Ако някой ми беше казал, че четири години след първия концерт на Ер Малък от новата история на съществуването им, не повече от 400 души ще гу уважат, нямаше да повярвам. Само, че сега сме 2010 година и такива неща все по-рядко ще ни изненадват, колкото и неприятно да ми е. Дали многото обявени концерти за първите няколко месеца на годината, дали цената на билетите, дали подборът на групите - не е ясно какво точно направи от първото шоу по повод четвъртия рожден ден на радио "Тангра Мега Рок" събитие с по-скоро фенски характер, а не голямо и шумно рок тържество. Сменената в последния момент зала "Универсиада" с "Парти център 4КМ" веднага индикира наличието на проблем в интереса към шоуто, а впечатлението окончателно се затвърди във вечерта на 24 март. До тук с търсенето на проблема. Сега за самия концерт.
Шоуто си го биваше. Групите си ги биваше. И Breakpoint, които тепърва ще се доказват и ще търсят лицето си, което на пръв поглед е взаимствало много от средствата за разкрасяване на най-модерните метъл банди. И Odd Crew, които за има-няма две години натрупаха стабилна фенска маса, която е в първите редици на всеки техен концерт. И Insmouth, които отбелязаха подобаващо завръщането си и ни поздравиха със специално ново парче. Но най-вече Ер Малък, които, някак естествено, бяха най-големите тази вечер. Немалко се е писало за качествата на този състав. Не малко са и достойнстата, за които не бива да спира да се говори и пише. Ер Малък се изключителна група и във второто си завръщане пред софийска сцена, случило се много години след началото на кариерата им, продължават да вълнуват феновете си по истински и неподправен начин. Емоцията се чувстваше навсякъде около мен. Всички изживяха това повторно връщане с машината на времето. Връщане в златните години на българския рок, когато музикантите не се интересуваха дали ще имат гримьорна и осигурен кетъринг, а се надяваха просто да не спира токът и да не влезе милицията. Ер Малък ни "забиха" с класиките - "Аз", "Градът", "Българи", "Скоропоговорка", "Затвор", но и изненадаха приятно с нови парчета. Имената им не помня, но все още отекват в главата ми страхотните, на места доста баладични, мелодии и уникалните текстове на Любо Малковски. Този човек е поет. Поет с китара. И с глас на великан. Човек, който умее да контактува с публиката и да се вълнува от това, което прави за нея. Затова може би не изненада сълзата на бузата му след една от новите песни.
Бис в истинския смисъл на думата нямаше. Любо си призна, че е безсмислено да се мотаят по сцената, затова и продължиха... Отново с рок шамарите, преминали по-живи от всякога през границите на времето. Към края на концерта дори първоначалното учудване, че в състава на Ер Малък има втори китарист, беше изчезнало. Малковски младши беше логична добавка към това събитие, което едва ли ще можем да гледаме и слушаме отново скоро.
Браво на "Тангра Мега Рок", че правят такива събития възможни. Браво и че не се отказват, когато всички обстоятелства говорят против. И евала на четирите групи, които може и да не направиха "българския рок концерт на годината", но запалиха важна искрица в сърцата на всички присъстващи.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.