Майя е родена в Санкт Петербург, Русия. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1976 година при професор Сашо Стоянов. Творческият й път е изпълнен с драматични, комедийни, героични роли, както и роли в детски постановки.
Тя е и познавач в дълбочина на творчеството на Астрид Линдгрен, създател на новаторската театрална форма „мономюзикъл“. Носител е на множество театрални награди. Владее няколко езика, пее, танцува и свири на пиано и акордеон.
На 19 и 20 декември предстои арт фестивал „Коледата е възможна“ в Театър „София“. Твоето участие е под надслов „Играй с приказните герои“. Ще ни разкажеш ли малко повече за това какво предстои?
Целият ми живот мина с приказните герои на Линдгрен и сега, когато дойде идеята за детския арт фестивал, на мен ми хрумна да покажа на децата как аз – Майя, идвам и пред очите им се превръщам в Аника, в учителката. Маймунката господин Нилсон също ще присъства, но с предварително записани гласове, песни.
Накрая ще завърша с Карлсон! Като ще се опитвам да осъществя една моя отдавнашна мечта – да изнеса пред децата откровен театър.
Имаш богат опит с децата. На какво те научиха те?
Когато застана на сцената пред децата виждам в реакциите им пълната палитра от човешки реакции. Имах един много изумителен случай. След представление на „Пипи Дългото чорапче“ децата тръгват да излизат от салона, аз им се появявам в костюма си, за да им кажа чао. Децата обикновено идват и започват да ме подръпват за дрехите и да викат : „Пипи! Пипи“, викат, тичат около мен, бутат се.
И измежду всичките деца идва едно дете, стои и ме гледа след като повечето са се разотишли. Виждам го това дете и се обръщам към него и казвам: „Кажи!“
А детето ме погледна и си подаде главата и каза: „Аз съм за погалване.“ Това преобърна целия ми свят. Направо ме разтърси. Затова сега съм решила това да го направя с децата. С ръчичките на маймунката ще погаля всяко едно от децата, които ще дойдат на арт фестивала, защото всеки има нужда от погалване, независимо дали сме деца или възрастни.
Накрая стигнах до извода, че и аз съм за погалване. Театърът дава всичко това.