Йемен, Либия, Мали: Къде ще се появи новата "Ислямска държава"?

Много преди "Ислямска държава" да капитулира и от последната си "крепост" в сирийския град Багхуз, терористичната организация бе принизена до милитантско джихадистко движение, което се осланя на самоубийствени атентати, с които да сее ужас. Вече не е "държава" под каквато и да била форма, а само една от многото терористични организации, които постоянно сменят скривалищата си.

Безславен край за групировка, която в разгара на силите си, управляваше територия с големината на Великобритания. Загубата на територия от страна на ИД прави задачата на правителствата и агенциите за борба с тероризма още по-трудна. Същевременно групировката няма същите възможности да набира бойци и средства. Сега ще трябва да се "състезава" с други терористични организации, без привилегиите, които осигуряваше държавността, пише "Bloomberg".

Думата "държава" в името на терористичната организация беше повече от престиж, осигуряваше осезаеми предимства. Годишните приходи, основно от данъци и контрабанда на петрол, носеха стотици милиони долари на "Ислямска държава" и възможността да набира бойци от 10 млн. "граждани", същевременно привличайки и десетки хиляди чуждестранни последователи от цял свят.

Разбира се, "Ислямска държава" имаше и политическо измерение. През 2014 г. Абу Бакр ал Багдади се провъзгласи за халиф и така си осигури възможността да претендира за командир на всички джихадисти. Способността му да завземе и опази територия, дори големи градове като Мосул, му осигуриха лоялни последователи. Лидерите на други терористички групировки не признаха Багдади за сюзерен, и много може да са оспорвали претенциите му, но никой не подложи на въпрос успеха му.

Предимствата на квази държавата със сигурност накараха джихадистките организации да завиждат на "Ислямска държава", но от друга страна те осигуриха притегателна сила в света на терористичните милиции, която възпря стремежът на другите групировки към завземане на територии. Останалите трябваше да се задоволят с по-малки "емирства".

Сега обаче е много вероятно, че някоя от многото терористични милиции ще се стреми да запълни вакуума, създаден след колапса на "Ислямска държава".

"Предизвикателство за останалите е да пресъздадат или преконцептуализират Ислямска държава", твърди експертът Фауаз Гергес.

Условията, които помогнаха във възхода на ИД бяха много специфични. Ал Багдади и ръководството на "Ислямска държава" успяха да завоюват големи територии, или защото армията на място нямаше желание да даде отпор, като в Северен Ирак, или беше заета с друг наложителен проблем - като гражданската война в Сирия. И в двете страни ИД капитализира етнически и религиозни вражди, дали между шиити и сунити, или араби и кюрди.

Най-вече ал Багдади се възползва от небрежността на западните държави към случващото се в Близкия Изток. "Ислямска държава" се появи на хоризонта точно когато администрацията на президента Барак Обама изтегляше американските войски от Ирак и се разшири, когато САЩ и Европа се колебаеха дали да се намесят в сирийската гражданска война.

Терористичните групировки с териториални претенции често се свиват, когато САЩ се появи и ги удари силно, коментира Даниел Байман, експерт по въпросите на близкоизточната политика.

Тази комбинация от условия - крахът на редът, съществуването на странични военни действия, близостта на основни транспортни мрежи и нехайство от страна на западните правителства, може би е невъзможно да бъде изцяло приложена в дадена територия. Някои места обаче дават основания за притеснения.

Най-притеснително, разбира се, е в Сирия - страната, където ал Багдади загуби халифата си. В североизточната провинция Идлиб, фракция на "Ал Кайда", позната като Хаят Тахрир ал Шам, се превърна в доминиращата сила сред бунтовническите групи, които се противопоставят на правителството на Башар Асад. Някои от тези групировки са подкрепяни от Турция, която договори примирие, с което цели да предпази Идлиб от съдбата на други райони, които преди бяха под контрола на противопоставящи се на Асад групировки.

Хаят Тахрир ал Шам сега тихо превзема част от администрацията в провинцията, и прилага строго тълкуване на шeриата. Групировката наложи и данъчна такса върху конвоите с хуманитарна помощ. За разлика от "Ислямска държава", те не претендират за държавност и засега се задоволяват с примирието. Но Хаят Тахрир ал Шам има повече от 10 000 бойци и е възможно да привлече още.

ИД за кратко контролираше и част от територията на Либия. Армията обаче изтласка джихадистите през 2016 г., но не ги елиминира напълно. Самата армия е вече разделена между онези, които са лоялни на правителството и останалите, лоялни на
Халифа Хафтар. Много бойци от ИД се спасиха в Либия, след разпада на халифата. Вътрешният министър на страната предупреди, че те ще бъдат трудни за възпиране, особено с оглед на факта, че границите на страната в Египет и Тунис не са твърде строго охранявани.

Безкрайно продължаващата война в Йемен също предлага доста добри условия за амбициозни терористи.  Ал Каида на Арабския полуостров (АКАП) в на два пъти са завоювали и отбранявали части от южната територия на сртаната. Успехът на джихадистите е временен, с оглед на войната между шиитските бунтовници - Хутите, подкрепяни от Иран, и сунитско-арабската коалиция, предвождана от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. АКАП на два пъти са били изтласквани от региона, но също така успяха да се сдобият с американски оръжия, предвидени за арабската коалиция.

Въпреки че Йемен е далеч, АКАП доказа, че може да набира бойци от местното население. Демонстрира и способността си да еволюира: През 2012 г., след първият си опит да управлява, лидерът на групировката Насир ал Вухайши, описа уроците от провалът в писмо до северноафриканското крило на Ал Кайда. Той например се обяви против стриктното налагане на религиозни закони.

Вухайши бе убит при нападение с дрон през 2015 г., но групировката продължава да се придържа към неговите съвети - работи с лидерите на местните, не налага религиозните практики над основно сунитското население и се представя като защитник срещу шиитските милиции.

Мали е другата държава, където борците с тероризма трябва да внимават. Именно до тамошното крило на "Ал Кайда" е писал Насир ал Вухайши, и то вече започва да извършва атаки. Групата за подкрепа на исляма и мюсюлманите обяви подкрепата си за местните пастири, които имат отколешна вражда с фермери. Те пък отвърнаха на удара, създавайки въоръжени групировки, които са обвинени, в масово убийство на пастири.

Присъствието на мироопазващи сили от Франция и ООН досега предотврати избухването на гражданска война в страната. Въпреки това амбициите на Групата за подкрепа на исляма и мюсюлманите стават все по-големи: те се прицелиха дори и в обекти на ООН.

Възходът на "Ислямска държава" не бива да е просто наръчник за джихадистките групировки, а да бъде най-вече урок за правителствата - как да спрат тази заплаха. Някои уроци са вече научени: Социалните мрежи вече имат филтрация за джихадистко съдържание, властите могат да ограничат наплива на хора и средства към милициите.

Много уроци обаче остават ненаучени. Международната общност все още не може да възстанови реда в Либия и Йемен, където условията за възхода на нова "Ислямска държава" стават все по-подходящи. Така може да се окаже, че радостта от краха на "Ислямска държава" е била предварителна.