Wave Gotik Treffen 2008

От: Стефан Стоев

За 17-ти път се проведе най-големият фестивал за средновековна, готик рок, уейв и индъстриал музика Wave Gotik Treffen в Лайпциг, Германия. Тази година на сцените из града бяха разпръснати лайфовете на 171 изпълнители, проекти и групи от почти всяка точка на света.

Ден първи (8 май)

Пристигнах следобeд в Лейпциг, един ден преди официалния старт на фестивала. В този ден вечерта щеше да има opening night парти в лагера, в който бяхме отседнали. На него щяха да пускат няколко диджейя от Лондон, Филаделфия, както и DJ Krischan Wesenberg от индъстриал групата Rotersand. В същото време в центъра на града същата вечер се даваше начало на паралелно провеждащия се фестивал Gotik Pogo Party, ориентиран предимно към детрок, психобили, постпънк, минимал, готрок и уейв....

Ден втори (9 май)

Петък, първият официален ден за Трефена: първата запланувана група за деня бяха Diablo Swing Orchestra. Шестимата шведи просто перфекционират полудяването. Воденият от класическата оперна певица Ann Louice Loegdlund ансамбъл, се движи в бермудската пентаграма между опера, метъл, камерна музика, уестърнска филмова музика и прогресив рок.

В Agra, основната и най-голяма зала, бяха наред личните ми фаворити Das Ich, които щях да гледам за втори път и несъмнено направиха както винаги най-якото шоу, Щефан беше боядисан целият в червено, на два гребена. Изпълниха някои от най-известните стари парчета, но наблегнаха предимно на нещата от последният си албум "Cabaret". Следващият проект, който ми направи впечатление беше Unheilig - тежък рок и танцувално поп електро, подкрепено с единствения по рода си дълбок глас на Графа (Der Graf).

Der Graf

Ден трети (10 май)

Този ден първата група, запланувана за деня, беше минимал-индъстриал дуото Jager 90 от Германия, които определено дадоха жесток старт в Агра халето (искам да добавя, че звучаха като DAF). Втората група, която щях да видя за деня, беше индъстриал метъл проекта на Бйорн Александър Брем Gothminister, познат на всички и впечатляващ с уникалните си сценично поведение, звук и визия, доукрасени с пиротехнически ефекти и осветление. Лайвът беше неповторим и определено полудялата публика му се изкефи. Веднага след тях гледах легендарните постпънкари Skeletal Family от Кейгли, Англия.

Останалите дни от фестивала можеш да намериш на следващата страница

[[--end--]]

Ден четвърти (11 май)

Една кочина от кабели и копчета е по принцип кошмарът на всяка жена. За Марианти и Софи обаче никога не може да има достатъчно шалтери, цветни врътки и мигащи лампички.

Ако застанат пред един стар аналогов синтезатор, креативният им дух веднага се събужда за живот.

Двете ни отпращат чрез своята колекция от стари Moog, Korg и Roland в една многофасетна вселена, придавайки една прелъстителна женствена нотка. Това бяха гъркините от Matsheuax, първата интересна група за деня.

Те бяха последвани от Welle:Erdball. Освен интересната музика, движеща се в пространството между нова немска вълна, аналогова електронна музика и ню уейв, тук получаваме информации, послания и колоритни сценарии. В Аграта по същото време на сцената се изявяваха C.D.1334 (Christian Death отново се преродиха в една реинкарнация под името C.D.1334). Бандата се състои от музикалния архитект на легендарния албум "Only Theather of Pain", Рик Агню (китара) и Джеймс МакГиарти (бас) към тях се присъединяват детрок кралицата от Ел Ей, Ева О., Кристиан Омар Мадригал Изо (барабани) както и китариста на 45 Grave Джейми Пина. Като идеята на групата е да запази и почете паметта на Роз Уилямс.

След тях ме заля доволна серия от готик рок и метъл, Samsas Traum, Londond After Midnight и Fields of the Nephilm.

Тук е мястото да спомена, как една двойка (мъж с кожени дрехи и гол задник и неговата мацка с неизменно привличащ вниманието камшик), ме заведоха на фетиш партито Obsession Bizarr, където попаднах във водовъртежа от травестити, голи девойки, облечени само с по няколко верижки върху зърната, разни индивиди с татуировки по цялото тяло и т.н.

Клубът се състоеше от две големи зали, едната от които бе обла и с 7-8 метров таван, друга - малка и втори етаж с петнадесетина отделения, всяко оборудвано с рзлични атрибути, сред които средновековен трон за мъчения, гинекологичен стол, огромни кревати, кръстове за садистични практики и др. Трудно е да се пресъздаде вербално разхайтената атмосфера от събитието, а снимането вътре беше строго забранено дори за пресата, за да осигури на присъстващите максимална анонимност и пълно оттегляне от ежедневието.

Ден пети (12 май)

Заплануваните групите за деня бяха две и щях да мога да им се насладя в отдалечения от центъра на града Kohlrabizirkus, който представляваше постоянен бетонен цирк, състоящ се основно от два купола и още няколко постройки. Първи бяха Spetnaz (доста минималистични и бързи), който буквално откъснаха главите от кеф не само на претъпканата зала, но и на нас, снимащите ги фотографи.

Веднага след кратка техническа неизправност, сред бурни ръкопляскания и викове на сцената се появи Томас Райнер, бил в продължение на единадесет години фронтмен на L`Ame Immortelle, представяйки чисто новия си хард-денс-индъстриал проект Nachtmahr.

Докато средновековната музикална сцена процъфтява, често хората забравят че тази сцена не е съществувала винаги. В началото на деведесете години дефакто имаше само Corvus Corax, които построявайки собственоръчно инструментите си, възродиха старите мелодии и текстове от минали хилядолетия. Те биват копирани от изключително много групи, но все още никой не е достигнал нивото им. Неслучайно те бяха последният лайв за фестивала и достигнаха наистина кулминацията за цялото събитие, събирайки най-много публика и бурни овации.
След последните средновековни акорди партитата продължиха с пълна сила в подземните коридори на Moritzbastein, както и в Аграта, където с последните сили всички купонясваха до изгрев слънце.

Ден шести (13 май)

Рано сутринта кой недоспал си, кой недоизтрезнял, всички стягаха багажа си, прибираха палатките и се отправяха натам, от където бяха дошли в очакване на следващото неповторимо преживяване, примамващо ги през 2009-та на фестивала.