Как конфликтът Израел срещу Иран оформя Близкия изток?

Конфликтът между Израел и Иран, който е в процес на задълбочаване, оформя Близкия изток от десетилетия. От многото конфликти, които са разтърсвали региона, техният отдавна е сред най-взривоопасните. Двете страни са се нападали взаимно - предимно тихо, а в случая с Иран често чрез посредници - като са избягвали ескалация в пряка война.

Конфликтът навлезе в нова опасна фаза с избухването на настоящата война между Израел и палестинската групировка „Хамас“, която Иран подкрепя. В тази борба се включиха и други подкрепяни от Иран бойни групи, както и самият Иран. Напрежението нарасна, след като през юли политическият ръководител на „Хамас“ Исмаил Хания беше убит по време на посещение в Иран, вероятно от Израел. След това в края на септември израелските сили убиха лидера на „Хизбула“, най-ценния регионален съюзник на Иран, и навлязоха в Южен Ливан като част от кампанията срещу милицията. На 1 октомври Иран изстреля около 200 ракети директно към страната в рамките на голяма ескалация. В отговор Израел започна въздушни удари по цели в Иран в ранните часове на 26 октомври.

Защо Израел и Иран са врагове?

Израел и Иран са били съюзници от 50-те години на миналия век по време на управлението на последния ирански монарх, шах Мохамед Реза Пахлави, но приятелството внезапно приключва с Ислямската революция в Иран през 1979 г. Новите лидери на страната възприеха силна антиизраелска позиция, като осъдиха еврейската държава като империалистическа сила в Близкия изток. Иран подкрепя групировки, които редовно се борят срещу Израел, а именно „Хамас“, „Хизбула“ и бунтовниците хути, които САЩ смятат за терористични организации.

Израел разглежда потенциала на Иран да създаде ядрени оръжия като заплаха за своето съществуване и се смята, че стои зад кампания за саботаж срещу атомната програма на страната. Лидерите на Иран твърдят, че нямат амбиция да създават ядрени оръжия. Израелците изтъкват наличието на документи, които техни разузнавателни агенти са изнесли от Иран през 2018 г. и които сочат обратното. Израелски официални лица неведнъж са намеквали, че ако Иран достигне ръба на оръжейния си потенциал, те ще атакуват ядрената му програма, използвайки въздушна сила, както направиха с иракската през 1981 г. и със сирийската през 2007 г.

Каква е ролята на Хизбула?

Ливан е най-старият фронт във войната в сянка. В отговор на нахлуването на Израел в южната част на страната през 1982 г. ливанските мюсюлмани, принадлежащи към шиитския клон на исляма, доминиращ в Иран, създават милиция, която се превръща в „Хизбула“. Тяхната групировка до известна степен се превръща в пълномощник на главните ирански сили за сигурност - Корпуса на гвардейците на ислямската революция.

Израел и „Хизбула“ са се сражавали многократно, включително във война през 2006 г. Откакто „Хамас“ нападна Израел от ивицата Газа на 7 октомври 2023 г., провокирайки настоящата война, „Хизбула“ изразява солидарност с „Хамас“, като почти ежедневно изстрелва ракети, минохвъргачки и снаряди по Израел, което кара Израел да отговори със собствен огън. Със значителната си бойна сила и арсенал, включващ ракети с голям обсег и прецизно насочване, „Хизбула“ се счита за най-ценния актив, с който Иран разполага за проектиране на влияние в Близкия изток.

Кои са другите фронтове на конфликта между Израел и Иран?

Сирия. В хода на гражданската война в Сирия Иран е изградил военно присъствие в тази страна. Той прави това, както за да подкрепи своя съюзник, президента Башар Асад, така и за да подпомогне „Хизбула“, създавайки сухопътен мост за прехвърляне на оръжия от Иран през Ирак и Сирия. За Израел това създаде второ враждебно присъствие на северната му граница отвъд това на „Хизбула“. В стремежа си да му противодейства и да спре потока от оръжия, Израел от години нанася удари на територията на Сирия срещу доставки на оръжие и други цели, за които твърди, че са свързани с Иран и неговите съюзници, като в някои случаи убива иранци, според съобщения в медиите. Ударите по ирански цели в Сирия, които се приписват на Израел, се ускориха след 7 октомври.

Регионални води. През 2019 г. започнаха нападенията „тит фор тат“ срещу търговски кораби. Въпреки че нито Израел, нито Иран са поели отговорност за ударите по кораби, свързани с другата страна, широко разпространено е мнението, че те стоят зад тях. Целите включват ирански танкери, превозващи петрол, предназначен за Сирия; ирански кораб край бреговете на Йемен, който е служил като плаваща база за Революционната гвардия; и товарни кораби, принадлежащи на израелци или свързани с тях.

В резултат на ескалацията на морските сражения йеменските бунтовници хути нарушиха корабоплаването в Червено море, като атакуваха кораби в знак на солидарност с „Хамас“. Те твърдят, че са насочени към кораби, свързани с Израел, както и със САЩ и Обединеното кралство, които са нанесли ответни удари по цели на хутите. Но са ударени и кораби, които нямат такива връзки.

Йемен. Хутите, които контролират северозападен Йемен от избухването на гражданската война през 2014 г., също обстрелват Израел с ракети и безпилотни самолети. Повечето от тях са били прихванати, но през юли дрон на хутите уби човек в Тел Авив. Израел предприе ответни въздушни удари по Йемен.

Ирак. Обвинявайки сепаратистките групировки в автономния иракски регион Кюрдистан, че си сътрудничат с чуждестранни служби за сигурност срещу него, от края на 2022 г. насам Иран е предприел множество нападения в региона. Според многобройни доклади в миналото Израел е използвал съоръжения в Северен Ирак, за да събира разузнавателна информация за Иран.

Нападенията вътре в двете държави

По-рано тази година Израел и Иран за първи път размениха огън по родните си земи. На 13 април Иран предприе масирана ракетна атака и атака с дрон срещу Израел. Тя беше предизвикана от въздушен удар две седмици по-рано по дипломатическите сгради на Иран в сирийската столица Дамаск, който беше широко приписван на Израел, но не беше признат от него. При удара бяха убити седем ирански военни, включително висш командир на Революционната гвардия.

Нападението на Иран провокира по-ограничена ответна атака от страна на Израел на 19 април. Обстрелите причиниха минимални щети, но създадоха прецедент за открити, преки бойни действия между двете държави. След това се стигна до размяната на оръжия през октомври.

В миналото Иран предимно понасяше израелските удари по своите интереси в Сирия. В едно от изключенията през 2018 г. силите му там изстреляха бараж от ракети към израелски позиции в Голанските възвишения - плато, което Израел завзе от Сирия във войната през 1967 г. и по-късно анексира. Израел отговори с много по-голяма демонстрация на сила.

По-често срещани са скритите нападения в двете страни. Както Иран, така и „Хамас“ обвиняват Израел, че е отговорен за убийството на ръководителя на „Хамас“ Хания на 31 юли в Техеран. Широко разпространено е мнението, че Израел стои зад убийството в Техеран на петима ирански ядрени учени от 2010 г. насам и зад няколко нападения срещу ядрени обекти в Иран.

Преди повече от десетилетие зловреден софтуер, известен като Stuxnet, компрометира работата на иранско съоръжение за обогатяване на ядрено гориво в рамките на операция, за която се предполага, че е дело на САЩ и Израел.

През октомври 2021 г. ирански генерал заяви, че Израел вероятно стои зад кибератака, която парализира бензиностанциите в цял Иран. А през януари 2023 г., след като ирански склад за боеприпаси близо до централния град Исфахан е атакуван при удар с дрон, два американски вестника съобщават, че отговорността е на Израел.

Кибератаките, предприети от Иран, включват хакерска атака, която се опитва да парализира компютрите и водния поток за два израелски района, според Съвета за международни отношения.

Как се съотнасят военните сили на Израел и Иран?

Силите на Израел имат огромно технологично предимство пред тези на Иран. Това се дължи отчасти на военната и финансовата подкрепа от страна на САЩ, които отдавна се стремят да осигурят предимството на Израел като част от ангажимента си за сигурността на еврейската държава. Например Израел е единствената държава в Близкия изток, която досега е закупила изтребителя F-35 на Lockheed Martin Corp. - най-скъпата оръжейна система в историята.

Широко разпространено е и мнението, че Израел разполага с ядрени оръжия, въпреки че никога не е признавал този си потенциал. Иран е натрупал достатъчно обогатен уран, за да конструира няколко ядрени бомби, ако лидерите му решат да пречистят тежкия метал до нивото от 90%, което обикновено се използва в такива оръжия. Все още ще трябва да се овладее процесът на превръщане на горивото в оръжие, за да се произведе функциониращо устройство, способно да порази отдалечена цел.

Санкциите и политическата изолация ограничават достъпа на Иран до чуждестранни военни технологии, което го кара да разработва свои собствени оръжия, включително ракетите и безпилотните самолети, които изстреля срещу Израел през април. Бойните самолети на Иран са предимно по-стари модели, наследени от времето преди революцията в страната през 1979 г. Страната се надява да подобри военните си способности чрез засилващо се сътрудничество с Русия. Засега руските военни изделия от висок клас, които Иран желае най-много, включително изтребителите Су-35, остават в списъка с желанията му.

Въпреки че е в неизгодно технологично положение, се смята, че иранската армия разполага със значителен запас от балистични и крилати ракети и евтини безпилотни летателни апарати, или дронове, които използва срещу Израел през април.

Както Иран разбра от тази атака и от последвалата на 1 октомври, пробиването на значителната противовъздушна отбрана на Израел е предизвикателство. Има възможност да се преодолее изтребител на израелските военновъздушни сили. След това са израелските системи за противовъздушна отбрана „Стрела“ и „Прашка на Давид“, както и възможностите за прихващане на американските и други съюзнически сили в региона.

Собственият отбранителен арсенал на Иран включва зенитно-ракетни системи, включително руската С-300 за противодействие на самолети и крилати ракети, както и антибалистичната система Arman местно производство. Те не са толкова изпитани, колкото израелската отбрана - свидетелство за предпочитанията на Иран към асиметричната война, при която може да проектира по-голяма сила, отколкото към директния бой.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria