Рано е за победна обиколка: ИД е без територия, но далеч не е разгромена!

Териториалното съществуване на терористичната организация "Ислямска държава" приключи в събота. Тогава подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили обявиха, че и последното гнездо на „Ислямска държава“ - Багуз, е капитулирало.

За победа над "Ислямска държава" обаче е твърде рано да се говори. Дори преди СДС да обявят разгрома над ИД президентът на САЩ Доналд Тръмп побърза да обяви, че "мисията е успешна".

Все пак, както САЩ и преди са го разбирали, реториката не може да победи реалността, пише в "New York Times" експертът Фауаз Гергес.

Реалността е, че обявяването на победа е твърде скорошно, дори неразумно. Рано е да се разпечата некролога на "Ислямска държава".

Въпреки че групировката понесе доста тежък удар, идеологично и оперативно организацията е просто пострадала, но не и разгромена. Екстремистката мрежа все още функционира.

Това далеч не значи, че "Ислямска държава" е непобедима, но докато съществуват причините, които позволиха на екстремистката групировка да се разрасне, възможности за ИД и други групировки да се възродят ще съществуват. Политиката в Арабския и ислямския свят като цяло, делегитимизацията на държавните институции и геостратегическите съперничества и чуждестранна намеса бяха сред факторите, обусловили възхода на ИД.

Всичко това не е хиперболизирано. Ключов извод от съвсем прясната история на групировката е това, че ИД се доказа като жилава, адаптивна и находчива, възползвайки се от чувството на гняв и несправедливост, което много сунити в Ирак, Сирия и други страни изпитват.

Първият фактор в зараждането на "Ислямска държава" е кризата на държавността и зоните без управление, които изобилстват в Сирия, Ирак, Либия, Йемен, Синайския полуостров, Западна Африка и Афганистан. Зони, в които държавата и местните власти държат малко или никаква власт и не могат да окажат подкрепа на гражданите, са идеална почва за екстремистки организации.

Втори фактор е ожесточената Студена война между сунистката Саудитска Арабия и доминиращо шиитския Иран. Въпреки че сблъсъкът между Рияд и Техеран е обусловен от геостратегически калкулации, той намира отражение в местните конфликти, които ежедневно се разиграват по улиците в Ирак, Сирия, Ливан, Йемен и другаде. "Ислямска държава" капитализира това съперничество като се представи като отбранител и защитник на преследваните сунити.

Над това съперничество между Иран и Саудитска Арабия се наслагват машинациите на други регионални и чуждестранни сили, които се възползват от местни радикални групи да постигнат собствените си политически цели. Например в Сирия, Ирак, Йемен и Либия страни като Турция, Русия и САЩ се надпреварват за влияние и контрол - ситуация, която "Ислямска държава" и "Ал Кайда" експлоатираха за собственото си предимство.

Не бива да се забравя и факторът, че бойците на "Ислямска държава" са практически навсякъде по света и представляват опасност. Още през 2016 г., когато ИД започна да губи контрол над големи градове, лидерите й започнаха да се готвят за този ден. Хиляди бойци се сляха с бягащите цивилни в Ирак и Сирия и сега се укриват. Терористичните клетки на ИД вече успяха да осъществят стотици смъртоносни атаки и в двете страни.

"Ислямска държава" успя да разпростре пипалата си доста широко, изпращайки стотици оперативни ръководители на нови фронтове в Турция, Египет, Либия, Йемен, Западна Африка Афганистан и другаде. Досущ като Ал Кайда, но на далеч по-смъртоносно ниво, Ислямска държава се превърна в транснационална мрежа, с бази и спящи клетки в повече от дузина държави.

Така, независимо от катастрофалните военни удари, които групировката преживя и загубата на териториалната си независимост, "Ислямска държава" заяви напълно ясно, че ще продължи битката, дори и ако халифатът е военно неспособен. В началото на март месец бойци на екстремистката групировка разпространиха видео от сирийския град Багуз, с което призоваваха последователите си да не губят вяра в халифата, дори когато кюрдските сили напредваха към последната крепост на ИД.

За съжаление, изглежда че "Ислямска държава" има и волята, и лимитираните средства да оцелеят и да се бият. Преди да бъде убит при американски обстрел в Сирия през 2016 г. Абу Мохамед ал Аднани, вторият най-влиятелен човек в халифата след Абу Бакр ал Багдади, подготвяше последователи за бъдещи битки. Тогава той заяви, визирайки първообраза на ИД "Ал Кайда": "Нима ти, Америка, смяташ победата загубата на град или загубата на земя? Бяхме ли победени, когато загубихме градовете в Ирак и бяхме в пустинята без град и земя?"

Както "Ал Кайда" в Ирак, която бе обявена за "победена" през 2006 до 2010 г., "Ислямска държава" се завръща към своите бунтовнически корени. По-малко от година след като бяха отблъснати от големите градове, организацията сега поддържа слабо интензивна партизанска кампания, която вече взе стотици жертви в Ирак, включително ключови фигури от службите за сигурност и местни лидери.

Стратегията на "Ислямска държава", създадена да тероризира местните общостни, сее нестабилност и разкрива неспособността на иракските сили за сигурност.

Корумпираното и дисфункционално правителство в Багдад неглижира изтощените градове, населявани от сунити (като Мосул), които бяха освободени от властта на ИД. Отново, екстремистката организация, се обръща към недоволни сунити, които се чувстват забравени от шиитските власти. Засилването на съперничеството на САЩ с Иран при управлението на Тръмп само отслабва още повече правителството в Багдад и окуражава "Ислямска държава".

По подобен начин в Сирия спящи клетки често атакуват освободените провинции Рака и Деир ез-Зор и нанасят тежки удари по Сирийските демократични сили, подкрепяна от САЩ коалиция от кюрдски и арабски бойци. Както и в Ирак, "Ислямска държава" изчаква в Сирия, в надежда, че напрежението между Турция и кюрдите, както и решението на Тръмп да изтегли американските войски от североизточната част на страната, ще създаде празнина, която да запълни.

Но преди да започне победната си обиколка, Доналд Тръмп трябва да знае, че следващата фаза от битката срещу "Ислямска държава и "Ал Кайда" ще бъде сложна, скъпа и дълга. Стратегия за борба с тероризма просто не е достатъчна. Окончателната победа над джихадистките групировки ще изисква икономическа, политическа и идеологическа стратегия с дългосрочен фокус.

Предизвикателството пред арабските и ислямски общества е да започнат развиването на наратив, различен от джихадистката идеология. Това ще изисква прозрачно и представително правителство, което да създаде не само работни места, но и да даде надежда на милиони млади мъже и жени, които се чувстват изолирани от бъдещето на страните си.