Елен Колева напусна за кратко "Фермата" и отново е в свои води – театралните. Актрисата с фатално излъчване играе Анна – дъщерята на Зигмунд Фройд, в първата софийска премиера през този сезон. Пиесата се казва "Посетителят" и е на откритата сцена на театър "Сълза и смях". Това е и първата българска постановка, посветена на великия психолог.
Ролите в театъра, в живота, любовта, "Фермата", идиотите, уроците, Калин Терзийски са част от темите, за които си говорим с Елен Колева. От думите й разбираш, че срещу теб стои не просто една красива жена, а пораснал и променен човек, който знае откъде идва и накъде е тръгнал. И най-важното – този човек си е взел поука и от хубавото, и от лошото, намирайки в себе си вярата и любовта, които наистина вършат чудеса, когато са споделени с хората.
Елен, какво ново научи за Фройд от тази постановка?
Видях едни много дълбоки и опасни отношения между баща и дъщеря. В тези взаимоотношения съществува комплексът на Електра. Това е, когато отношенията отиват на едно по-друго ниво и може да се каже, че има един дори сексуален момент. Чували сте за Едиповия комплекс. То е същото.
Анна Фройд е била не просто интелектуално чудовище, а изключително привързана и възхитена от своя баща, затова през целия си живот не създава семейство. Било е невъзможно да намери мъж за себе си, заради бащата - една толкова доминираща фигура.
Намираш ли допирни точки между Анна Фройд и теб?
Анна е емоционална, но вътрешно. Тя е доминираща. Тя е човек, който може да смаже друг човек интелктуално. В същото време в нея има някаква налудност. Ако трябва да защити баща си, е готова да стигне до крайност. Тя е жена в мъжки панталон.
Между нея и мен като човек няма нищо общо. Аз съм преди всичко жена и в мен има много мекота, много доброта. Аз съм създадена да давам любов.
В този спектакъл Анна Фройд е на 42 години. Трябваше ли да достигнеш някаква зрялост, за да изиграеш този образ?
Смятам, че тази зрялост е по-скоро духовна и житейска, и аз я нося, поради много неща, които са ми се случили в живота, които са надминали моите 32 години. Така че като житейски натрупвания не ми беше чак толкова трудно. Въпреки че това е толкова отговорна роля. Защото е реално съществуваща личност, и то каква! Това е титанична жена! Може би ролята ще се развие, но като цяло задачите, които ми бяха поставени от режисьора, успях да ги разбера, да ги преработя през себе си и да ги пресъздам.
А какво научи за теб самата от тази роля?
Че в смелостта си и лудостта си не сме чак толкова различни.
Месец и половина са продължили репетициите по спектакъла. Как успя да се подготвиш покрай участието ти във "Фермата"?
Ние репетираме от юли. "Фермата" дойде по-късно.
А от "Фермата" какво научи?
Научих се няколко неща и основното е как се бачка, ама здраво! Научих се как се дои, как се забиват пирони, как се реже с трион, как се цепят дърва. Научих се на страхотно търпение, да бъда толерантна, да премълчавам в името на разбирателството. Там не можеш да бъдеш егоист. Там егоистът отпада. Трябва да се научиш, че каквото е за другите, това е и за теб.
Кой е твоят фаворит?
Финци (Серафим Василев – бел.ред.). Защото е изключителен човек. Той е душа-камбана.
Не е ли Калин Терзийски?
Не! Човекът, който ще спечели, трябва да е наистина подготвен – и като способности, и като сърце. А Финци е прекрасен човек!
Елен, за теб любовта в какви измерения съществува? Къде я търсиш? Какво е тя за теб?
Любовта е двигателят на всичко, дори самият Господ Бог го казва в "Посетителят": "Аз ви създадох от любов. Вие искате един Бог, който е лош. Страхувате се от Бог, който ви е създал от любов и който ви обича. Искате Бог, който ви наказва..."
По колко идиота ти се налага да стреляш всеки ден?
Аз не стрелям. Действам по друг начин – прекалено много вярвам, че в хората има добро и винаги го търся. Такава съм по природа. Като по-млада бях по-гневна и повече исках да се боря за справедливостта, исках да променям нещата и света. После разбрах, че не мога да променя света. Мога да променям единствено себе си, да давам любов и това действа!
Какво още ти предстои през този театрален сезон?
Предстои втора премиера в "Сълза и смях" – "Едно налице, две наопаки" под режисурата на актьора Михаил Петров. Там играя италианка, партнирам си с Влади Въргала. След това идва още една комедия – "Застреляй идиотите" на Емил Йотовски, където съм служителка в бюро по труда.
Какво би казала на хората, които ще те видят само във "Фермата" и никога няма да отидат на театър?
Мисля, че заради "Фермата" много хора от интерес ще дойдат да ме видят и в театъра.
автор: Даниел Димитров
За "Посетителят"
Действието се развива в реално време, вечерта на 22 април 1938 г., между нахлуването на хитлеристите в Австрия (11 март) и заминаването на Фройд за Париж (4 юни). Отвеждането на Анна от Гестапо предизвиква у баща й състояние на спонтанно несъзнателен диалог. Предстои дълга и налудничава нощ, наситена с видения и явления, съмнения и какво ли още не. Кабинетът се превръща в сюрреалистична лаборатория към небето, вселената, космоса и безкрайността. Пред д-р Фройд се появява образ – луд, магьосник, плод на неговото въображение или самият Бог?!
В ролята на Бог/Посетителят е Вельо Горанов, Петър Райжеков е Фройд, а Николай Тодоров е Нациста. Снежина Русинова Здравкова е преводач на текста на Ерик Емануел Шмит.
Сценографията и костюмите са на французина Жан Боер. Режисьор е Александър Чобанов – автор на сценичната, видео и музикална концепция. Чобанов от 30 години работи във Франция, където е реализирал над 60 постановки. Твърди, че има "европейска визия" за нещата.
"Обичам символите и метафорите, и те са на всеки ъгъл в тази постановка", споделя режисьорът. По думите му в "Посетителят" отношенията между Анна Фройд и прочутия й баща са само загатнати.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.