Питър Райт е обучен от най-известния ветеринарен лекар в света Джеймс Хериот, сега ръководи практиката на своя ментор в Тирск. Той е познат от поредицата "Йоркширският ветеринар", в която с помощта на отдаден екип от ветеринари и медицински сестри, работи с екзотични домашни любимци, селскостопански и диви животни. В поредицата се сблъсква и с колоритни герои - от деца и любезни възрастни дами до цапнати в устата йоркширски фермери.

На 1 февруари по Viasat Nature започва деветият сезон на "Йоркширският ветеринар", но в началото той е бил убеден, че тв поредицата, която показва неговата работа, ще бъде пълен провал.

Когато продуцентът Пол Стийд предлага да се заснеме животът му като ветеринар Питър е категоричен: "Никой няма да го гледа!".

Началото

"Изобщо не ме грабна идеята и казах, че се притеснявам, че медиите могат да акцентурат върху неща, които не винаги те поставят в благоприятна светлина. Пол ми отгововри: "Питър, няма да те разочаровам".

Като млад ветеринар Питър Райт е работил за прочутия Алф Уайт, който е използвал псевдонима Джеймс Хериот, за да напише поредица от най-продавани книги, сред които "Ако можеха само да говорят" и "Това не би трябвало да се случва на един ветеринар", базирани на неговия опит като селски ветеринар в Йоркшир Дейлс в Северна Англия. Успехът на книгите е толкова голям, че те са адаптирани и за сериала "За всички създания – големи и малки" през 1975 г. с участието на Саймън Уорд като младия Хериот (Уайт) и Антъни Хопкинс като неговия раздразнителен шеф Зигфрид, който в реалния живот е Доналд Синклер.

"Алф Уайт (истинският Джеймс Хериот), с когото започнах да работя през 1982 г., всъщност не харесваше толкова медиите и предполагам, че това ме отблъсна от идеята телевизионните камери да ме следят. Говорих със сина му Джими и го попитах дали би участвал в подобна програма, ако беше на мое място. Беше категоричен - не, а баща му би избягал далеч", разказва Питър Райт.

"Но Пол беше настоятелен и точно преди Великден 2015 г. той направи последен опит. Казах му да ми даде време през уикенда и ще се свържа с него. Във вторник сутринта вдигнах телефона, но нямах дори идея какво да кажа. Пол повтори думите "Повярвай ми, няма да те разочаровам" и казах "Добре, да го правим", връща ленатата Питър.

"На следващия ден една дама дойде с камера. Мисля, че очаквах някой с две глави, но тя беше нормална и обичаше да се смее. И само след час предложи да направи чай за всички и си казах "Бих могъл да работя с нея".

Поредицата тръгва с името "Йоркширският ватеринар".

Успехът

"Успехът на шоуто беше огромна изненада за мен. Даже питах жена си какво точно харесват зрителите в това, което правим. А тя отговори, че животните са тези, които правят шоуто. Права е", споделя ветеринарят.

Той е далеч от мисълта да се приема за звезда.

"Не се считам за знаменитост. Успокояващо е, когато хората идват да ме видят в практиката и ми казват "Ти си точно като в телевизията“. Разбира се, че съм".

"Където и да отида, хората ме разпознават. И ми се струва забавно. Преди няколко години отидох в Индия и гледах със страхопочитание Тадж Махал, когато почувствах потупване по рамото. Един човек ми каза "Познавам те отнякъде". И щом отворих устата си с йоркширския си акцент, той възкликна "Знам, ти си ветеринарят от Йоркшир". Беше австралиец, там също се излъчва поредицата, но на мен ми се стори невероятно", разказва Питър.

Признава, че най-голямо удоволствие му доставят срещите и разговорите с деца.

"Изненадващо е колко ми казват, че искат да станат ветеринари, когато пораснат. Това ме изпълва с голямо удоволствие. В повечето случаи това са момичета".

В училище

Самият Питър признава, че в училище не е бил наясно с бъдещето професионално развитие, докато не разговарял с един от учителите си.

"Този учител беше прекрасен човек и един ден ме спря в коридора, за да ме попита какво искам да направя, когато напусна училище. Казах му, че всъщност не знам, но може би инженер, защото бях добър в природните науки и математиката. Той предложи стоматология, но мисълта да гледам в устата на хората цял ден ме изпълни с ужас. И тогава каза: "Ами ветеринарната наука? Преподавах на Джими Уайт. Ще поговоря с него и баща му и ще видя дали можеш да отидеш и да прекараш малко време в практиката им. И си помислих: "Е, аз наистина обичам провинцията, имах афинитет към животните от малък" и звучеше добре. И когато отидох там бях запленен от цялата суматоха - хора излизаха да отелват крави, правеха операции, телефонът звънеше нон-стоп. Но всички бяха толкова приятелски настроени и си помислих: "Това е за мен". Предполагам, че това беше любов от пръв поглед", разказва Питър.

Там той се запознава с героите, които по-късно ще бъдат увековечени в книгите, макар и с променени имена.

"И Доналд, и Алф бяха много мили и смирени, но Доналд беше ексцентричен и непредсказуем. Алф беше много спокоен, земен човек. Той обичаше да завърши операцията и да пие по бира в кръчмата".

Предложението и съветите

Питър учи за ветиринар в Ливърпул от 1974 до 1976 г., а след дипломирането си отива да работи във ветеринарна практика в Лутън.

"Исках да замина от родното си място в Йоркшир, за да работя. Практиката в Лутън беше добра за млад ветеринар, защото имаше много работа и натрупах много опит. Един ден ми звъннаха от практиката на Синклер в Тирск и ме попитаха дали се интересувам. Може би не ми отне повече от 10 секунди, за да кажа да", разказва Питър.

"Алф Уайт даваше съвети, само ако ги искаш. Спомням си как ми каза: "Питър, когато израждаш агне, ти трябва много търпение. И се нуждаеш от много смазване". Така че винаги слагам много смазка на ръцете си, когато преглеждам вътрешно овца или крава. И той е прав. Когато подреждате разбърканите агънца, които трябва да се родят, се нуждаете от много търпение. Трябва да отделите време и просто да го направите много спокойно, както той правеше".

"Алф винаги казваше: "Нещата не винаги вървят по план в нашата работа. Понякога се стига до неочаквана смърт. Това е неизбежно". След един подобен случай, след който бях мрачен, дойде и ме успокои: "Питър, направи всичко възможно. Можеш само да дадеш всичко от себе си и никой не може да поиска повече от теб".

Въпреки че не харесва медиите и идеята да бъде известен, Алф Уайт не забравя да намери време за много хора, които се стичат при него, само за да го видят.

"Те идваха от цял ​​свят - САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Япония. А той казваше: "Дошли са, за да ме видят и най-малкото, което мога да направя, е да им позволя".

Някои идват с домашните си любимци, други с книга за афтограф, опашките били големи. Тогава решават, че се нуждаят от повече пространство и го намират в индустриален имот наблизо.

"Преместихме се на 3 март 1996 г. За съжаление Алф не доживя, докато това се осъществи, защото почина през 1995 г. Той знаеше, че ветеринарната практика се променя. Имахме нужда от повече пространство - все по-малко ходехме в селскостопанските дворове, хората идваха с животните си при нас и се нуждаехме от повече оборудване и повече ветеринари.

"Тъжно беше да напуснем, защото мястото имаше толкова много характер и толкова много спомени. Малките неща, които приемах за даденост, изведнъж започвах да ги виждам".

Старата практика на Синклер сега е туристическа атракция, наречена "Светът на Джеймс Хериот". Посетителите намаляват през годините, докато не стартира "Йоркширският ветеринар" и цифрите бързо се удвояват.

Капката катран в успеха на "Йоркширският ветеринар"

"Успехът на поредицата ми носи и малко тъга, защото родителите ми бяха живи, когато започнахме да я правим. Баща ми, който не е приемал хапче през живота си, почина на 83 години през 2015 г. Тогава снимахме, но "Йоркширският ветеринар" още не бе излъчван и така и не го видя. Той би бил изключително горд и съм много тъжен, че не го доживя. По това време майка ми страдаше от болестта на Алцхаймер. Един ден седях до нея в специализирания дом и имах в себе си чаша с моя лик. "Разпознаваш ли кой е това, мамо?", а тя ме погледна и каза: "Това е Питър, синко". Не можа да свърже снимката и това, че седях до нея и ми беше много тъжно".

Наследниците

Питър с усмивка споделя, че порасналите му деца Емили и Андрю "имат да вършат по-важни неща, от това да ме гледат по телевизията".

"Те никога не са се интересували и искали да бъдат ветеринари. Дъщеря ми е криминолог, а синът ми е електротехник. Един от по-тъжните аспекти на работата ми е, че почти не ги видях да растат, защото работех през цялото време. И мисля, че не са били доволни, че когато съм се прибирал у дома те отдавна са били в леглото. Работим и през почивните дни, така че разбирам защо много млади ветеринарни лекари говорят за правилния баланс между работа и личен живот".

"Внукът ми Арчи обаче обича да ме гледа по телевизията. Той много прилича на мен, надявам се да последва стъпките ми".

Дори при раждането на дъшеря му се отбива да прегледа крави

Страстта и отдадеността на Питър към работата личат най-добре при историята, когато предстои да се роди дъщеря му. И на път за болницата той се отбива да прегледа крави.

"Емили не беше на правилната позиция, така че Лин имаше час за цезарово сечение за 14:00 часа. Аз бях на работа тази сутрин и нашата секретарка Джоан, която беше секретар в продължение на 44 години за Синклер и Уайт, обясняваше по телефона на един фермер, че няма да видя кравите му, защото ще водя жена си в болницата. Тогава й казах: "Е, минавам покрай това село. Ще вляза и ще ги видя". Брадичката на Джоан едва не удари масата, чух и фермера Хауърд на другия край на телефонната линия да се смее! Когато спрях с Лин с куфар на задната седалка, за да прегледам кравите му възкликна "Не мога да ти повярвам!".

Лошите новини

Може би е изненадващо, но след толкова години като ветеринар, на Питър му става все по-трудно да каже на собствениците, че животното им е неизлечимо болно или умряло.

"Все по-трудно ми е да съобщавам лошите новини. Не знам дали ставам по-мек с остаряването или пък ставам по-съпричастен. Мисля, че с напредването на възрастта сме склонни да се чувстваме малко по-уязвими. Представете си пред вас възрастна дама, която е дошла със своята котка, защото смята, че има глисти и не се храни добре, а вие сле изследване сте установили, че има терминален рак и трябва да се приспи. Трудно е да съобщиш тази новина, особено, ако котката е единствената й компания от много години. Това ме сваля, но за съжаление е част от това да бъдеш ветеринар".

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.