Едва ли излизаме на среща с мисълта: „Ах, дано не ме хареса!“ Всъщност, не е невъзможно, но, казано с добри намерения – избягвайте такива случаи. Първото впечатление, което човек си създава, запознавайки се лично с някого, се дължи на външния вид. Разбира се, има хора, които нарочно се обличат естетически противоречиво, но пък и тези, с които общуват, нямат против експерименталността. Имайки предвид, че не всички сме ексцентрици и се стремим към симетрия и хармония в стила си на обличане, ето няколко съвета, които биха били сравнително общовалидни за по-правилният начин на обличане, когато отиваме на среща:
Шапки и шлемове
Внимавайте с аксесоарите, които слагате по главата си. Започваме от най-малките – шнола, фиба, стигайки до най-големите – каубойска шапка или съдържанието на един флакон лак за коса. Всичко е въпрос на вкус, разбира се, но естественият външен вид се тачи най-много. Хванете бретона си с шнола в цвета на косата си, вържете на плитка косата си, фиксирайте с разумни, щадящи околната среда и света на естетиката количества лак за коса и не акцентирайте твърде много върху главата си с огромни шапки.
Гримове и мимове
Всички сме виждали жени, които сякаш току-що са излезли от служебния вход на Цирк дьо Солей – очарователни са само ако се гледат отдалеч, правещи тройни салта във въздуха. Гримът е просто маска, под която скриваме физическите си несъвършенства (а понякога – създавайки и нови). Научете се да не робувате на тоалетката си и по-спокойно се показвайте такива, каквито сте.
Деколтето и последното копче на ризата
„Излизам на среща“ е свързано с някакво донякъде сериозно стечение на обстоятелствата. Щом сте били поканени, значи някой ви е харесал и има интерес да се хареса на вас. Не обратното. Демонстрирайки пищност и форми, ще създадете особено впечатление за себе си. Ако пък от друга страна закопчеете ризата си до върха на брадичката си и се пакетирате в дрехи, лишаващи ви от всякаква женственост... отново ще създадете особено мнение за себе си.
Токчета и кокили
Българките не сме от най-високите жени на планетата, затова носенето на токчета не би било проблем за евентуални разминавания във височината ни с кавалера. Ако обаче всяка друга повърхност, освен мокет със ситни власинки, ни се струва като трудна за прекосяване като калдъръмена улица, може би е редно да се качим на малко по-ниски обувки. Не бъркайте физическата височина с каквато и да било друга.
Последен съвет – не вярвайте на Мърфи. Не всичко се проваля. Невинаги чорапогащникът се къса, невинаги бялата риза се олива с вино, не винаги копчето на полата се разшива, невинаги гълъбите наказват новото ни палто. С колкото по-малко притеснения излезете от вкъщи, толкова по-вероятно е срещата да мине с най-малко поражения.