Защитата на нашата планета от астероиди днес се намира между два стола. Нито Европейската космическа агенция, нито НАСА имат мандат за спасение на човечеството. Най-доброто, което е направено, е програмата на НАСА Spaceguard Survey (Обзор за космическа защита) за търсене на небесни тела в околоземното пространство, които са способни да унищожат нашата планета – тела с диаметър над 1 км.
До днес обаче никой още не се занимава с организирана работа по откриването на по-малки разрушители, които са около 20 000 в околоземното пространство. Досега не съществува и управление на космическите програми, което в случай на необходимост да бие тревога, пише сайтът Kosmosinfo.
Ако в нашия свят съществуваше определена технология за защита, поне 15 години ще са необходими за осигуряването й. „Сега САЩ нямат глобален план“, казва Лари Лемке от НАСА.
През март 2007 г. по искане на Конгреса НАСА публикува доклад, в който се казва, че в скоро бъдеще за наблюдения и търсене на нови небесни тела ще бъде разработен Големият обзорен телескоп LSST, на който ще бъде възложено и откриването на тела с размер от сто метра до километър. Създателите на телескопа смятат, че във вида, в който е разработен проектът, LSST ще може да фиксира до 80% от указаните тела за десетилетието 2014-2024 г.
При допълнително финансиране на проекта и вложени в него допълнителни $100 млн. ефективността му ще нарасне до 90%. Но както и останалите наземни телескопи, Големият обзорен телескоп няма свръхестествени способности. Първо, LSST има сляпа зона: той не вижда обекти, намиращи се близо до земната орбита, които са най-опасни за нас.
Небесните тела, които се движат малко зад или пред Земята, може да бъдат забелязани от телескопа едва когато слънчевите лъчи не препятстват това – например сутрин или вечер. Освен това LSST едва косвено може да определи масата на астероида, като използва информация за неговия блясък. Освен това телескопът може да сбърка голям тъмен астероид с малък, но ярък. И тези съществени разлики може да се окажат решаващи, ако на Земята й трябва защита.
За решаване на тези проблеми НАСА започна разработката на космически инфрачервен телескоп, чиято стойност ще е около $500 млн. Изведен в орбита около Слънцето, телескопът ще фиксира всякакви заплахи за нашата планета и с помощта на наблюдения в различни дължини на вълната ще изчислява тяхната маса с грешка максимум до 20%.
„Искате да направите всичко както трябва? Наблюдавайте от Космоса в инфрачервения диапазон“, казва Доналд Йоманс, съавтор на доклада.
Как обаче да се постъпи, ако астероид вече лети към нашата планета? За да се отклони астероид, е необходимо да се промени неговата траектория още десет години преди сблъсъка.
През 2004 г. комисията по експедиции към околоземни обекти на НАСА поръчва да се проведат изпитания. Разработен е проектът „Дон Кихот” на стойност $400 млн., съгласно който предполагаемата траектория на движение на астероида да бъде променена от сблъсък в препятствие с тегло 400 кг.
След сблъсъка посоката на астероида ще се промени, но не е известно колко мощен ще се окаже ефектът. Отговорът на този въпрос е и целта на проекта. През пролетта на 2008 г. в ESA е завършен предварителният проект, но заради липса на финансиране той още стои на рафта. За реализацията му ESA ще трябва да обедини усилията си с Японската космическа агенция (JAXA) и/или с НАСА.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.