Мир, примирие? Не, конфликтът в Сирия е далеч от уреждане

Не за пръв път се чува, че сирийската война е приключила или скоро ще свърши. Тези победни комюникета идват почти също тъй редовно като новините, че е ликвидиран Абу Бакр ал Багдади, водачът на терористичното формирование "Ислямска държава" (забранено в Русия). Този път впрочем последното събитие може би е факт.

Поне президентът на САЩ Доналд Тръмп публично заяви, че Ал Багдади е премахнат, като благодари за съдействието на Русия, Турция, Сирия и на кюрдите. Но говорителят на руското министерство на отбраната генерал-майор Игор Конашенков подложи на съмнение казаното от Тръмп, пише Александър Желенин от ИА Росбалт.

Ето как изглежда в момента ситуацията в Сирия. Президентите на Турция и на Русия Реджеп Ердоган и Владимир Путин подписаха общ меморандум, според който турски и руски сили, както и войски на сирийския президент Башар Асад, ще патрулират по северната граница на Сирия. Част от северните райони на страната са окупирани от турски войски. Сирийските кюрди сключиха съюз с Асад.

Президентът Тръмп не крие възторга си: "Голям успех по границата на Турция и Сирия. Зоната за сигурност е създадена! Огънят е спрян и бойните действия са приключени. Кюрдите са в безопасност и много добре работиха с нас. Пленените бойци на ИД са под стража".

Но Сирия си остава страна с територии, окупирани от Турция, Русия, Иран, а малка част все още и от САЩ. Принципният въпрос в случая е: можем ли със сигурност да кажем, че най-сетне има мир на сирийска земя?

Александър Шумилин, ръководител на Центъра за Европа и Близкия изток в Института за Европа към Руската академия на науките:

"Естествено няма как да говорим за мир, дори и за примирие. Става дума само за опити да се тръгне към някакви схеми, нищо повече. Има единствено опити за решаване на ситуацията, но чрез прокарване на собствени интереси, както ги схващат управляващите групи в Турция, Русия и администрацията на САЩ. Интереси, които далеч невинаги се вписват в руслото на сирийското уреждане.

Интересите на Ердоган се прокарват в нарушение на баланса, формиран през последните години в Северна Сирия. Но балансът не се руши просто ей тъй, без последици. Последиците ще ги видим тепърва. Меморандумът между Русия и Турция, условно разделящ зоните на влияние в Сирия, предвижда от руска страна, че ако кюрдите не приемат условията за примирие, положението им ще се затрудни и руските подразделения ще са принудени да напуснат зоната. Сиреч тук има несигурност, защото над търсенето на баланс и уреждане в Сирия доминират интересите на външни държави.

Стореното от Тръмп, който заяви, че изтегля повечето американски войски от Сирия, силно допринася за дестабилизиране на ситуацията в страната като цяло. Действията му предизвикаха и турския демарш, и изострянето на нещата около кюрдите, развалиха освен това имиджа на САЩ в Близкия изток за всичките им съюзници в региона, включително Израел и Саудитска Арабия.

Ръководен днес от интереса, свързан с предстоящите президентски избори, Тръмп гледа да се хареса на собствената си аудитория, без ни най-малко да се грижи нито за истинско уреждане в Сирия, нито за реалните интереси на САЩ в региона.

Ликвидирането на Ал Багдади няма да реши нищо. То е полезно само за Тръмп. Като действие с пропаганден, новинарски отзвук. Акция със символичен характер, но тя дава на президента на САЩ възможност да застане на трибуната и да заяви, че е свършено вече с този дявол. Ако наистина е така, това е полезно, но всъщност Ал Багдади бе фактор почти без никакво вече влияние върху нещата. Той се укриваше и търсеше лично спасение.

Друг въпрос е, че това никак не оневинява Тръмп, защото действията му като цяло ощетяват реалните интереси на Америка, но не и тези на Русия, както ги разбира Кремъл.

Фактически направеното сега от Тръмп, общо взето, рязко променя цялата парадигма, цялата сирийска стратегия на САЩ през периода на конфликта. Гражданските войни приключват с големи договори между реалните противоборстващи страни, които се сражават помежду си. Опитите за подмяна на една от страните с някаква имитационна структура обикновено не водят до нищо.

Според мен до уреждане може да се стигне само чрез Женевските преговори. Участниците се знаят - сред тях е и правителството на Асад, и реалната опозиция, както въоръжената, така и гражданската. Това е пътят към вътрешносирийско уреждане. Сега обаче проблемът се влоши заради нахлуването на Турция и изострянето на кюрдския фактор. И все още не знаем как ще се държат кюрдите занапред."

Михаил Магид, експерт по въпросите на Близкия изток:

"Нищо не е приключило в Сирия. Тръмп просто иска да повлияе на избирателите си, да ги убеди, че там при него нещата са свършили добре. Днес обаче ИД съвсем не е най-важната военна сила в Сирия. А и тя няма да спре действията си след смъртта на Ал Багдади.

Руско-турските договорки не работят както трябва на сирийска земя и в бъдеще може да видим в Северна Сирия какво ли не. Погледнете ситуацията със сключеното от Русия и Турция в Сочи споразумение за Идлиб, навършило вече година и половина. Водят се битки, споразумението не действа. Веднъж терористите излизат от Идлиб и атакуват силите на Асад, друг път силите на Асад бомбардират района, нахлуват в него и изтриват цели селища от лицето на земята. Точно същото може да стане и с руско-турското споразумение за Северна Сирия.

Две са причините руско-турските договорености за Сирия да работят зле. Първо, твърде многобройни са независимите или поне влиятелни играчи - Турция, Русия, Иран, Асад, САЩ, кюрдските милиции. Трудно се намира баланс между всички интереси.

Второ, интересите на Турция и на Русия са антагонистични. Федерацията брани режима на Асад и подпомага Иран (който прави същото в стремеж да се укрепи в Сирия), а Турция подкрепя опозицията срещу Асад и се кани с нейна помощ да създаде в Северна Сирия прокси държава, за да пресели там милиони арабски и тюркменски бежанци от Сирия. Затова подялбата на Сирия върви трудно, нервно, всяка страна има свое виждане за постигнатите договорености.
Накрая, в самото споразумение зеят много дупки, както забеляза американският пратеник за Сирия Джеймс Джефри. Не са описани например механизмите за изтегляне на кюрдските милиции от региона, не са описани механизмите за връщане на арабските бежанци. И всяка страна ще тълкува договора посвоему. Което ще носи допълнително напрежение.

Какво може да стане сега? Може да продължат бойните действия между турската армия и кюрдските сили, също така между турската армия и силите на Асад, дошли вече и на кюрдска земя, и в арабските райони, заемани доскоро от кюрдските милиции, където арабите застават днес заедно с кюрдите против Турция. Такива сблъсъци вече избухват, но може да се разгорят с повече сила.

Може да се стигне до военна ситуация с вяли престрелки, акции на командоси и периодично избухващи големи сражения, с опити на турската армия да напредне, също както в Идлиб избухват боеве между силите на Асад и антиправителствените сили.

Може би ще се разисква по-нататъшната подялба на Сирия. Примерно Ердоган може да заяви на Москва: "Добре, ще ви отстъпим Идлиб, а вие ни отстъпете цяла Северна Сирия, зоната за сигурност покрай границата - 30 км в дълбочина и 450 км дълга". И пазарлъкът да продължи с месеци и години, а през всичкото това време в Идлиб и на север да се запази военната ситуация.

Накрая, рано или късно ще видим и друг вид конфликти. Кюрдските отряди сключиха съюз с Асад и Русия в очакване тези руско-сирийски сили да поемат контрол над регионите, заемани преди от кюрдите, за да ги защитят от Турция. А това са огромни територии. И там силите на Асад, руските войски и особено иранците - най-близките и най-влиятелни съюзници на Асад, ще започнат да налагат собствени закони. И докато за Русия това няма голямо значение, Асад и иранските сили смятат много здраво да се укрепят в региона и да потискат всякаква съпротива - и от страна на кюрдите, и на местните араби. А това също може да предизвика конфликти.

Кюрдите се опитваха да създадат автономно формирование в Северна Сирия. Но сега Асад няма да им го позволи. Да припомним как постъпи той в Южна Сирия - обеща амнистия на местните опозиционни сили, а после, щом влезе в региона, започна арести, убийства и там отново пламнаха конфликти. Мисля, че рано или късно така ще се развият нещата и на север."
 

/БТА/