Всъщност, като става дума за закъснения, можем спокойно да кажем, че и те са закъснели с около 2-3 десетилетия. Предвид музиката, която свирят.
По-интересното, обаче е това, че момчетата не са музиканти по професия.
Барабанистът им, Майлс Хескет (Myles Heskett) се е занимавал с някакви скучни чертежи, Крис Рос (Chris Ross, бас и клавир) с някакви дигитални проекти, а Андрю Стокдейл (Andrew Stockdale, вокал и китара) по цял ден е снимал красиви момичета по бельо и разни други благинки, защото се е подвизавал като фотограф.
Какво ги кара да захвърлят досегашния си живот и да започнат да свирят? Най-вероятно това, че са австралийци.
Wolfmother се събират под името Wolfies през 2000 година, но малко по-късно се преименуват.
Едва 4 години по-късно, през 2004, момчетата събират смелост и записват 4 демо песни, които сами издават под формата на EP. Идеята е то да се разпространява по концертите им.
Голямата изненада идва малко по-късно, когато Wolfmother виждат въпросното EP в музикален магазин, преиздадено официално от местен независим лейбъл.
През 2006 идва и следващото EP, което предшества първият им цял албум. Той излиза на пазара същата година.
Лошото е, че май ще е последен за групата в този състав.
До така чаканите отговори не се стига, защото мениджърът на бандата прекратява интервюто, а малко по-късно пуска съобщение до медиите, че скоро групата няма да може да дава никакви интервюта.
Само няколко дни по-късно Universal Records публикуват информация, че Майлс и Крис ще напуснат групата заради "неразбирателство", а Андрю ще търси други музиканти, с които да довърши "в близките няколко месеца" записите по втория албум.
Така или иначе втори албум не се появява. Поне не до сега. Дори и да се появи, едва ли ще звучи така, както "Wolfmother".
Wolfmother по време на Live Earth, Австралия