Ливан изправен пред колапс на сигурността и на финансите

Стотици ливански жени преминаха в шествие покрай някогашна фронтова линия в ливанската столица вчера, носейки бели рози и ливански знамена, за да протестират срещу избухналите предната нощ сблъсъци между противостоящи групировки, при които бяха ранени десетки хора. Жените изразиха решимостта си да не допуснат връщане на страната към гражданската война, пише Асошиейтед прес.

След 40 дни на протести обаче възниква политическа безизходица, събуждат се стари религиозни и политически съперничества, всеки ден се стига до улични сблъсъци, включително и в райони, които представляваха смъртоносни фронтови линии по време на вътрешноливанския конфликт от 1975 до 1990 г.

Малката средиземноморска страна преживява също най-тежката си финансова криза от десетилетия с безпрецедентен контрол над капиталовите потоци. И с нажежаването на страстите са налице сериозни опасения, че Ливан се свлича надолу към дълъг период на нестабилност.

Нощните сблъсъци - главно юмручни схватки и замеряния с камъни между поддръжниците и опонентите на президента Мишел Аун, избухнаха в градове и села из страната с десетки ранени и 16 задържани заради участието си в тях, съобщиха Ливанският Червен кръст и армията.

Президентът все още не е провел консултации с парламентарните блокове за номинирането на нов премиер след оставката на правителството преди месец.

Премиерът в оставка Саад Харири, който е фаворитът на Аун и на радикалите от Хизбула да оглави и новия кабинет, оттегли кандидатурата си за премиер, като изрази надежда, че така ще разчисти пътя за изход от политическата безизходица след 40-те дни на протести. Протестиращите прибягнаха към затваряне на пътища и към други тактически похвати, за да окажат натиск върху политиците да отговорят на техните искания за ново правителство.

При последния изблик на насилие, започнал в неделя през нощта, противници на двете главни шиитски групировки - Хизбула и движението Амал на шефа на парламента Набих Бери - нападнаха протестиращите на околовръстния път на Бейрут. По време на гражданската война тази пътна артерия свързваше предимно мюсюлманските квартали в западната част на града с християнските райони в източната му част.

Тежки сблъсъци имаше във вторник вечерта между хора в шиитското предградие Чия и съседния християнски район Ейн Румане, където привърженици на Хизбула и на съперничещи групи, поддържащи десните християнски Ливански сили, се замеряха с камъни. Една стрелба в Ейн Румане през април 1975 г. даде искрата за 15-годишната гражданска война, в която загинаха близо 150 000 души.

Същата вечер между привърженици и опоненти на Аун имаше юмручни боеве и замеряния с камъни в северния град Триполи, втория по големина в Ливан, при което бяха ранени 24 души. Седмина от тях бяха настанени в болница.

В планинския град Бикфая бяха ранени 10 души, 5-има от които бяха хоспитализирани, при сблъсъци между привърженици на Аун и на дясната християнска партия "Фаланга", съобщи Червеният кръст. Насилието избухна, след като колона от десетки коли с привърженици на Аун навлезе в града, който традиционно е бастион на фалангистите.

Вчера около 300 жени преминаха в шествие покрай бившата фронтова линия между Ейн Румане и Чия, след като се събраха по средата и си размениха бели пози. Някои носеха плакати, които гласяха: "Всички сме един народ", "Всички имаме една болка". Те скандираха "Не на гражданската война!"

Но в отсъствието на правителство и на каквото и да било политическо решение анализаторите предричат още вълнения и неизбежна нестабилност.
"Очаквам още хаос. Докато страната е без политическо ръководство, тя е изложена на опасности. Няма правителство, а има пълен срив на конституционния процес за формиране на правителство", каза Бу Монсеф.

Нарастващите опасения за сигурността са отражение и на бързо влошаващата се финансова криза в страната, която има едни от най-големите дългове в света. Заради недостига на доларови запаси ливанските банки наложиха безпрецедентен финансов контрол, за да съхранят ликвидността, което още повече парализира страната и надува цените поради опасенията от финансов колапс.

Фирмите и домакинствата са изложени на хаоса. Хората не знаят как ще се справят с предстоящите доларови плащания за образование, здравни застраховки и жилищни наеми. Компаниите са сериозно затруднени да изплащат заплатите на персонала, други вече са намалили заплатите или просто освобождават служители.

Някои експерти смятат, че т. нар. "подстрижка", при която държавата отнема част от спестяванията на вложителите, за да покрие своите дългове, е неизбежна мярка за справяне с кризата. Гуверньорът на централната банка Риад Саламе обаче отхвърля тази опция.

В сряда десетки протестиращи се събраха пред централната банка в деловия квартал на Бейрут Хамра, настоявайки за фискални мерки, които да не засегнат малките вложители и бедните хора. Край тях бръснари и фризьори безплатно подстригваха мъже и жени на фона на безпокойствата за спестяванията на вложителите.

"Налагат ни определени ограничения, заради които хората не могат да си купят лекарства или да влязат в болница, а в същото време едрите бизнесмени могат на прехвърлят парите си", каза Ребека Сааде - една от протестиращите, докато фризьорка я подстригваше. "Хората се чудят как да намерят долари, за да си платят наема или да си купят храна, при баснословно растящи цени, а те ни обвиняват, че протестираме", заяви тя.

В съобщение на ливанската армия бе посочено, че са задържани 16 души, участвали в насилието, и че 33 войници са били ранени в Триполи от камъни и коктейли "Молотов". Други 10 военни били ранени, докато разделяли враждуващите тълпи в Чия и Ейн Румане. Още 8 войници били ранени в Бикфая.

Сблъсъците между протестиращите и поддръжниците на Хизбула поставят в деликатно положение ливанската армия и силите за сигурност и заплашват да отворят опасните разломни линии в страната, оказала се в политическа задънена улица.

Харири подаде оставка на 29 октомври в отговор на масовите протести, подпалени от нови данъци и от тежката финансова криза. Неговата оставка изпълни едно от ключовите искания на протестиращите, но потопи страната в несигурност при липсата на ясен път към разрешаване на икономическите и социалните й проблеми.

Харири настояваше да оглави правителство от технократи, докато неговите опоненти, включително Хизбула, искат кабинетът да включва както експерти, така и политици.

Според Бу Монсеф Хизбула едно правителство, съставено само от технократи и изключващо (шиитската) групировка, ще бъде подарък за Америка, която иска (Хизбула) да не участва в управлението.

"Някои хора, особено в партиите, свързани с държавата, залагат на това, че колкото повече отслабва въстанието, толкова повече ще се смекчават и условията, които Харири поставя", каза Мустафа Алуш, представител на (сунитското политическото) движение Мустакбал (Бъдеще) на Харири.

/БТА/