Мирян Костадинов стана популярен с участието си в музикалния формат X-factor през 2014 г. Сега 26-годишният изпълнител има своя група MIRY, с която все по-често прави концерти из страната. Групата се състои от четирима души - Мирян Костадинов (вокал, китара), Пит Борисов (соло китара), Свилен Ивов (бас китара) и Антони Трандев (барабани).
Потърсихме Мирян, за да ни разкаже интересни подробности около новия клип на бандата, за тийнейджърските си години и за избора на България пред Англия.
Новата ви песен "Nightmare" излезе преди около месец, а клипът е доста интересен. Би ли разказал повече за създаването ? И с какво този проект е по-различен от останалите, които сте правили?
Новият ни сингъл е най-смелият ни проект. Положихме много труд да изглежда и да бъде най-професионално направеният ни запис и видеоклип до момента. Записахме всички инструменти на живо, което не сме правили досега, поради технически проблеми - просто това е много сложно да се направи.
Записът го направи Янко Генов, миксира го в Ирландия. Джо Лапорта от Sterling Sound, който е професионалист, работил с велики имена - от Bon Jovi до The Weekend и Imagine Dragons, направи финалният саундмиксинг в САЩ. За нас това беше голяма чест.
Затова решихме и самото видео да надскочи това, което сме правили досега. За първи път снимахме в 5 снимачни дни. Всички клипове, които сме правили преди, са били в 1, максимум 2, снимачни дни. Целият процес отне около месец - планиране, подготвяне на всяка сцена, снимане. Бяхме екип от трима човека, което е по-впечатляващото в ситуацията. Трима човека успяхме да осъществим тази визия да стане реалност. Работих със Свилен Славов и Виктор Добрев. И двамата са и оператори, и режисьори, и сценаристи и т.н.
Решихме да направим видео, което да е буквално по заглавието на песента - "Nightmare" ("Кошмар"). Пресъздадохме едни от най-ужасяващите човешки кошмари, такива, които лично мен ме притесняват.
Идеята на видеото е, че преминавам през всички тези кошмари, после достигам до някакъв позитивен край, но накрая завършва негативно - със събуждане в офиса. Излиза, че всъщност реалността ми е кошмарна, затова сънувам кошмари. Идеята е, че хората могат да преодолеят своите кошмари.
Ако имаш кошмари, то това е, защото има нещо, което те тревожи и депресира в реалния живот. Всеки трябва да осъзнае, че в реалността около него има неща, които трябва да промени, за да живее по-спокойно.
В крайна сметка - щастлив или нещастен край има?
Краят е леко мрачен. Искахме да покажем, че в крайна сметка реалността е отговорна за съня, че двете неща са пряко свързани.
Имате ли по-смели планове за бъдещето, например, издаване на албум?
От миналата година само аз съм продуцентът, мениджърът, буукинг агентът, аз съм човекът, който движи нещата. Много се радвам, че стана така, защото сме работили с много лейбъли, имали сме мениджъри, но нещата не са се получавали. Най-накрая работа с темповете, с които искам да работя. Да, понякога нещата не зависят от мен и има забавяния, но за сметка на това, най-накрая нещата вървят по начина, по който искаме. Не правим компромиси в качеството, нито в процеса на работа.
Имаме много нови парчета, които ще издадем през 2019 г. През февруари месец ще представим нова авторска песен, която ще е с любовна тематика, това ще е малко по-мажорно и забавно парче, но пак ще е рокендрол песен. Ще издадем и кавъри, които вече сме записали.
Живял си и си учил в Англия. Защо се върна у нас, по-трудно ли е да се занимаваш с музика там?
В чужбина е много трудно да се пробие с музика и с изкуство. В голяма част от другите държави изкуствата са доста по-развити, което е много хубаво нещо, но значи, че и там има доста професионалисти, които се занимават с това.
В България е изключително трудно да се занимаваш с изкуство, на какъвто и инструмент да свириш, е много сложно - не можеш да намереш материалите, инструментите, има много малко музикални магазини, трябва да пътуваш, да търсиш, да купуваш залежала стока. Няма и хора, които да ти поправят инструмента, ако нещо стане. Тук е сложно да просперираш. И наистина хората, които са се задържали у нас и правят музика, са тези, които са с най-голямото желание, най-голямата мотивация.
В Англия и в други държави в Европа нещата са много напреднали, има адски много млади хора, които се занимават с музика, но там конкуренцията е много голяма. За жалост, усещах по-негативно отношение към чужденците. Винаги хората от Англия бяха на по-добри позиции.