Две вулканични изригвания с интервал от няколко години между тях през 6-и век затъмнили небето над Европа за повече от година и понижили температурите с 2 градуса Целзий, сочат резултатите от изследване, цитирани от Франс прес. Това имало драматични последствия за земеделието.
Периодът след двете вулканични изригвания през 536 г. и 540 г. бил като мост между древността и ерата на социален упадък в началото на Средновековието, отбелязват авторите на изследването, които комбинирали климатични, археологически и исторически данни.
"Взети заедно, двете изригвания вероятно са най-значимите вулканични събития, които са повлияли върху климата през последните 1500 години - заяви ръководителят на екипа Матю Туи от центъра за океански изследвания ГЕОМАР Хелмхолц в Кил, Германия, в рамките на конференция на Европейския съюз по геонауки във Виена. - Комбинираните последствия от двете изригвания понижили температурите с 2 градуса Целзий през десетилетието, което вероятно е най-студеното през последните две хилядолетия."
Внезапното понижаване на температурите, дължащо се на нещо като защитна преграда срещу слънчевите лъчи, която е създадена от частици сяра, имало опустошителен ефект върху земеделието, предизвиквайки глад в голяма част от Европа и отвъд пределите й.
Първата епидемия от чума на Стария континент върлувала една година след второто изригване, но не е ясно дали вулканичната зима е имала роля за разпространението на болестта. Редица учени, сред които византийският историк Прокопий Кесарийски, са описали мистериозен облак в небето през 536 г.
"Слънчевата светлина бе слаба като лунната през цялата година", е написал Прокопий Кесарийски. В трудовете на историци от онова време се споменава за опустошителен глад през следващите няколко години и сриване на социални структури в голяма част от Северна Европа.
Резултатите от изследването са публикувани в Climatic Change, съобщава БТА.