Всички родители изпитват желание да помагат на децата си. Това може би е най-нормалният инстинктивен рефлекс, който всяка майка и всеки баща има към детето си. Всяко дете има проблеми – с ученето, с игрите, с приятелите, но това не означава винаги тези проблеми да се решават от родителите.
Този навик е изключително вреден за децата. Бързата реакция на възрастните и опитът им позволява да могат да се справят с най-различни ситуации. Но трябва да осъзнаят, че и детето трябва да се научи да полага усилие за преодоляване на тези ситуации и проблеми.
В противен случай детето свиква, че винаги има някой, който ще се намеси и ще оправи нещата. Децата все още не са свикнали да разсъждават като възрастни и да оценяват помощта. Те я приемат буквално, като даденост и привикват към нея.
Чрез непрекъснатото вмешателство родителите отнемат ценната възможност на децата да се учат. Опитът е един от най-ценните уроци, които остават запомнени за цял живот и които се превръщат в коректив за бъдещите действия.
Изграждането на ценностната система зависи от това.
Как иначе ще придобият знания, умения и способности, ако не чрез грешките, трудностите и проблемите?
Намесването във всяка една проблемна ситуация от страна на родителите крие риск от това детето да порасне със слаби обществено-социални умения, което ще бъде голяма пречка за цялостното му развитие в личен и професионален план.
Децата живеят в свят, в който всички на практика са „по-добри“ от тях в много отношения, защото са по-възрастни, по-оправни и с повече опит – родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри. Те всички им казват какво да правят с цел да им помогнат и да ги предпазят.
Повече по темата може да прочетете в Az-jenata.bg.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.