Кога бе последният път, в който излъгахте някой (възрастен)? Вероятно една част от хората прибягват до лъжи, за да се „спасят“ от неловки ситуации и това е напълно приемливо. Но когато си позволяваме да лъжем по-често просто така, защото не ни пука, тогава последствията от лъжата ни и имат определена цена. Понякога лъжем, защото искаме да ни приемат за делови, деликатни, възпитани, но това си е просто едно лицемерие и слабост на личността. Истината е за смелите.
Защо винаги е по-добре да не спестяваме истината (когато можем)?
Рано или късно истината излиза наяве, а това може да ви накара да се почувствате неудобно.
Бидейки честни и отворени, вие ще се чувствате по-добре.
Другите ще могат да ви се доверят, а все пак, доверието е основата за всички взаимоотношения.
Ще ви приемат като личност, към която могат да се обърнат за обективно мнение, а това е хубаво.
Лъжата е лесен и бърз изход, невинаги най-разумният. От друга страна, когато сме честни, се научаваме да се справяме с трудни или неудобни ситуации и да израстваме като личност.
Няма да ви се налага да помните и поддържате лъжите си, а е много лесно да се оплетете в тях.
Лъжите обикновено водят до повече лъжи, създавайки порочен кръг.
Създаваме лични граници с другите и не ни се налага да казваме „да“, когато искаме да кажем „не“.
Още по темата може да прочетете в Az-jenata.bg
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.