William DuVall (Alice In Chains): Нямаме търпение да дойдем в България!

Когато преди четири години Alice In Chains решиха да се съберат отново, мнозина бяха скептиците, които ги отписаха. Някъде по това време се появи и нов член в състава – роденият в Атланта, Джорджия симпатичен мулат William DuVall. Негова беше задачата да заеме може би най-трудната позиция в състава – да стане вокалист и по този начин да заеме мястото на трагично загубилия борбата с наркотиците Layne Staley.

Но той се справи. Доказателство за това стана излезлият през миналата година “Black Gives Way To Blue” и огромното турне, което Alice In Chains предприеха в негова подкрепа. Групата ще гостува и в България за първи път, след броени дни. Събитието, както знаете е Sofia Rocks (powered by Sonisphere), а датата е 23 юни. Ето какво ни сподели самият Уилям в приятелски разговор, две седмици преди първия им концерт у нас:
 
Намираме те в Италия, нали така? Как върви до сега турнето ви?
 
Да, в Италия имаме мини турне в момента. О, всичко върви чудесно. Направихме два големи концерта в Германия – на “Rock am Ring” и “Rock in Park” и в момента сме в Италия – едно от най-любимите ни места.

В официалния си сайт имате блог, в който всеки ваш фен може да прочете много интересни истории около настоящето ви турне. Що се отнася до “Rock am Ring”, от там узнах, че по време на шоуто ви там си счупил китарата си и си я хвърлил в публиката. Разкажи ни повече.

О, ха-ха. Да, случват се такива неща. Има такива моменти на сцената – въодушевяваш се и ставаш по-експресивен. Надявам се, че който е я хванал, й се наслаждава, ха-ха. Кой знае, може пък да го вдъхнови и заради нея да си направи група!

Какво предпочиташ – големи фестивални участия от този тип или по-малки концерти, в които вие да сте хедлайнъри?

И двете неща могат да ти предложат много приятни емоции. Предизвикателството на фестивалите е, че в повечето случаи изскачаш много бързо на сцената и трябва много експедитивно да направиш така, че всичко да е наред. И когато нещо не се получава, пред теб е предизвикателството да оправиш положението на място. Трябва да действаш бързо и да оправиш кашата, непосредствено след като се е случила. Много хора те гледат и трябва да държиш високо ниво.

Хубавото на фестивалите е, че имаш възможност да се видиш с много колеги и стари приятели музиканти, които не си виждал отдавна, защото всички са на турне. Фестивалите ни събират на едно място. Когато си хедлайнър на свое шоу, всичко е много по-спокойно и подредено – в бекстейджа и на сцената. Трудно е да ти се случи нещо по-добро от това – имаш пълен контрол над случващото се и представяш точно такова шоу, каквото си искал.

А и имаш повече време за собствения си сет.

О, да, разбира се. Днес, например, ще свирим пълен сетлист. Но не отричам, че харесвам и фестивалите, и собствените ни хедлайн концерти.

Сигурна съм, че много хора са те питали какво е усещането да си вокалист на Alice In Chains, но и аз ще те попитам същото – какво е усещането да си фронтмен на тази група?

Ха-ха! О, Боже, ами, беше голяма въртележка цялото това преживяване през последните четири години, но в същото време и голяма чест да помогна на тази банда да продължи да съществува, да надградим онова, което са направили в миналото. Да бъдеш рамо до рамо в това приключение с тези страхотни трима музиканти – Джери, Майк и Шон, да си обграден от любовта на хилядите фенове по света, които те подкрепят, усещането е невероятно. По-силно е от нас четиримата поотделно. Изключително зареждащо и мощно е!

Беше ли почитател на Alice in Chains от ерата, когато Лейн Стейли беше на вокалите?

Да, абсолютно, много голям даже! Бях фен на повечето сиатълски банди. Харесвах Soundgarden много – най-вече ранните им неща. Харесвах Nirvana, Melvins, Mother Love Bone, Pearl Jam... Все още харесвам Pearl Jam, ха-ха! Бях почитател на Alice In Chains, кефех се много и на Лейн. Мисля, че той беше един от най-великите!

Как би отговорил на хората, които смятат, че групата в този й вид не трябваше да носи името Alice In Chains?

Ами, разбирам ги. Ние всъщност сме обсъждали този въпрос през 2006-та. Шон тогава ни припомняше, че е казал в едно интервю за списание, че никога повече не би използвал името Alice In Chains. В края на краищата обаче ние решихме, че това е правилното решение, което трябва да вземем. Смятаме, че така отдаваме своята почит към всичко велико направено в миналото, че така запазваме жива музиката, която е направена с Лейн и поддържаме спомена жив.

Сигурен съм, че независимо дали бяхме избрали друго име на групата, много хора щяха да коментират по много различни начини – за всяко нещо, което сме направили, за всеки избор, който сме взели. Ако бяхме избрали друго име, а не Alice In Chains, това, което щеше да се случи щеше да е подобна на сегашната ситуация. Всеки журналист или фен щеше да си казва “А, момчетата от Alice in Chains свирят на този фестивал” или “музикантите от Alice in Chains са в еди-кой-си клуб”. Решихме просто да наречем нещата с истинските им имена, защото звукът ни продължава да е разпознаваем, всички сме събрани от едно приятелство, което е също толкова силно като това, събрало групата в самото начало. Възродихме всичко с най-чисти помисли.

Как се отнасяш към лошите коментари по свой адрес?

Мисля, че са нормална част от това да бъдеш публична личност. Особено в ерата на Интернет, когато всеки може да каже каквото си поиска за когото си поиска, без да е задължително да застава със своето лице зад коментара си, тези неща остават безнаказни. Но това е ерата, в което живеем. Понякога съм искрено шокиран от това как някои хора са “нахранени” в нета.

Говоря за хора, които са мои идоли от много време насам, те са направо титани в моите очи. Някакви хора пишат в някакви сайтове или блогове пълни простотии за хора, които са променили света. В един момент, не можеш да приемеш подобни неща насериозно. Когато видя някой да излее помия за Джими Хендрикс, какво мога да направя, егати?! Изобщо не си заслужава да се занимаваш с такива типове. Всеки може да си говори каквото си поиска. Мисля, че е част от това даживеем в свободно общество.

Разпространяват се слухове, че ще записвате нов албум скоро. Има ли нещо вярно в тях?

Все още сме под влиянието на актуалния ни запис - “Black Gives Way To Blue”. Имаме да направим още доста концерти, за да го представим на живо. Няма някакви конкретни срокове, в които трябва да сме отново в студиото, но определено мога да ви уверя, че няма да имаме някаква огромна почивка и след това.
В момента сме адски заредени от това, което ни се случва, всичко, което съпътства издаването на албума ни даде много позитивна енергия, така че със сигурност ще я вложим в написването на нови парчета и това ще се случи по-скоро рано, отколкото късно.

Имаш ли някакви конкретни очаквания за предстоящото ви турне, част от Sonisphere Festvail, което ще премине и през България на 23-ти юни?

О, ами, гледам да съм с колкото е възможно по-малко очаквания, до колкото това е възможно. Така не се разочаровам от случващото се и от това, което по някаква причина е предопределено да стане. Доста сме развълнували, че ще свирим в България за първи път. Това ще е първото гостуване във вашата страна за всеки от нас. От това, което разбирам, много хора там искат да ни гледат, нали?

О, да, наистина имате доста почитатели тук. Те ви чакат от самото създаване на групата, повече от 15 години....

Това е чудесно! Не мога да крия, че се вълнувам да дойдем в България. Ще дойдем, ще видим какво ще се случи и ще дадем най-доброто от себе си.

Нещо специално, което имаш да кажеш на родните фенове?

Чакам с нетърпение да се видим, да се запознаем, да се забавляваме заедно.

Какъв сетлист да очакваме на концерта ви в София?

Ще е смесица между стари и нови песни. Измисляме какъв точно ще бъде сетлистът, малко преди да го изсвирим. Не мога да ти кажа кои парчета точно ще изберем, защото много зависи какво ще ни хрумне на място, зависи как ще се чувстваме в този момент и до колко ще сме надъхани от публиката. Със сигурност знам, че ще е вълнуващо. В момента сме една добре смазана машина и мога да те уверя, че ще си прекараме чудесно.

Какво мислиш за Голямата четворка, която ще свири на Sonisphere в деня преди вас?

Голям фен съм на всички тях от много години. Уникално е да се задържиш на върха в този бизнес, особено в днешни дни – с целия този даунлоуд и нелегалните парчета в Интернет... Мисля, че е по-голяма победа от всякога да си все още в играта. Всички те са се доказвали в продължение на десетилетия. Те са причина различни поколения да се запалят по тази музика. На концертите идват както хлапета на по 14-15 години, така и хора, които могат да им бъдат родители. Това е чудесно! Дава сили и на нас.

Интервюто е взето със съдействието на Animato Music / EMI

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.