Metallica и Rammstein в детайл на Sofia Rocks

Миналата седмица милата ни столица стана домакин на едно събитие, толкова мащабно, че сложи в малкия си джоб всякакви други концерти и музикални прояви, които са се провеждали тук в последните години – това беше фестивалът Sonisphere, който за първи път мина и през България и реши именно тук да събере едни от най-величествените групи на рок и метъл сцената. Макар да не съм отявлен фен на тези стилове и да не познавам музиката на повечето от поканените световноизвестни групи, то творчеството на хедлайнерите на двете вечери – Metallica и Rammstein, от години ми е на сърце и нямаше как да не отида за да видя това уникално за нашите стандарти събитие.

Първият ден на Sonisphere бе отреден за голямата четворка на траш метъла - Anthrax, Megadeth, Slayer и Metallica.

След като стадиона бе изпълнен до краен предел от фенове още рано през деня и първите три групи получиха заслуженото си признание, на сцената около 21:00 се качи една от най-легендарните банди на нашето време – Metallica. Личеше си, че колкото и много фенове да има на другите групи, особено на Slayer, то голяма част от хората бяха дошли на стадион Васил Левски за Джеймс Хетфийлд и компания.

Сякаш бяха минали години от появата им на същата сцена през 2008 и оживлението беше неописуемо при първите звуци на добре познатото Ecstasy Of Gold, последвано от Creeping Death. Пролича си, не че сме се съмнявали де, че Джеймс и другите за пореден път ще разбият тълпата с вечните си хитове и няма да прекаляват с експериментите с по нови парчета, особено когато чухме камбаните на For Whom The Bell Tolls, едно от най-смазващите им музикални постижения, чието ранно изпълнение колкото и да не ми се понрави само говореше колко още ни очаква.

Последваха Fuel и Harvester Of Sorrow, дала името на българския фенклуб на групата, а според самите Harvester Of Sofia тя е била специално за тях. След това дойде невероятно красивата Fade To Black, един от баладичните върхове в кариерата им.

Публиката като че ли утихна, когато бяха изсвирени няколко парчета от Death Magnetic, последния албум на бандата, който някакси не може да се впише редом до вечните им класики. С Welcome Home (Sanitarium) и Sad But True Джеймс и компания нажежиха обстановката до сюблимния момент към 22 и 30, когато публиката изпадна в абсолютен екстаз при тоталните класики на модерната музика като цяло – Master Of Puppets, One и разбира се Nothing Else Matters, която обаче този път не разпали толкова запалки и светлини както преди 2 години.

Последва Enter Sandman, след което дойде биса, който беше доста неочакван – Хетфийлд покани членовете на другите три групи на сцената и всички музиканти (без Кери Кинг от Slayer) от голямата четворка изсвириха заедно Am I Evil?. Предпоследно групата заби първият си сингъл изобщо - Hit The Lights (по същия начин и Depeche Mode през 2006 забиха в биса си Photographic, една от най-първите им песни). За края всички знаеха какво да очакват – Seek And Destroy, която както винаги разби до краен предел публиката.

Въобще Metallica доказаха защо са сред най-големите изпълнители на нашето време, обориха очакването ми втория път, когато ги чуя на живо, да не са толкова впечатляващи, и доставиха неописуемо удоволствие на феновете си, като за пореден път бяха истински усмихнати и в същото време достатъчно агресивни на сцената за да подържат настроението на и без това предоволната публика.

Вторият ден на Sonisphere беше също така специален – една от най-скандалните, обсъждани и изобщо „обичани и мразени” банди в света – Rammstein, щеше да се появи за първи път в София след дълги години очакване. Публиката на втория ден първоначално не беше толкова многобройна, но към края на неповторимото изпълнение на Manowar стадиона почти достигна посещаемостта от първия ден, а събралите се хиляди хора очакваха със затаен дъх запазената марка на Rammstein – едно зрелище за очите и ушите от музика, пироефекти и светлини. Немците трябваше да оправдаят големите надежди на българските фенове да чуят едновременно култовите им стари парчета, както и новите произведения от албума Liebe Ist Fur Alle Da, който неслучайно е определян за един от най-добрите им.

Rammstein се фокусираха повече върху второто и забиха първо Rammlied, като още първите й стихове могат да служат за обобщение на концерта – Wer wartet mit Besonnenheit,/ der wird belohnt zur rechten Zeit. (Който чака спокойно, бива възнаграден в точното време). А чакането на българина да ги види беше възнаградено почти напълно. След нея те продължиха с парчетата от новия албум, като за цялото шоу изпяха общо 8 от 11-те парчета от LIFAD и единствената, която съжаляваме, че не чухме, бе Mehr.

Между тях те вкарваха и някои от старите си песни – Keine Lust, Feuer Frei и Benzin, която обаче бе единствената от неповторимия им албум Rosenrot. Тълпата се развилня на Du Riechst So Gut и Du Hast, едни от най-популярните им хитове, а на сцената Rammstein вилнееха още повече – Till Linderman правеше експлозии с култовата си пушка, а малко по-късно по време на Ich Tu Dir Weh съвсем спокойно изсипа огън и запали в една вана кийбордиста Кристиян Лоренц „Флаке”, който след това стана и продължи да свири, докато ходеше на бягаща пътека. Като цяло на сцената Rammstein успяха да покажат цялата си ексцентричност както обикновено докато разбиваха публиката с изпълненията си.

Последна преди биса беше Pussy, която в музикално отношение има потенциала да стане една от най-обичаните им и велики песни. За биса те бяха научили няколко думи на български и разбиха със Sonne, Haifisch и Ich Will, след което концерта малко неочаквано приключи.

В началото дори ми се струваше, че публиката не може да повярва, че Rammstein няма да излезе и дори не се напъваше много много да ги вика на бис.

Объркването дойде от това, че групата не се забави да излезе много за последните три парчета и повечето хора не разбрахме, че те са бис, а по-запознатите с групата също така знаеха, че почти всяко тяхно шоу в последните години завършва с Engel. Затова и бяхме малко разочаровани, защото немците свириха малко повече от час и половина, което за първа поява в страната ни си е доста малко.

Не чухме някои от най-качествените им парчета – Engel, Asche zu Asche, Moskau например, но беше ясно, че няма как да ни изпълнят всичко, особено като представят новия албум. Въпреки това остана леко недоволство, че в Белград преди 3 месеца са свирили доста повече, но уви.

Все пак доста време беше изгубено докато „Флаке” беше носен от феновете върху любимата му надуваема лодка по време на Haifisch и размахваше българския флаг, макар и наобратно. А и понеже са си велики – няма как да се сърдим на Rammstein, направиха спектакъл, какъвто и очаквахме.

Определено и двата дни на Sonisphere надминаха очакванията ми, но това особено важи за Metallica. Не смятах, че след като скоро те бяха тук, ще направят отново толкова запомнящо се изпълнение, а и не вярвах да свирят толкова дълго (около 2 часа и 15 минути), но те не ни разочароваха и показаха какво е да си голяма група.

Rammstein пък доказаха, че правят шоу, единствено по рода си, което всеки техен фен трябва да види поне веднъж. Единствената ми забележка към цялото събитие бе, че на няколко пъти и то на изключително ключови изпълнения като Ich Will напр. имаше проблем с озвучаването, стори ми се, че звукът „играе” нагоре надолу, а и някои хора го намериха за прекалено нисък през цялото време.

Въпреки това, ще очакваме с нетърпение догодина още един такъв фест, който да покаже за малко, че в България не всичко е чалга и че голяма част от българите продължават да имат все пак и някакви други музикални познания, освен тези за Анелия и Камелия. Макар че както вече знаем – дори и Rammstein ходят по чалготеки.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.