В нов опит да спре продължаващото повече от година кърваво насилие в Сирия американският президент Барак Обама ще действа за отстраняването на президента Башар Асад по модела на прехода в друга конфликтна арабска страна - Йемен, съобщава в. "Ню Йорк таймс".
Планът предвижда политическо решение чрез преговори, което да удовлетвори сирийските опозиционни групировки, но да съхрани останки от правителството на Асад. Целта е преход по подобие на Йемен, където след месеци на насилие президентът Али Абдула Салех склони да се оттегли и предаде контрола на вицепрезидента Мансур Хади в сделка, уредена от арабските съседи на страната.
Успехът на плана зависи от Русия, която е един от най-твърдите съюзници на Асад и е против отстраняването му.
Примерът с Йемен дотолкова често се обсъжда в Москва, че вече дори в САЩ го наричат "Йеменский вариант" (на руски). Отчасти това е показателно за отчаянието на Русия, която не е в състояние да намери решение на кризата в Сирия, отбелязва вестникът.
Обама според източници от администрацията ще изложи предложението на срещата си с президента Владимир Путин следващия месец - първата след връщането на Путин в Кремъл на 7 май.
Преди три седмици в Москва съветникът на Обама за националната сигурност Томас Донилън формулирал плана пред Путин. Когато Обама го споменал пред премиера и досегашен президент Дмитрий Медведев по време на срещата на Г-8 миналия уикенд, Медведев изглеждал склонен да се вслуша, твърдят американски представители, цитирани от вестника. Това според тях било сигнал, че Русия би предпочела този вариант пред другите модели на преход в Арабската пролет. Според източниците, настояли за анонимност, по време на разговора Меведев споменал за Мубарак в клетката (на процеса срещу бившия египетски лидер). Тогава Обама контрирал с Йеменския вариант и реакцията на Медведев била в смисъл "да, това е нещо, по което бихме могли да говорим".
За руснаците Асад вече е бреме. Но на Путин не му харесва, че протежетата му биват отстранявани един след друг от САЩ, а той смята Асад за свое протеже, поясни Димитри Саймс, експерт по Русия и президент на Центъра за национални интереси във Вашингтон.
Американците твърдят, че са готови да уверят руските си събеседници, че Москва ще може да запази тесни връзки със Сирия след Асад. Признаваме, че Русия иска да запази влиянието си в Сирия, обясни един от източниците на вестника. Нашият интерес е стабилизиране на ситуацията, а не елиминиране на руското влияние.
Медведев не отхвърли предложението на Обама да се търси политически преход по модела на Йемен, но и не го прие изрично.
Във всеки случай Путин ще е този, който ще вземе решението, още повече след критиките срещу Медведев в Москва, че като президент никога не е бивало да отстъпва под натиска на западните страни миналата година да не блокира резолюцията на ООН за забранена въздушна зона над Либия, която според критиците е позволила въздушните удари на НАТО да свалят Кадафи.
Путин вече започна зле с Обама, който изчака няколко дни, преди да го поздрави за победата в президентската кампания, по време на която Путин обвини САЩ, че подстрекават протестите в други страни, включително Русия. А и дори и да се съгласи с Йеменския модел, не е ясно дали двамата с Обама имат една и съща дефиниция какъв точно е този модел и как да бъде приложен на дело, коментира вестникът.
За Вашингтон най-важният аспект на модела е презумпцията от самото начало, че лидерът - в случая Асад, ще се махне, обясни Робърт Мали от Международната кризисна група, който неотдавна бе в Москва за разговори по темата за Сирия. За Москва най-важният белег е одобряването на много постепенен процес, който запазва основните структури на режима и при който лидерът не бива изритан безцеремонно. Макар и да не е непреодолима, тази пречка още не е преодоляна, продължи той.
Благосклонността на Русия към Йеменския модел според скептиците се обяснява не толкова с желание да се отстрани Асад, колкото да се предотврати американска военна операция. Експерти предупреждават, че най-големият риск на предложението е, че прекалено се идентифицира с администрацията на Обама.
Има дълбоко вкоренен антиамериканизъм в Путинова Русия, обясни Карол Богърт от "Хюман райтс уоч", която също е обсъждала варианта с руски представители. Щом едно предложение се възприеме като нещо, което американците искат, то автоматично става нежелано за руснаците, каза тя.
Все пак тя и други правозащитници смятат, че си струва да се опита, макар че шансовете планът да получи руската подкрепа са минимални, още по-малко съгласието на Асад.
Договорката би помогнала на Обама и Путин поне привидно да покажат, че отношенията им не са охладнели, след като Путин не отиде на срещата на Г-8, което се възприе като плесница за Обама.
Но най-големият проблем с Йеменския модел, признават екпертите, е, че Йемен и Сирия се различават драстично. В Йемен Салех запази хватката си върху властта три десетилетия, примирявайки конкурентни интереси чрез сложна система на клиентелизъм, а когато властта му рухна, вицепрезидентът бе налице, способен да установи достатъчен контрол над разединените сили за сигурност.
В Сирия обаче Асад управлява полицейска държава, контролирана от сектата на алауитите, която се страхува, че ако фамилията Асад бъде отстранена, ще бъде изтребена до крак от шиитското мнозинство. Това поддържа правителството забележително сплотено, възпира дезертьорството и поставя Асад в не толкова уязвима позиция. Дори да напусне, няма очевиден кандидат, който да го смени.
Режимът на Асад е имунизиран срещу подобно разцепление. Това е една от причините защо е толкова трудно да бъде разбит, обясни Андрю Таблър от Вашингтонския институт за близкоизточна политика, цитиран от "Ню Йорк таймс".
(БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.