Февруари 1995 година и анонимно написаната колона на Хелън Филдинг за самотната, пиеща шардоне и пушеща 30-годишна лондончанка на име Бриджит Джоунс е публикувана във вестник Independent. Всичко започва бавно, но изведнъж Бриджит Джоунс е навсякъде. През 1996 година излиза първата от общо четирите книги „Дневникът на Бриджит Джоунс“, последвана от филмовата адаптация през 2001 година. За известен първоначален ужас, актрисата от Тексас Рене Зелуегър е избрана за основната героиня – личност, която вече е била приета за нарицателно за съвременната космополитна жена.
30 години откакто Бриджит навлезе в света ни, се промениха много неща. Когато Филдинг за първи път създава героинята си, имейлът все още не е толкова популярен, да не говорим за приложенията за запознанства, вейповете и гурме ресторантите. И докато толерантността към диетичната култура и непринуденото женомразство, които са зачекнати в ранните истории, могат да ни накарат да треперим днес, те също така служат като напомняне за това как е изглеждало това време за жените.
Единствената константа, която е останала, е нашата непоколебимост да гледаме отново и отново „Бриджит Джоунс“. За щастие, съвсем скоро ще станем свидетели на четвъртата част от филмовата поредица, а именно „Бриджит Джоунс: Луд по теб“. Рене Зелуегър се завръща в титулярната роля, както и Хю Грант, който играе нейния шеф, превърнал се в любовен интерес, Даниел Клийвър.
Преди премиерата на филма обаче Хю и Рене се срещат за едно специално интервю за списание Vogue. Към него, по традиция, е прибавена и красива фотосесия с главното участие на актрисата от Тексас. На снимките тя демонстрира не само безупречния си стил, но и нова прическа.
Цялата статия четете в Tialoto.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.