Кой е Сандро Антадзе - художникът, нарисувал "Горящия Кремъл" на Зеленски?

Картина на грузинския художник Сандро Антадзе, изобразяваща Кремъл, обгърнат в пламъци, привлече световното внимание, след като списание Time публикува снимка на Володимир Зеленски, позиращ пред нея. Картината е окачена в спалнята на уклаинския лидер.

След като проследи човека зад картината, "Новая газета" публикува профил на Антадзе и неговата работа, изследвайки как човек, известен със своите игриви, рефлексивни творби, е успял да нарисува такъв натрапчив образ. Изданието проследява и как картината е попаднала в колекцията на Зеленски и какви паралели вижда Антадзе между политическите борби в своята страна и собствената борба на Украйна за защита на суверенитета.

Кремъл в спалнята на Зеленски

В скорошна статия в списание Time журналистът Саймън Шустър предложи бърз поглед към спалнята на украинския президент Володимир Зеленски - ярък контраст с позлатените пиластри на официалния му кабинет. Сгушена зад по-официалните стаи има малко пространство с единично легло и набор от картини, избрани от самия Зеленски.

„Те не са музейни експонати“, пише Шустър, като отбелязва, че подобни произведения могат да се продават за „най-много няколкостотин долара“. Но те имат символична тежест за президента.

Една картина показва руски военен кораб, който потъва в Черно море. Друга изобразява украински войници, които се бият на руска територия. Третата,  според съобщенията любимата на Зеленски, изобразява Московския Кремъл в пламъци. Според Зеленски всяка от картините е „за победата“.

Снимка на стаята, която се разпространи през последните дни, предизвика възмущение в Москва. Въпреки че Кремъл все още стои и Украйна продължава да търпи ежедневни бомбардировки, именно този образ на стената на Зеленски – произведение на изкуството, а не оръжие – си навлече гнева на руските официални лица.

Мария Захарова, говорител на руското външно министерство, го оприличи на „психоотделение“. Депутатът от Държавната дума Михаил Шеремет предположи, че Зеленски „изглежда си е загубил ума“, докато Владимир Джабаров, заместник-председател на комисията по външни работи на Съвета на федерацията, нарече това „пълна глупост“ и настоя, че „никой тук няма да си помисли да поръча картина на Хрещатик или улица Банкова в Киев в пламъци“. Трябва да се отбележи, че нито един от тях не призна, че пълномащабната война, която Русия започна през февруари 2022 г., започна с реални ракетни удари по Киев.

Мирен човек на име Сандро

Сандро Антадзе е тих, 53-годишен мъж от Тбилиси. В интервю за грузинския телевизионен канал Formula той се разхожда из студиото си в розова тениска и яке с джобове, излъчващи топлина. Той прилича повече на плюшено мече, отколкото на някой, който би искал да види как Кремъл гори.

Както често се случва с художниците, Антадзе се бори да обясни с думи какво е искал да изрази чрез работата си. Говорейки за своята картина на Кремъл, той казва, че процесът е оставил силно впечатление и върху него. Но това, добавя той, била целта. От самото начало той нарекъл картината "Сън". По думите му, най-важното е, че огънят, обгърнал Кремъл, е символичен.

"Това е послание към политиката и правителството на Русия - не към нейния народ. В картината можете да видите сгради отляво на Кремъл, прозорците им светят. Това означава, че огънят не засяга хората. Не искам Москва да експлодира или милиони да умрат... Това е символичен пожар - критика на политиката", обяснява Антадзе. "Вземете Ленин в мавзолея - не разбирам защо в 21 век все още го държат там като мумия на фараон в пирамида, като някакво божество. И все още се наричат ​​православни християни. В Грузия наричаме руснаците единоверци, но кой друг има нещо подобно? Само Китай, където има култ към Мао Цзедун."

Както се оказа, "Сън" не е една единствената картина. Антадзе е създал цяла поредица от произведения, изобразяващи Кремъл в пламъци. Те не са копия, казва той - всяко е различно платно, макар и рисувано от една и съща гледна точка.

"Аз съм много мирен човек. Не искам война. Но когато видя несправедливост, когато цели държави и милиони хора страдат от ръцете на една ненаситна империя - мисля, че това е валиден отговор", казва той.

Нахлуването на Русия в Украйна, обяснява Антадзе, го ударило тежко.

"Русия все още не може да се откаже от ролята на окупатор и агресор. Това е огромна страна, но винаги се опитва да грабне нещо", казва той. "В Грузия сме били жертви на тази политика в продължение на много години. Моята картина отразява болката и горчивината, които са се натрупвали дълго време."

Сандро Антадзе е учил за архитектурен художник, но в младостта си е бил и запален алпийски скиор. През 90-те години, по време на още една война и икономическа криза в Грузия, той печели ски състезание, а наградата била билет за Лондон. Когато заминава за Обединеното кралство, той опаковал 20 от малките си картини, в случай че трябва да ги размени за храна. Вместо това Антадзе успява да изложи работата си в една от най-престижните галерии в Лондон и продава всяко произведение.

Завръщайки се в Тбилиси, той основава Cafe Gallery - един от най-бохемските нощни клубове в града. Разположено в историческа двуетажна сграда до авеню Руставели, пространството бързо се превърнало в подземен център за арт шоута, топ местни диджеи и странни партита.

Дори когато се насочил към нощния живот, Антадзе никога не се отказал да рисува. Негови самостоятелни изложби са провеждани в Обединеното кралство, Франция, Нидерландия, Казахстан и Южна Корея, а до войната през 2008 г. и в Русия.

Антадзе е най-известен с три големи серии от картини: Positivism - колекция от усмихнати животни, "Самолет и Космос" - празник на решителността и свободата и "Всичко се променя" - носталгична медитация върху стареещите предмети. В рамките на тези игриви произведения, горящият Кремъл се появява като рязко и неочаквано прекъсване.

Изпращането на Кремъл до Киев

Антадзе не смята себе си за известен художник - въпреки че приятелите му биха искали да се противопоставят на това твърдение. А „амбициозната идея“ да изпрати една от картините си на украинския президент Володимир Зеленски? Той го описва като нещо мистично.

"Тази картина не приличаше на нищо, което обикновено правя. Имах чувството, че има някаква съдба, мисия - трябваше да направи нещо", спомня си Антадзе. "Започнах да се чудя къде трябва да бъде окачена, кой трябва да я види. Тогава ми хрумна тази смела идея: да изпратя картината в Киев, на украинското правителство, на Зеленски. Чувствах, че това е правилното място."

Това се случва в първите дни на пълномащабната война. Антадзе пита онлайн дали някой има връзка със Зеленски и споменава, че иска да изпрати на президента картина.

„Не очаквах дори пощенската услуга да работи“, казва той. "Предполагах, че картината може да се изгуби или изобщо да не се получи. Но това, което имаше значение за мен, беше, че опитах."

Пакетът си проправил път, бавно, към Украйна. В крайна сметка Антадзе научил, че картината е била доставена на някого в кабинета на президента. Той така и не получи потвърждение, че Зеленски наистина я е видял.

„Реших, че те просто са я пъхнали в някой ъгъл“, казва той без никаква горчивина.

Минали две години. След това, в началото на 2024 г., приятел му изпрати видео от новогодишното обръщение на Зеленски. В края на предаването на екрана се появява картината на Антадзе, изобразяваща Кремъл, обхванат от пламъци.  „Тези, които донесоха ада на нашата земя, един ден ще го видят пред собствените си прозорци“, каза Зеленски тогава.

„Бях шокиран колко точно Зеленски улови точното послание, което се опитах да вложа в тази картина“, казва Антадзе. "Беше невероятно. Тази абсурдна идея се превърна в нещо смислено. Дори сега се вълнувам, като си помисля как това нещо  се случи."

По-късно, чрез статия в списание Time, Антадзе открива, че картината е била поставена на постоянна експозиция в спалнята на Зеленски.

Наскоро работата на Антадзе започна да отразява бурната политика на собствената му страна. Художникът е развълнуван от привидно безкрайните антиправителствени протести по булевард Руставели в Тбилиси. Едното платно представя сградата на грузинския парламент, забулена в мрак, осветена не от луната, а от светеща футболна топка - намигване към футболиста на Грузия, превърнал се в президент. В друга Темида се появява в черно и бяло, ръката й стиска полицейска палка. Трета, ярка и зловеща, показва полицаи, облечени като Дядо Коледа, които пазят коледна елха от протестиращи.

Антадзе описва себе си като човек с „европейско мислене“ и настоява, че Грузия е европейска страна. И все пак, казва той, това, което се случва в страната, „се чувства като руско дело“.

„Може би мечтата ми ще се сбъдне, когато този вид руска политика приключи – когато всичко изгори“, казва той. "Мисля, че само руският народ може да накара това да се случи. В известен смисъл тази картина беше и за тях. Може би това разстрои някои хора, но около тях има много страдание поради действията на тяхното правителство. Не мога да повярвам, че хората са съгласни с това. Някой ден тези ужасни репресии ще свършат и Русия ще стане по-добра страна. Имам съмнения, разбира се. Но все още държа на надеждата - и на мечтата, че ние също ще се измъкнем от блатото, в което Русия не спира да ни въвлича."