Служителите на работното ни място са различни, както по професионална квалификация, така и по служебни и чисто човешки характеристики. Но повечето от тях могат да се разделят най-общо и образно, по забавен начин, на няколко типа:
Служителят муле – който почти няма личен живот. Може да е стара мома, която да се е отказала от личното време. Харесва й да се чувства ангажирана и поема все повече и повече работа, без да протестира. Важното е, че има работа. Тъй като няма много забавления, няма и големи разходи.
Служителят муле рядко го пращат в командировки, на обучение и други подобни, които да го стимулират и да повишава уменията си и в крайна сметка той все повече и повече губи от квалификацията си и остава единствено в ролята на мулето, което движи най-общата и най-тежката работа. В тази роля обикновено се оказват именно съвестните служители, които докато се осъзнаят, че съвестността не се цени вече са остарели и останали с няколко крачки назад в професионално отношение и вече не са достатъчно конкурентоспособни, за да се пласират другаде. Затова им остава единствено радостта да си налягат парцалите, да влачат тежестта и да броят годините до пенсия.
Служителят пуяк – естествено се забелязва отдалече. Той и един кламер да вдигне от земята ще си го запише към приноса на организацията и ще поиска за това повишение. Всички във фирмата знаят миналите му постижения, запознати са с разностранните му таланти, какви подаръци обича да получава и кога е рожденият ден на гаджето му. Обаче колкото по-високо крещи своето бърлю, бърлю, бърлю толкова по-сигурно върви към уволнение. И може още първият път, когато реши, да поиска повишение това да му е и последния работен ден. Стига, разбира се, фирмата да е достатъчно малка и шефът да има поглед върху всичките си служители, защото в противен случай като нищо може дълго да тормози колегите си и да си присвоява общите постижения, в които разбира се той има най-голям принос и всъщност онази печеливша идея трябва всички да са наясно, че е била именно негова.
Служителят заек – страхлив и непредприемчив. Той сигурно никога няма да получи повишение, защото просто го е страх да си поиска. Страх го е да не сбърка, затова предпочита да не прави нищо, без да му наредят, по възможност в писмен вид. Ако срокът на заданието е по обяд и материалът трябва спешно да се изпрати, той няма да го направи, ако лично шефът не му каже, нищо че от това фирмата може да загуби много.
Служителят тигър - той е напорист и инициативен, винаги иска да е първи. Естествено на него му дават най-много задачи, но тъй като го и пращат най-често на важни командировки, то работата всъщност я върши я мулето, я заека, а той само контролира нещата.
Бива го за организатор, той е и онзи, който конкуренцията забелязва и се опитва да привлече на своя страна. Също така той е онзи, който най-често получава бонуси и повишения – напълно заслужено, разбира се. Но много зависи кой е баш шефът, защото вместо да го повиши може да види в негово лице опасна конкуренция и при поискано увеличение на заплата на тигъра мило да му бъде обяснено, че фирмата не може да си позволи този лукс и... той спокойно може да поеме по широкия път напред.
Служителят кокошка – златната кокошка на фирмата не е за подценяване. Тя може да седи в полога и на пръв поглед да не си мърда много-много перушината, да не си дава много зор, но в сюблимния момент да снесе неочаквано гениална идея. Разбира се, че с едно мощно кудкудяк ще я разгласи на всички, но това може и да е нейната гениална грешка. Гениалните идеи трябва да бъдат споделяни, с когото трябва, да бъдат поднесени по подходящ начин и естествено златните яйца да бъдат посрещани със съответни бонуси и повишения.
Останалите типажи прочетете в Az-jenata.bg