И така, след като проучихме обстановката и доволно се размотахме из кемп зоната, околиите и самата Петроварадинска крепост, дойде време да видим и това, за което всички се бяхме събрали. Музиката.
Както вече споменах, тазгодишното издание на фестивала не можа да се похвали с кой знае колко силен лайн-ъп, които, на фона на уникалния брой зверски артисти пяли и свирили по сцените на крепостта през последните 3-4 години, бая бледнееше.
И въпреки това какво да се види определено имаше. Exit 2010 бе заложил на електрониката, но освен иконичните диджеи и електроформации като David Guetta, Josh Wink, The Chemical Brother, Pendulum, LCD Soundsystem, DJ Shadow, Röyksopp имахме удоволствието да чуем и да се докоснем (буквално) до легенди като Faith No More, Missy Elliot и Placebo.
И така, тази година фестивалните вечери като че ли бяха замислени в градация, като първата беше най-постна, а на последната буквално се разцепихме.
Може би най-същественото, което предложи фестивалът в четвъртък бяха пичовете от LCD Soundsystem, начело с генерала Джеймс Мърфи, заради които може би тази година беше фрашкано с ужасно колоритните ъндърграунд пичове, познати като хипстъри. Макар и част от програмата на най-скучната вечер, LCD определено дадоха добро начало:
Веднага след тях се качи и първият хедлайнер - Мика. Мигновено територията на целия фестивал се огласи от хитовото „Relax, Take It Easy“, сцената се изпъстри с цветя, всякакви плюшени играчки и бая цветните дрешки на фалцетовия изпълнител. Целият концерт продължи горе-долу в същия дух, като хората чуха още Relax, Stuck in the Middle, Big Girl (You Are Beautiful), Lollipop и т.н.
След пърформънса на Мика повечето хора се оттеглиха по различните сцени, за да чуят някои друг ди джей или по chill зоните.
А ние хвърлихме поглед към Fusion сцената, където хванахме малко от изпълнението на нинджите от Die Antwoord. Като цяло нищо интересно, но поне бяха атрактивни:
През втората вечер фестивалната зона беше доста по-пълна, което до голяма степен се обяснява и с по-интересната програма. Предстоеше ни да видим The Horrors, Placebo, изродите от Atari Teenage Riot и за капак култовия Josh Wink.
Британските инди рокери от The Horrors определено не бяха най-веселото жизнерадостно нещо на Exit 2010, но пък със сигурност направиха щастливи всички дошли да им се насладят емота:
Разбира се, събитието на вечерта бяха лондончаните от Placebo, които могат да се похвалят със завидно много фенове както у дома, така и по целия свят, та чак до Сърбия.
Двойнственият Брайън Молко и компания бяха посрещнати изключително топло и направиха един задоволителен сет, включващ както по-жизнерадостните им (да не повярваш) компилации от последния албум Battle for the sun, така и старите златни депресарщини: Every You Every Me, Bionic, Meds, Song To Say Goodbye.
Приятно изпълниха и кавър версията на кутовото All Apologies на Nirvana и след още 3 песни бис завършиха с дяволско добро изпълнение на Taste In Men.
Вижте изпълнение на Infra-Red:
След като момчетата от Placebo доволно ни депресираха, всички дружно се отправихме към Dance Arena за да чуем прословутия Josh Wink. Пред трибуната вече се беше събрало голямо количество хора, които леко се поклащаха на сравнително спокойните и безрадсотни бийтове.
Може би прекалено големите очаквания към американеца изигра на всички лоша шега. Като изключим някой друг демоничен смях, сетът на Wink не беше нищо особено. По-скоро монотонен и муден, отколкото изпълнен с адреналин, с каквато музика сме свикнали да го свързваме. Нищо, поне танцьорите със скафандрите забавляваха публиката.
Малко хора го дочакаха докрай, а останалите вече отдавна се бяха изнесли в бара отстрани на арената където пиеха сладка нелегална крушовица. Но това между нас.
Ето и още малко снимки от феста.
Следват останалите два дни.... Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.