Stratovarius в София: Финландски power метъл и малко главобол

От: Бояна Атанасова

Още преди да дойде време за хедлайнърите в студената неделна вечер - финландците Stratovarius, чудех се кога последно се е случвало времето в София да е толкова студено, колкото в родината на групата. До отговор май не стигнах, но се убедих, че хубавата музика може да те накара да забравиш много бързо за такива дребни неразположения като метеорологичната обстановка в региона.

Концертът на Страдиварий... така де, на Stratovarius бе едно от най-ранно обявените гостувания за 2010 и с него "Loud Concerts" предвещаха пълна и много интересна концертна година. Хеви метъл ветераните, които са на сцена (вече) повече от 25 години, в първото си гостуване на родна (позамръзнала) почва бяха в компанията на две приятни млади банди - кипърските хеви метъли с вокалист, който едва ли се заблуждава, че може да пее много добре - Winter's Verge, и супер лудите дет метъл дечурлига - Tracedawn.

Но все пак, малко фактология. Обявено начало - 20 часа. Фактическо начало на концерта - 19:45. Няма как да не ни изненада подобно подраняване, при все, че сме свикнали да чакаме с часове в готовност нещо да се случи на сцената... Подобна практика е странна и не заслужава толериране, защото със сигурност останаха хора, които така и не разбраха, че Winter's Verge са свирили. Залата бе "Христо Ботев", а публиката около 1500 души. В началото - логично, по-малко и по-рехаво присъствие, но постепенно с времето и повишаването класата на музикалните изпълнения - достатъчно, че да не прави гледката от сцената не особено приятна.

За Winter's Verge май няма кой знае какво да се каже. Музиката им е приятна, музикантите не блеснаха с невероятни качества, но пък и звукът им бе замазан обилно. Вокалистът се опита да блесне, но по-скоро "изгасна" във високия регистър. Както и да е. Последваха ги Tracedawn - изненада както за мен, така и за мнозина от присъстващите. Изключително надъхан млад състав с двама китаристи и клавирист, които се раздадоха напълно. Чисти и харш вокали, които впечатлиха с борбата помежду си и заплетени, но агресивни композиции, които успяха да ни пораздвижат още в първите си няколко минути. Обобщено - Tracedawn направиха впечатлението от целия концерт по-позитивно. Добре, че бяха те.

От написаното до тук сигурно ще се досетите какво следва. Но няма да се оплаквам. Много. Stratovarius направиха всичко, което е по силите им да направят добро дебютно впечатление у нас. Без един от лидерите си - Тимо Толки, но с едно нелошо негово заместване. Излишно се разтакаха с излизането, избраха балада за второ парче, промушиха между останалите песни опити за интересни сола и двубой между няколко инструмента... Кое обаче искам да си спомням по-дълго време? Няколкото хита - "Against The Wind", "Hunting High and Low" и "Eagleheart", бас и клавирното соло. Другото беше шум.

Прекалено силен, за да издържат ушите ми, панически натъпкани с импровизирани тампони от салфетки, за да не гръмнат. И въпреки всичко - заглъхнали и пищящи след края на какофонията. Звукът в зала "Христо Ботев" има особена слава, но как можем да виним помещението, когато Tracedawn се чуваха прекрасно?! Stratovarius обаче бяха набичени до крайност, която със сигурност причини болка на всички присъстващи - без значение от цвят, възраст и пол. Другото са подробности, въпреки биса.

За организацията пишем петичка - все пак не всички пият САМО алкохол и не всеки си носи тапи за уши (или салфетки, за да импровизира). За групите - сборно, добър. Защото явно толкова си могат.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.