казахстан) през Турция да достигне до Австрия. Други потенциални източници на синьо гориво биха могли да бъдат Египет, Иран, Ирак.