С намесата си Русия разбърка картите във войната в Сирия

За пръв път след съветското нахлуване в Афганистан през 1979 г. руски военни части бяха изпратени тази година на бойна мисия извън територията на бившия Съветски съюз. На 30 септември самолети на руските Въздушно-космически сили започнаха да нанасят удари в Сирия в помощ на дългогодишния клиент на Москва Башар Асад.

Русия се включи активно в бойните действия, за да гарантира, че ще запази влиянието и позициите си в Сирия, независимо дали сирийският президент ще остане на власт и за да има по-голяма тежест на дипломатическия фронт при уреждането на бъдещето на Сирия, пише Любомир Мартинов от БТА.

С началото на руската военна намеса на страната на Асад гражданската война в Сирия придоби напълно облика на т.нар. "война чрез посредници" или "марионетна война", т.е. такава, в която участниците не водят преки военни действия, а подкрепят различни въоръжени сили на бойното поле, биещи се от тяхно име и в тяхна полза.

В нея единият лагер е оглавяваната от САЩ коалиция срещу "Ислямска държава", която подпомага на терен кюрдските милиции "Сили за защита на народа" и Сирийската свободна армия. Турция, която е част от коалицията, но е във вражда с кюрдите, оказва подкрепа и на ислямистки фракции като "Армия на завоеванието", заедно със Саудитска Арабия и Катар.

Другият лагер е този на Русия, оказваща подкрепа по въздух, и на Иран, който финансира и въоръжава шиитски милиции и ливанската организация Хизбула, биещи се на страната на Асад. "След четири години една конвенционална война можеше вече да се е изчерпала (. . .) но изглежда все още сме във фазата на ескалацията, като външни сили увеличават усилията си на бойното поле, надявайки се било на победа за своя лагер или на увеличаване на влиянието си в евентуални мирни преговори", пише Гидиън Рахман във "Файненшъл таймс".

Още след първите руски бомбардировки Западът отправи яростни критики, че вместо да напада "Ислямска държава", Русия насочва ударите си срещу т.нар. "умерена" опозиция на сирийския режим. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков обаче побърза да отбележи, че Русия е единствената страна, която взема участие в операциите срещу "Ислямска държава" в Сирия в съгласие с международното право, тъй като се е отзовала на молба на законната власт там.

Легитимността на правителството в Дамаск е оспорвана от Запада и от сунитските монархии в Персийския залив. Те смятат Асад за пряко отговорен за разпалването на конфликт, отнел живота на над 250 000 души и прогонил близо 12 милиона сирийци от домовете им.

Руският президент Владимир Путин има амбицията да разпростре руското влияние върху по-голяма част от Близкия изток, възползвайки се от американската пасивност там.

Нежеланието на Обама да демонстрира доминиращата позиция на САЩ в региона е продиктувано от пресния спомен за свалянето от власт на Саддам Хюсеин и окупацията на Ирак (2003-2011 г.), която не само не произведе жизнеспособна държава, но и създаде благоприятни условия за възникване на явлението, известно днес с името "Ислямска държава".

През септември Ирак подписа споразумение за споделяне на разузнавателна информация с Русия, което вбеси американците. Дни по-късно бе открит координационен център с участието на регионалните противници на Америка - Иран и Сирия - насред Зелената зона в Багдад, където се намира американското посолство.

След това Русия изстреля ракети от Каспийско море през иракското въздушно пространство срещу противникови цели в Сирия. Иракският премиер Хайдер ал Абади призова Русия да разшири въздушната си кампания и срещу цели на "Ислямска държава" в Ирак. "След като пропиля стотици милиарди долари и даде хиляди жертви, Америка гледа с ужас на възможността Русия да си върне влиянието в Ирак, което имаше в разгара на Студената война", пише сп. "Икономист".

Невъзможността САЩ и Русия да намерят общ език за уреждане на конфликта в Сирия и да открият единен фронт срещу "Ислямска държава" се дължи и на друг проблем - конфронтацията им в Украйна. "Бомбардировките срещу сирийските бунтовници са ново и крайно необходимо зрелище в момент, когато войната в Украйна, която месеци наред бе основна тема в общественото пространство, върви към фазата на замразен конфликт, а еуфорията от присъединяването на Крим угасва", пише сп. "Икономист".

Украинският конфликт неминуемо ще попречи на САЩ и Русия да намерят общ език, за да се сложи край на драмата в Сирия. Нито Путин би могъл да убеди руснаците в необходимостта да си партнира с Вашингтон, който направи "държавен преврат" и подкрепя "фашистките власти" в Киев, нито Обама може да даде логично обяснение защо се съюзява с "хулиганска" държава, която тормози съседите си и превзема части от териториите им.

"Ислямска държава" показа, че въпреки продължаващите повече от година въздушни удари срещу нея, не е загубила инициативата и е способна да удари противниците си в право в сърцето. Терористичните нападения в Париж на 13 ноември в концертна зала, популярни нощни заведения и до националния стадион отнеха живота на 130 души, а в атентата срещу руския самолет над Синайския полуостров в Египет, загинаха 224 души.

Френският президент Франсоа Оланд предприе в последната седмица на ноември дипломатическа офанзива в опит да събере голяма коалиция за борба с радикалната организация. За една седмица Оланд се срещна с лидерите на водещите световни сили, а усилията му почти се увенчаха с успех - стигна се до споразумение за координиране на френските и руските въздушни удари в Сирия, Великобритания и Германия се включиха във въздушната кампания срещу джихадистите. Точно когато играчите в сирийския конфликт изглеждаше, че са на път да оставят на заден план собствените си интереси и да насочат заедно усилията си срещу "Ислямска държава", плановете на Оланд се объркаха сериозно.

На 24 ноември турски изтребител F-16 свали с ракета "въздух-въздух" руски бомбардировач Су-24 на сирийско-турската граница. Този първи случай от 1952 г. (войната в Корея), в който страна член на НАТО поразява руска летателна машина, доведе до силно обтягане на отношенията между Анкара и Москва. Путин нарече това "удар в гърба", извършено от "съучастници на терористите".

Русия обвини Турция, че е основният потребител на петрол, добиван от териториите под контрола на "Ислямска държава", а семейството на турския президент Реджеп Тайип Ердоган се облагодетелства от незаконната търговия, която обезпечава финансово и радикалната организация. Ердоган каза, че никой няма право да клевети Турция за подобно нещо и обеща да подаде оставка, ако Русия докаже достоверността на твърденията си. Турският президент заяви, че основният купувач на петрола на "Ислямска държава" е режимът на Башар Асад и че тази търговия се осъществява с посредничеството на бизнесмени, имащи връзки с Русия.

Макар и формално да са заявили, че се борят срещу "Ислямска държава", ликвидирането на радикалната организация далеч не е на първо място в дневния ред на Русия и Турция. Препъникамъкът в руско-турските отношения може би са били няколко отряда етнически тюркмени, срещу които руският бомбардировач според някои информации е изпълнявал мисия, преди да бъде свален. В тюркмените Ердоган вижда естествен съюзник не само поради етническото сходство, но и защото воюват срещу Башар Асад и са коз, който Анкара може при нужда да използва срещу кюрдските милиции.

Кукловодите в марионетната война в Сирия са въвлечени в нея до голяма степен от страх. Русия се бои, че ако бъде свален сирийският режим, може да загуби военноморската си база в Тартус - единствената опорна точка на Черноморския флот в Средиземно море.

"Саудитска Арабия и Катар се страхуват от засилващото се влияние на Иран, който пък се бои, че ако Башар Асад падне от власт, на негово място ще дойдат поредните враждебно настроени сунити", пише Гидиън Рахман.

Турция се опасява, че ако Асад остане на власт, ще трябва да граничи още дълги години с държава, управлявана от неприятелски режим. Руската интервенция осуети плановете на Турция за налагане на зона за сигурност, на каквато Анкара много разчиташе, за да снеме от плещите си товара с бежанската криза, и да не позволи на кюрдите да създадат държава в Северна Сирия. В надпреварата за регионално влияние в Близкия изток борбата срещу "Ислямска държава" остава на втори план и изглежда все по-невъзможно да бъде спечелена.