IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Юлиан Вергов: Знам какво харесват тийнейджърите!

Ако и научат нещо, още по-добре, сподели той пред Dnes.bg

Юлиан Вергов: Знам какво харесват тийнейджърите!

Как и защо един актьор става продуцент ни разказва Юлиан Вергов, който освен сред колеги, намираме и в компанията на именити музиканти като цигуларя Светлин Русев и диригента Максим Ешкенази. Обединява ги формата на "Фортисимо Фамилия", чрез която децата успяват да се докоснат до класическата музика. Пред Dnes.bg актьорът сподели за музикалните срещи, за парите в културата, за начина, по който разбира какво мисли и харесва един тийнейджър

Сдобихте се с нова "роля" на сцената като станахте продуцент със Захари Бахаров и Владо Карамазов. Вече имате няколко проекта зад гърба си. Оценявате ли изкуството по нов начин?

Колелото се завъртя. Отдавна и тримата имахме желание да направим представление. Все пак от много време сме на една сцена в Народния театър. Намерихме подходящия текст, пари и така се получи първия ни самостоятелен спектакъл "Спанак с картофи". Продължихме с "Арт". Наскоро бе и премиерата на "Дакота". Желанието ни бе да не сме само тримата, затова в последния включихме Александра Василева – също наша колежка от Народния театър. Предстои ни нов проект през есента.

Разкажете за началото на кариерата ви като продуцент.

Всичко тръгна от идеята, че искаме да направим спектакли по пиеси, които харесваме с хора, който ценим, за да има единомислие. Екипът е много важно нещо. Опитваме се да работим по европейски модел и редом с представлението да организираме съпътстващата реклама и всички необходими неща за осъществяване на едно театрално събитие. Иначе продуцент е много тежка дума. Ние се занимаваме с продуцентска работа, но тя включва и доста странични заетости - като мъкнене на рекламни материали, търчане, разнасяне на договори, служебни бележки, срещи с хора. Изникват въпроси като "Коя фирма може да ни свърши работа?" или пък "Откъде да купим разни неща?". Това го правим сами. Не сме продуценти, както може би си представят хората, които се возят в лъскави коли и командват по телефона как да се случват нещата. Но най-важното за нас е да изкараме продукти, които са със стойност, а не просто да се прави нещо за пари. Парите всъщност са последното нещо, за което ни е грижа.

Трудно ли се намират пари за култура в България?

По принцип – да. Но ако имаш в творческата си биография нещо зад гърба си, което се е харесало на хората и те вярват в това, което правиш – не е толкова трудно. С редица от срещи и много обяснения, молби, успяваме да намерим пари. Мога да кажа с нескрита гордост, че сме се постарали да си набавим необходимата документация, за да направим силна презентация за проекта ни. Не е нещо, което сме измислили. Още веднъж наблягам, че моделът е взет от европейския театър. Ние ходим много в чужбина, за да гледаме различни постановки. Най-вече посещаваме Лондон и виждаме, че там нещата се случват, като не се спира рекламата на едно представление. Дори да е очевидно, че за него няма и един свободен билет, тъй като сред актьорите е Джуд Лоу или Кевин Спейси. И въпреки че няма нито един непродаден билет, рекламата и подръжката на самия спектакъл, изключвайки това, което се случва на сцената - продължава. Този процес у нас все още куца и на него не му се обръща достатъчно внимание. Убеден съм, че колкото повече хора знаят, толкова повече ще дойдат на спектакъла. В България на това се гледа с недоверие и като че ли да се прави реклама е мръсна дума. Веднага го наричат "комерс". Струва им се достатъчен фактът, че театърът е известен и това ще накара хората сами да дойдат и да си купят билет. Не стават така нещата. Нужно е непрекъснато да се говори за всичко случващо се в един театър, за да се увеличат зрителите.

Доста сте различни тримата в екипа. Успяхте ли да се обедините?

На сцената е много интересно, защото всеки от героите, които изпълняваме са различни. Знаем на къде вървим. Трудното е в организирането на един спектакъл, именно т.нар. продуцентска работа, защото всеки от нас знае какво трябва да се свърши, но поставя на различно ниво приоритетите. Дърпаме се в различни посоки. Така или иначе, докато си изградим някаква методология на работа, ни трябва време. Никога не сме се занимавали с такъв род дейност и това е най-големият проблем. Но налице е трети проект, което значи, че нещата ще се оправят. Ще ми се да направим и други проекти, не само театрални.

Имате предвид в киното?

Защо не и не е задължително дори да участваме.

Изкушава ли ви режисурата?

Нямам амбиция в режисурата, но ако намерим средства и организираме заснемането на някакъв филм по сценарий, който ни допада и на тримата, бихме го направили с най-голямо удоволствие. Без значение дали някой от нас участва като актьор или не.

Едно от последните ви участия на сцена бе това в "Приказки за цигулка" в зала "България". Може ли едно дете интуитивно да достигне в днешно време до класиката или е нужно да бъде възпитавано с нея?

Това е въпрос на отношение на родителите към децата си. Моята дъщеря беше на концерта. Не бих използвал думата възпитание, по-скоро е важно да им се дава възможност да се докоснат до класическата музика. С този формат това става без да има дидактичност и назидателност, а чрез разказване на приказка и в изпълнението на фамозни изпълнители.

По-трудно ли ви се струва ангажирането на детската аудитория?

Децата много бързо се разконцентрират, ако в това се състои трудността. Но тук, в "Приказка за цигулка" на помощ идва музиката, която е доста впечатляваща, особено в изпълнение на виртуоз като Светлин Русев. Това ми доставя безкрайно удоволствие, тъй като рядко може да видиш дете, което се захласва по класическа музика.

Лесно ли се случи симбиозата между актьори и музиканти?

Може би първият път не ми е било лесно. Но след като направихме веднъж спектакъла, се усетихме с музикантите. Целият оркестър на Софийска филхармония е съставен от прекрасни хора. Мислих, че класическите музиканти са по-сковани. Напротив! Именно диригентът Максим Ешкенази ме впечатли с поведението си. Той е човек с доста разчупено мислене и бързо се намерихме.

Казахте, че дъщеря ви е била на концерта. Допитвате ли се често до мнението й за вашите изяви?

Неминуемо се случва. В началото аз я търсих, а вече тя ми се обажда вечер след представлението, преди още да сме се видяли. Така разбирам какво мисли и обсъждаме кое й е харесало и кое не. Все пак тя ходи и на други театрални постановки, не само тези с мое участие. Коментираме всичко, което гледа – дори кино и телевизия. За мен това общуване е от изключителна полза, тъй като покрай нея разбирам как мисли младото поколение. Първо разбирам нейното мнение, след дни и това на връстниците й.

Това помогна ли ви в "Революция Z"?

Много. Знам вече какво харесват тийнейджърите и се стремя да им доставя удоволствие. Пък ако могат и да научат нещо по-съществено, още по-добре.

Споделяте, че образът, който играете в този сериал, е близък и до вас. По-трудно или по-лесно е да играете себе си?

Няма значение. Така или иначе линията на поведение на героя си го градиш от "А-Бе" и стигаш до "Я". Единственото, което може би е по-лесно е, че в този образ откривам някакви черти от характера, които вече притежавам и просто ги вписвам. Използвам театралната система на Станиславски и следвайки тази методология нещата се случват добре.

Може ли в България актьорът да не прави компромиси с работата си?

Възможно е на един по-късен етап от неговата работа. Правил съм компромиси в началото на моето развитие. Когато си част от един театър, трябва да се съобразяваш с конюнктурата. Но когато вече имаш възможност сам да избираш, не трябва да правиш компромиси най-вече с качеството. Всичко останало е приемливо. Аз, Слава Богу, не съм правил.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Свободно време
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата