Както вероятно знаеш, освен ако не живееш на друга планета, този уикенд на родното ни черноморие се проведе метъл касапницата Каварна Рок Фест. Това беше петото поредно - юбилейно издание на феста в морската рок столица.
Като предишни години, и тази, стадионът беше барикадиран с кебапчета, бира, пияни метълисти и местни симпатяги дошли да видят цирка, ние естествено също бяхме там, за да отразим събитието и да покуфеем. И ето как премина тазгодишното издание:
Ден първи
В първата вечер, както беше предварително обявено, сцената беше отредена за четири женски банди и един мъж под чехъл - Александър Крул (Alecander Krull) и бандата му Atrocity.
Последователно излязоха Leaves' Eye, Epica, Doro и Tarja Turunen, предвождани от изключително готините и силни вокалистки, коя от коя по-симпатична и с по-божествен глас.
Epica и прекрасната им певица Симоне Симонс (Simone Simons) бяха приети страхотно от публиката, както и останалите банди, които се бяха научили в бекстейдж да казват "Каварна" и "We love you Bulgaria!, You are da best!". Холандците представиха освен добре познати парчета от предишните им албуми като Sensorium, Samadhi, Quietus и Cry for the Moon, така и песни от актуалното им издание Design Your Universe.
Doro, която твърдо заслужаваше да е хедлайнер, пък ни разцепи тотално главите, въпреки че в известна степен бяхме подготвени за толкова силно шоу. Освен добре познатите парчета като Running from the Devil, Metal Racer, Fur Immer и епохалния хит All We Are, кака Доро уважи Dio и зарадва публиката с кавър на Judas Priest - Breaking the Law.
След дългия повече от час сет, мракът беше разцепен от Таря Турунен (Tarja Turunen) и истеричните ѝ вокали. Почти двучасовият концерт, или поне на нас ни се стори толкова дълъг, не мина без класиките Sleeping Sun, I Walk Alone и Wishmaster, както и няколко кавъра. Единият, на добре познатия ни от годините й с Nightwish - Over the Hills and Far Away на Гари Мур (Gary Moore), другият на Whitesnake - Still of the Night, и изключително неподходящият и неадекватен кавър на супер култовото Poison на Алис Купър (Alice Cooper).
Последни за вечерта бяха Atrocity, които компанията ни така и не дочака. Не че не си заслужаваше - напротив, но четирите женски банди толкова много ни надуха главите, а и се бяхме и изтощили от целодневното алкохолизиране на плажа.
Снимки от първия ден на четирите женски банди можеш да видиш от тук!
Ден втори
След първата вечер, литрите бира и всичкото слънце, събрано на местния плаж, отново се запътихме към стадиона за поредната доза здрав метъл!
Първи на сцената, без никакво мотаeне, излязоха финландските веселяци Korpiklaani. Първите редове все още не бяха пълни, защото голяма част от феновете на групата бяха мъртво пияни, а останалите се доналиваха в някоя от близките кръчми, в очакване на немската траш тройка Sodom, Destruction и Kreator.
И въпреки, че според някои хора, мястото им много не беше там, Korpiklaani успяха да ни развеселят и загреят с култовитe си Beer Beer, Happy Little Boozer и Vodka от последния им албум Karkelo.
Бандата заби около 50 минути, след което пичовете направиха няколко кръгчета покрай сцената, за да забършат някоя фенка, да се доналеят с алкохол и да се снимат за спомен с феновете.
Малко след серията пиянски химни, на сцената лъсна Mарсел Шмирър (Marcel Schirmer), основната движеща сила на изродите Destruction. Безсмислено е да ви разказваме какво се случи след това - тотално клане! Mad Butcher, Life without Sense, Curse the Gods и Nailed to the Cross, по време на които сред публиката се заформи почти 15-метрово смазващо пого.
След едночасовия сет на Distruction, на сцената се появи чичо Том, който определено беше не по-малко развълнуван от многобройната публика, която очакваше с нетърпение поредната траш доза за деня.
Бернд Кост (Bernd "Bernemann" Kost) - китаристът на бандата, също беше адски готин, търчеше из сцената, правеше гримаси, лигавеше се, тотална красота, изобщо - пример за това какво трябва да прави един китарист на подобен фест.
Sodom изпраскаха Outbreak of Evil, Napalm in the Morning, Agent Orange, M-16 и кавъра на Motorhead - Iron Fist.
Малко след 21:00 на сцената се качиха така очакваните Kreator. Те забиха Impossible Brutality, When the Sun Burns Red, Flag of Hate, Endless Pain и други класики, както и парчета от последния им албум Hordes of Chaos.
Кои бяха Autumn Sun, не знам колко хора ги бяха чували, но ние ги пропуснахме, а и след разбиващия сет на Destruction, Sodom и Kreator вече нищо не беше важно. Пък и след Atrocity ни беше станало традиция да пропускаме последните "подгряващи банди".
Снимки на финландските изроди и немската тройка на траш метъла можеш да видиш от тук!
Ден трети
Първи на сцената излязоха специално дошлите от Канада метълисти Voivod, които лично на мен не ми харесаха.
След като се посъбраха хора пред сцената, се качиха немските пауър метъл машини Primal Fear, които забавляваха публиката близо час с добре познатите им класики като Final Embrace, Fightinh The Darknes и емблематичното Metal Is Forever.
След кратка пауза за поемане на въздух и няколко бири, още една канадска банда стъпи на сцената, а именно пичовете от Annihilator. Без лоши чувства, но ние лично позаспахме на техния сет, особено след това което Ралф Шийпърс (Ralf Scheepers) и компания ни бяха причинили.
Последни за вечерта бяха Accept - банда, която много от българските фенове очакваха с нетърпение, но която отново не успяхме да оценим и издържим до край, явно защото сме си фенчета на траш кланетата и не признаваме друга музика...
Снимки от последния ден на Voivod, Primal Fear, Annihilator и Accept, можеш да видиш от тук!
И така, с много алкохол в кръвта, охлузвания, пот и метъл свърши поредния мега купон в Каварна. Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.