Смущаващи снимки се появиха наскоро от Сирия, на които телата на двама екзекутирани мъже са разпънати на кръст, пише Би Би Си. Но защо такова наказание, използвано в Древен Рим, белязва сега и гражданската война в Сирия?
Мъртвите мъже са със завързани очи, а техните увиснали ръце са захванати за дъски.
На едно от телата има надпис, който гласи: "Този човек се бори срещу мюсюлманите и постави взривно устройство тук".
На снимките се виждат хора, включително деца, които гледат отблизо разпнатите тела. Други пък вършат нормалните си задължения в северния град Ракка, Сирия, без да обръщат внимание на труповете.
Телата на убитите са били на показ за два дена. Смята се, че джихадистката групировка Ислямска държава в Ирак и Леванта /ИДИЛ/ е отговорна за случилото се.
Предполага се, че мъжете първо са били убити и след това разпнати и изложени публично.
Амнести интернешънъл също е документирала случай на разпятие в Йемен през 2012 г. Тогава ислямистка групировка е екзекутирала 28-годишен човек, обвинен, че е поставял устройства в превозните средства, които са позволявали на САЩ да записват и убиват хората вътре.
Д-р Хасан Шейх Осама, ислямски учен и изследовател, обяснява, че такива действия са следствие на много буквален прочит на Корана.
В стих 33 от петата книга на Корана пише: "Наказанието за онези, които воюват срещу Аллах и Неговия Пратеник и се стремят към поквара по земята, е да бъдат убити или разпънати, или да се отсекат ръцете и нозете им кръстом, или да бъдат прокудени от земята".
Но Осама обяснява, че това не може да се чете извън контекста. Той цитира следващите стихове, които гласят: "Освен тези, които се покаят, преди да ги надвиете. И знайте, че Аллах е опрощаващ, милосърден".
Ученият допълва, че всички стихове в Корана, които звучат прекалено крайни, винаги са следвани от възможност за покаяние и напомняне колко милостив е Аллах.
"Тези групировки са много жестоки и са много далеч от истинския дух на исляма", обяснява Хасан Шейх Осама.
За учения разпъването на кръст няма място в модерния свят. Действията на организацията ИДИЛ в Ракка са били предупреждение колко могъща е тя, предполага той.
Въпреки че разпятието е споменато в Корана, то играе много по-голяма роля в Библията. Ислямът признава Исус за пророк, но не вярва, както християнството вярва, че Исус наистина е бил разпнат.
Но разпятието е било характерна форма на екзекуция и по времето на Римската империя.
Такъв пример на насилие е убийството на Спартак - гладиатора, който предвожда най-голямото робско въстание в Рим.
"След като въстанието било потушено, се смята, че около 6000 последователи на Спартак са били разпнати. В Рим това е било стандартна форма на наказание", разказва професорът по класическа история Мери Биърд.
Професорът допълва още, че римските граждани не са били разпъвани. Например разликата в мъченичеството на Петър и Павел е начинът, по който са убити. Петър е разпнат, но Павел, който е римски гражданин, се смята, че е бил обезглавен, което е по-бързата и предпочитана смърт.
Сведения за разпъване на кръст има и много години преди Римската империя. Тогава също виновниците са били завързвани за дървета и са били оставяни да умрат.
Латинската дума "crux", която сега се превежда най-често като кръст, първоначално не е имала толкова специфично значение. Отнасяла се е до всякакъв предмет, на който жертвите са били набучвани или обесвани.
Римският император Константин е забранил разпятието през 4-и век, но след повече от 1000 години са били разпъвани на кръст отново хора в Япония.
През 1597 г. 26 християни са били разпнати в Нагасаки, а век по-късно стотици са последавали тяхната съдба.
Те са направили това злодеяние, защото разпятието е публичен и унизителен начин да убиеш някого. Също така служи за предупреждение на другите, обяснява професор по японска история.
Има случаи, в които палачът е оставял жертвите си за няколко часа и едва тогава ги е съсичал с меч, допълва той.
Този вид екзекуция е била прилагана и на японци, които са участвали във въстание срещу шогуна.
Случаи на разпънати хора в Япония има и по време на Втората световна война. Пример за това са трима австралийски военнопленници. Само един от тях е оцелял и неговата история е вдъхновила написването на книга.
И днес в Саудитска Арабия човек може да бъде осъден и разпънат на кръст. От Амнести интернешънъл казват, че жертвата първо се обезглавява и след това се разпъва. Тази публичност служи за сплашване сред населението.
Стълбът, на който се слагат осъдените, често, но не винаги, е оформен като кръст.