Вал Килмър: Актьорът, който не вярваше в смъртта, а тишината разказа най-силната му роля

На Земята угасна още една звезда, за да може вече да грее над нас. Актьорът Вал Килмър почина на 65-годишна възраст от пневмония, като тъжната новина бе потвърдена от семейството му на 1 април. Тя сложи точката на последната страница от една сложна, бурна и вдъхновяваща история за един артист, творчеството му и личната му битка. Той отказа да бъде сломен от болестта, от мълчанието, от самотата.

„Не вярвам в смъртта. Мисля, че тя е просто състояние на съзнанието. Физиците сега започват да настигат артистите или шаманите, лечителите, защото вече могат математически да докажат, че всичко е просто гледна точка.“

Така гледаше той на смъртта, вярвайки, че тя е просто началото на ново съществуване. Към този ден, може би, тези думи започват да носят утеха на почитателите му, след като си отиде. А ние, в негова памет, ще си спомним за легендарния актьор и боец, чието изкуство остави своята ярка нишка в гоблена на киноисторията.

Изгряването на една звезда

За нестандартното си, но звучно име, той споделя: „Когато бях млад, никой около мен не се казваше Вал. Исках да съм Джон или Бил. Но вече ми харесва.“

Вал Едуард Килмър е роден в Лос Анджелис на последния ден на 1959 година - 31 декември, в семейството на Юджийн и Гладис Килмър. Той е средният от трима братя – по-големият Марк и по-малкият Уесли. Родителите му се развеждат, когато е само на 8 години.

„Това ме накара да възприемам времето по различен начин, защото моята година свършва, когато свършва годината. Вината за обсебеността ми от времето е в датата ми на раждане“, казва той, по повод рождената си дата.

Уесли, който страда от епилепсия и припадъци, е изключително близък с него. Двамата били неразделни - преобличали се като герои, рисували, мечтаели. Но жестоката съдба му отнема Уесли, а сърцето му остава разбито. Младото момче се дави в басейн, след като получава епилептичен пристъп и остава завинаги на 15 години.

„Ами…малкият ми брат беше… просто невероятен артист. Гений. Когато почина, имаше толкова хора на погребението му — възрастни и деца — беше удивително. Всички бяха негови приятели“, спомня си той.

Още в тийнейджърските си години Вал показва интерес към актьорското майсторство. В гимназията учи заедно с бъдещия актьор Кевин Спейси. Там получава и първите си роли в училищни постановки, където съчетава екстровертно поведение на сцена с интровертна, често затворена натура в реалния живот. Посещава и училището за таланти Hollywood Professional School.

А когато е на 17 години, Вал Килмър започва да пише история, като става най-младият студент, приеман някога в актьорската програма на прочутото „Juilliard School“ в Ню Йорк.

„Имах веднъж една злобна учителка, която ми каза нещо от сорта на: „Как смееш да си мислиш, че можеш да играеш Шекспир? Ти още не знаеш как да преминеш от единия край на стаята до другия“… и донякъде бе права“, разказва Килмър, цитиран от ВВС.

Въпреки това, тогава той започва кариера, за която едва ли е предполагал, че ще го изведе до върховете на Холивуд.

През 1981 г., още докато е студент, Килмър прави своя дебют на театралната сцена, като съавторства и участва в пиесата „How It All Began“ – история за живота на германски радикал. Пиесата е представена в Публичния театър в Ню Йорк и предизвиква сериозен интерес сред театралните среди.

Вечният второстепенен герой

След като напуска „Juilliard“, Вал Килмър е готов да покори света – макар самият той никога да не се възприема като типичния „гладен за слава“ актьор. Първите му професионални стъпки са в театъра – появява се с малки роли в „Хенри IV“ и „As You Like It“, преди да се „изстреля“ с постановката „Slab Boys“ на Бродуей през 1983 г., където си партнира с Кевин Бейкън и Шон Пен.

Но холивудската клапа „викала“ силно неговото име.

Първата му роля е малка, в епизод на ABC Afterschool Special със заглавие „One Too Many“. Това е образователна драма, посветена на темата за шофирането след употреба на алкохол, в която участва и младата Мишел Пфайфър. През 1983 г. Килмър също така самостоятелно издава сборник със собствени стихове, озаглавен „My Edens After Burns“, който включва поеми, вдъхновени от времето му с Пфайфър.

Кино дебютът му идва с шпионската пародия „Top Secret!“ от 1984 г., в която не само показва комедиен талант, но и сам изпълнява музикалните моменти. Е, филмът не е тотален хит, но поставя Килмър на радара. Следващата му роля – в „Real Genius“ (от 1985 г.), утвърждава образа му на харизматичен и нестандартен младеж.

Година по-късно идва експлозията - „Топ гън“. Ролята на Том „Айсмен“ Казански го превръща в секссимвол и икона на 80-те. Да не забравяме факта, че и е сред емблематичните образи в киноисторията. Въпреки че персонажът му е поддържащ, а главната звезда е Том Круз, критиците и феновете обръщат внимание на магнетичното му екранно присъствие.

Дори самият той казва: „Второстепенен герой съм, но изглеждам като главен.“

През 1991 г. Вал Килмър прави едно от най-силните си превъплъщения – Джим Морисън в „The Doors“ на Оливър Стоун. За ролята той прекарва месеци в проучване – учи всяко движение на Морисън, всяка нотка, дори настоява сам да изпее песните. Той се превръща в Джим. Буквално.

Мненията на критиците са в противоположните полюси, но каквото и да говорят - никой не е оспорил трансформацията.

В „Tombstone“ (1993 г.) изиграва легендарния Док Холидей. Репликата „I’m your huckleberry“ се превръща в емблема и по-късно – в заглавие на мемоарите му.

„Харесваше ми да бъда Док Холидей. Забавно е да си проницателен и аристократичен, да заставаш зад приятеля си и да правиш жертви за него. Беше забавно да бъда арогантен като него и да имам покритие за това. Той беше много благороден персонаж. Въпреки това, нека не забравяме, че е убил много хора“, казва той за героя си.

Следват ролите в „True Romance“ (1993 г.), "Жега" (1995 г.), където си партнира с Ал Пачино и Робърт де Ниро, и разбира се, „Batman Forever“ от 1995 година. Макар филмът да е комерсиален успех, преживяването не е сред любимите му.

През втората половина на 90-те и началото на 2000-те години кариерата му става малко хаотична – „The Saint“ има добри приходи, но не оставя същия отпечатък, а амбициозни проекти като „The Island of Dr. Moreau“ не постигат резултата, който са очаквали.

През 2005 г. изненадва с подобаващо завръщане в позитивната листа на критиците с ролята си в „Kiss Kiss Bang Bang“ на Шейн Блек, където си партнира с Робърт Дауни Джуниър.

За последен път се поява на екран през 2022 г. в „Топ Гън: Маверик“ – сцена, която просълзи милиони. За нея, звукозаписна компания с изкуствен интелект синтезира гласа му на база архивни записи, тъй като вследствие на лечението си Вал почти не може да говори.

Сцената с Маверик (Том Круз) бе както триумфално завръщане, така и едно официално сбогуване.

Един влюбчив мъж

„Скъпи читателю, падам си по теб. Може да звучи странно, но това е истината.

„Ти си падаш по всичко, Вал. Падаш си дори по органичната ти градина“, казваше бившата ми съпруга Джоан.“

Може би наистина е така, щом това гласят първите редове на мемоарите му.

Въпреки че Вал Килмър често беше възприеман като тайнствен и затворен в личен план, на света не му убягваха дамите в живота на популярния актьор.

Най-известната му връзка остава тази с актрисата Джоан Уоли – британска звезда, с която се запознава на снимачната площадка на фентъзи филма „Willow“ през 1988 година. Двамата се влюбват лудо и се женят същата година. Бракът им продължава осем години, а плод на тази любов са две деца – дъщеря им Мерседес и синът Джак.

След развода през 1996 г. актьорът така и не се жени повторно. Въпреки това животът му е белязан от редица връзки със силни, известни и не по-малко харизматични жени. Сред тях са Шер, Синди Крофорд, Мишел Пфайфър, Анджелина Джоли и Дарил Хана, за която дори си е мислил, че ще се ожени.

„Мислех, че ще се оженя за последната си приятелка, тя беше просто толкова невероятна. Дарил Хана — фантастична жена. Споделяхме толкова много общи интереси и наистина много се смеехме заедно... тя просто ме очароваше. Но имаше нещо фундаментално, в което не си пасвахме... може би почти като брат и сестра — толкова си приличахме, че просто не можеше да се получи“, разказва той пред  Brentwood Magazine през октомври 2003 година.

Любопитно е, че Вал не просто се е срещал с Шер – двамата стават близки след обща вечеря, и връзката им се развива в дълбоко, макар и краткотрайно, емоционално преживяване. Той говори за нея с изключителна нежност в мемоарите си: „Нека започнем с една от музите ми. Шер. Бивше гадже. Приятелка завинаги. Най-забавната жена, която познавам.“

Дори след раздялата им двамата остават близки приятели, а Шер го подкрепя по време на най-тежките години от болестта му – за което той открито ѝ благодари.

В мемоара си Вал не се срамува да говори и за по-скритите страни на любовния си живот – за моментите, в които е бил обсебен от дадена жена, както за другите, в които е бягал от обвързване.

С децата си, Вал винаги е имал специална връзка. Дори след развода с Джоан, той полага усилия да бъде активна бащина фигура. Също споделя, че наистина го боли, когато не вижда децата си.

„Липсват ми. Липсват ми по много различни начини, които дори не мога да обясня“, казва той.

Тишината, която разказа най-силната му роля

Понякога най-силните гласове идват от хора, които вече не могат да говорят. През 2015 г., след дълго отричане, Вал разкри истинската си най-трудна битка – с рак на гърлото. За човек, прекарал живота си в театъра, на сцената и пред камерата, да загубиш гласа си е почти като да изгубиш себе си.

В началото той отказва да приеме диагнозата. Дълго време отрича, че има здравословен проблем, включително и пред близките си. Мерседес и Джак буквално го умоляват да потърси помощ.

След диагнозата Вал преминава през химиотерапия, лъчетерапия и трахеотомия, която трайно уврежда гласовите му струни. Гласът му става дълбок, дрезгав и трудно разбираем. Въпреки това, той не се отказва от общуването. Започва да пише повече, да рисува, да снима.

През 2021 г. излиза и документалният филм „Val“, а кадрите са изцяло заснети домашни видеа и архивни кадри, събирани от самия Килмър в продължение на десетилетия. Филмът е режисиран от Лео Скот и Тинг Пу, а гласът зад кадър е на сина му Джак, който чете откъси от мемоарите.

Технологиите също влизат в помощ на актьора. През 2021 г. британска компания създава дигитален модел на гласа му чрез изкуствен интелект, базиран на архивни записи от филми и интервюта.

Така Вал „възвръща“ гласа си в дигитална форма – проект, който се използва и за участието му в „Топ Гън: Маверик“, като реалната болест на Килмър е интегрирана в сюжета на филма.

Гласът му защитаваше и хората

Вал Килмър може и да не е бил сред най-гръмко афишираните филантропи в Холивуд, но тихо и последователно е подкрепял каузи, които са били близки до сърцето му.

Често насочваше вниманието си към хуманитарни и социални каузи. След урагана Катрина през 2005 г. актьорът направи няколко пътувания до Ню Орлиънс, за да се включи лично в усилията по възстановяването и подпомагането на засегнатите общности.

Килмър също така беше дългогодишен поддръжник на правата на коренното население в САЩ и застъпник за опазването на околната среда – две теми, които често намираха място както в личните му изявления, така и в артистичните му проекти.

През 2010 г. той дори сериозно обмисляше да се кандидатира за губернатор на Ню Мексико – щатът, в който живееше и към който изпитваше дълбока привързаност. В крайна сметка обаче се отказа, като заяви, че предпочита да продължи да влияе чрез култура и гражданска активност, вместо през политиката.

А за историята, която написа думите са малко. Но най-важното е налице: Има с какво да помним зашеметяващия Вал Килмър.