Кои бяха най-добрите филми за 2024 година?

Миналата година беше върховен момент за модерното кино – от грандиозния успех на „Барбенхаймер“ до впечатляващите артистични изявления на доказани майстори. Но 2023 г. също донесе продължителни стачки в развлекателната индустрия, а филмите от тази година се развиваха на фона на това напрежение.

Резултатът? По-малко холивудски блокбастъри, отколкото сме виждали от разгара на пандемията от COVID-19. Но и друга особеност: липса на категорични фаворити за сезона на наградите „Оскар“. Това остави място за по-малки и мрачни филми да изпъкнат, получавайки внимание, което в нормални условия едва ли щяха да имат. Междувременно, бляскави амбициозни проекти претърпяха зрелищни провали.

Цялата тази нестабилност прави края на годината изключително интересен за киноманите, защото всичко изглежда напълно непредсказуемо. Именно този хаос превръща класациите за най-добрите и най-лошите филми в истинско забавление…и поле за спорове.

Няма какво повече да чакаме, така че нека да видим кои са най-добрите филми за тази година, според критиците на Entertainment Weekly.

„Субстанцията“

„Субстанцията“ е едновременно яростна социална сатира, ужасяващ боди-хорър и мрачна, изкривена комедия, която разбива всички очаквания и преобръща жанровите конвенции. Последният филм на Корали Фаржа, вече с пет номинации за „Златен глобус“, представя Деми Мур в ролята на Елизабет Спаркъл – някогашна холивудска суперзвезда, която е безцеремонно изритана от популярното си фитнес шоу, когато навършва 50 години.

Отчаяна да върне младостта си, Спаркъл се инжектира със серум, който създава по-млада версия на самата нея – директно от тялото ѝ. Единственият проблем? Спаркъл и младото ѝ копие, наречено Сю (в ролята Маргарет Куоли), трябва да се редуват на „шофьорското място“ – всяка от тях контролира тялото в продължение на седем дни. Но когато Сю решава, че не иска да се отказва от контрола, ситуацията се превръща в нещо едновременно кърваво и смразяващо.

С блестящи изпълнения на Мур и Куоли, продукцията безмилостно осмива обсесията на Холивуд по младостта и натиска върху жените да се вкопчват в нея, докато ни потапя в океан от кръв (и не само) и безпощаден черен хумор, според критика Майк Милър.

„Различен човек“

Себастиан Стан, в ролята на Едуард и Адам Пиърсън, който играе Озвалд, са като Жокера и Батман, генерал Зод и Супермен или Венъм и Спайдърмен, сравнява ги филмовият експерт Ник Романо. Две личности, които започват от сходни обстоятелства – и двамата мъже страдат от неврофиброматоза – но избират коренно различни пътища. Единият се спуска в мрачни дебри, докато другият търси светлината, за да стане най-добрата версия на себе си.

Историята предлага нюансирано сравнение между двамата герои, но с повече фина комедия, особено в начина, по който Стан изобразява лудо-забавния срив на Едуард. Героят му е борещ се актьор, който най-накрая получава ролята на живота си в театъра след експериментална процедура, която го кара да изглежда „като всички останали“. Но точно когато успехът изглежда сигурен, той губи всичко заради Озвалд – човек, който намира радостите на живота, докато приема състоянието си.

Това е история за произхода на злодей, по-забавна и увлекателна от повечето супергеройски филми в момента. А Себастиан Стан предоставя на зрителите едно зашеметяващо изпълнение, впускайки се в дълбините на всяка фаза от лудостта на своя герой.

„The Last Showgirl“

С елементи, вдъхновени от реалния живот на Памела Андерсън, „The Last Showgirl“ разказва трогателна история за сила и упоритост сред разрушени мечти. Шели (в ролята Андерсън) е определила целия си живот чрез кариерата си като „шоугърл“ в Лас Вегас. Когато последното подобно шоу обявява края си, тя се изправя пред бъдеще, което вече е отминало. С този филм Андерсън печели първата си номинация за „Златен глобус“.

Нейното завладяващо изпълнение е подкрепено от сърцераздирателната игра на Джейми Лий Къртис, Дейв Батиста, Били Лурд, Киърнан Шипка и Бренда Сонг. Според критика Морийн Лий Ленкър, режисьорката Джиа Копола придава поетично усещане на тази история, превръщайки я начин всяка жена, която някога е била подценявана да се припознае, като успее да загатне, че често бляскавите пайети на американската мечта са избледнели…

„Conclave“

Понякога не ни трябват дълбоки екзистенциални размишления в киното. Понякога просто искаме безупречно направен трилър, който да ни държи в напрежение. „Conclave“ е точно това — интригуващ и остър поглед върху драматичната борба за избора на нов папа, казва за този филм Ленкър. Ралф Файнс е блестящ в ролята на отец Лорънс, измъчения кардинал, натоварен с управлението на този сложен процес, докато самият той преживява криза на собствената си вяра.

Файнс умело пресъздава моралния агонизъм на героя си, като същевременно му придава човешка топлота и достойнство. Тайните, интригите и разкритията превръщат този свят на кардинали в най-интересното надникване на „божественото“ задкулисие, в което клюките и напрежението са претъпкани. Но това, което издига „Conclave“ над обикновената религиозна драма, е начинът, по който филмът ни кара да се замислим за вярата, съмнението и истинската природа на Божията любов.

„Дюн: Част втора“

Най-великата блокбъстър трилогия на XXI век — „Властелинът на пръстените“ на Питър Джаксън — бе заснета наведнъж, което даде на феновете увереност, че качеството ще остане едно и също и няма да се загуби в спонтанни иновации през годините.

За разлика от това, Дени Вилньов искаше да сбъдне своята мечта да адаптира „Дюн“ на Франк Хърбърт стъпка по стъпка. Съществуването на втората част зависеше от успеха на първата, която трябваше да се справи с пандемията от COVID-19 и политиката на Warner Bros. за едновременно излъчване на филмите им на стрийминг.

Фактът, че Вилньов и екипът му успяха да преодолеят всички тези препятствия, не само за да спечелят множество „Оскари“, но и да създадат продължение, което отговаря на епичния мащаб и митичните обещания на първия филм, е истинско чудо.

„Дюн: Част втора“ показва как Тимъти Шаламе и Зендея задълбочават изпълненията си, докато Остин Бътлър и Флорънс Пю добавят свежи нюанси към актьорския ансамбъл. Заснет през 2022 г., но забавен заради стачките, филмът се извисява над всички други блокбъстъри за 2024 г., казва експертът Кристиан Холуб.

„Злосторница“

Популярността не винаги е равна на качество, но в случая с „Злосторница“ няма как да сме по-доволни.

Още щом Ариана Гранде изстреля кристално чиста висока нота в „No One Mourns the Wicked“, беше ясно, че тя ще бъде Добрата вещица Г(a)линда за едно цяло поколение. А на много им се прииска да отидат в Оз и без торнадо, когато Синтия Ериво буквално взриви Изумрудения град с мощния си глас в „Defying Gravity“?

Факт е, че се „изля“ скептицизъм, колкото искате, по адрес на продукцията, основно заради актрисите в главна роля. Дали Ариана може да играе или е там, защото е известна. А дали Синтия Ериво, чието име е рядко чувано е достойна за Злата вещица от Запада – Елфаба? Щом филмът е в тази класация, отговорът е ясен.

Но критиците го и затвърдиха. „Можем да продължаваме още, но няма как да говорим с дни, как „Злосторница“ ни промени завинаги“, казва Романо.

„Aнорa“

Малко съвременни американски режисьори улавят неравенството в САЩ толкова ярко, колкото Шон Бейкър. С филми като „Tangerine“ и „The Florida Project“, той контрастира трудностите на работническата класа с бляновете за американско богатство и лукс, които винаги изглеждат на една ръка разстояние, категоричен е Кристиан Холуб.

Но в „Aнорa“ тези два свята се сблъскват, когато стриптизьорката Анора, впечатляващо изиграна от Мики Мадисън, позната от „Scream“, започва вихрен роман с разглезения син на руски олигарх, изигран от Марк Ейделщайн.

Това, което следва, е един ударен микс от жанрове - романтична история, комедия, роуд трип, политическа семейна драма в стил „Succession“ и дори няколко кървави екшън сцени. Анора не е наивна, но дори нейният цинизъм омеква пред възможността да избяга от мъчителната си работа към лукса на световния елит. И кой от нас не би се изкушил от същото?

„Претенденти“

Режисьорът Лука Гуаданино създава един от най-добрите филми за 2024 г. – любовен триъгълник между трима тенисисти, чиято взаимозависимост както заплашва, така и засилва играта им. Звездата Таши Доналдсън (в ролята Зендея), бивша тенис шампионка, принудена да се пенсионира заради контузия, се оказва между съпруга си Арт (Майк Файст) и бившето си гадже Патрик (Джош О’Конър), когато двамата се срещат на турнир.

Филмът играе със зрителските очаквания и използва необичайни камери и ъгли, за да разкаже история, пълна с конкуренция и еротично напрежение. Файст и О’Конър блестят в изпълненията си, изпълнени с ревност и съперничество, смята Морийн Лий Ленкър, докато Зендея е студеният център, около който всичко се върти.

Добавете към това перверзната нотка на Гуаданино при разказването на истории и лентата става рядък пример за филм, който е едновременно зрелищно забавление и художествена перла, наситена с пот, страст…и надпревара.