Brazen Abbot стартираха турнето си от Варна

В Летния театър - не особено подходящ за рок концерти, заради седалките – вилня групата на най-успешния български рок музикант Николо Коцев. От тук започна националното турне на бандата. Както междувпрочем и преди 7 години.

Дни преди концерта в медиите беше разпространен сет-листът с песните, които феновете щяха да чуят. Бяха изброени 15 композици. И нищо друго. Само час и половина???? Споменаваха се изненади. Но толкова. Изненадите, поднесени от Николо Коцев и компания надхвърляха и най-смелите предположения.

Но всичко по реда си. Петнадесетина минути след официално обявения час 19,30 на сцената излезе Нелко Коларов, застана зад внушителен на брой клавири и шоуто започна. Един след друг под аплодисментите на публиката се появиха Николо Коцев, Уейн Банкс (Wayne Banks) - бас, вокали и Dave Knight (ударни). Прозвуча началото на Beggars Lane и от тъмнината зад барабаните изкочи гласът на Rainbow Джо Лий Търнър (Joe Lynn Turner).

Безмислени са споровете дали Brazen Abbot са известни, защото в албумите пеят едни от най-добрите вокалисти или заради гения на Николо Коцев. Тази вечер на сцената на Летния театър публиката видя петима музиканти, изцяло отдадени на рока, работещи като добре смазана машина.

Присъствал съм и на първия концерт на групата във Варна, или по-скоро на Златни пясъци и на шоуто в Берковица. Brazen Abbot сега звучаха и стояха на сцената в пъти по-добре. Стриктното спазване на структурата на песните този път беше пренебрегнато за сметка на разточителните импровизации, които превръщат бандата в истински ураган на живо.

Откриващата Beggars Lane преля в бурната My Resurrection. И след това всичко изригна със седемцветната Death Alley Driver. В началото публиката беше статична. Групата – несигурна. След първата по-позната композиция всичко си дойде на мястото.

Феновете станаха от седалките и последваха музикантите и тяхната музика.  Dave Knight беше истинска хала зад ударните. Уейн Банкс не спря да куфее. Търнър владееше феновете. Нелко Коларов влизаше в дуели с китарата на Николо Коцев.

Нали си спомняте какво правеха на времето Ричи Блекмор (Ritchie Blackmore) и Джон Лорд (Jon Lord)? Нещо, което така и не видяхме на живо. И все пак тази вечер искрите, довели мнозина до екстаз, прехвърчаха и на сцената във Варна.

Започна Bad Religion и Николо Коцев остана по цигулка. За първи път в 15-годишната история на групата, на концерт, талантливият китарист се отдаде на „царицата на инструментите”. Това се е случвало досега само в студийните записи. Последва Twist Of Fate и след това концертът забърза по магистралата. Сигурно някой ще подметне, че Brazen Abbot е „кавър група”, защото изпълнява песни на Rainbow и Deep Purple?

Не! Brazen Abbot в никакъв случай не са кавър група. Това са пет момчета влюбени до полуда в любимия си стил. А той тръгва от банди и песни, които и до днес всички слушат и изпълняват с удоволствие. Звукът беше страхотен. Всеки един инструмент се различаваше добре, а балансът между тях беше идеално намерен. Цигулката украси и прочувствената акустична балада Live & Learn, написана в съавторство с „Гласът на рока” Глен Хюс (Glenn Hughes). Темпото на The Road To Hell беше укротено с „Буреносеца”.

За да дойде един от върховете Mr. Earthman.  Дистанцията публика-група се скъси още в началото на концерта. След Can’t Let You Go, изпълнена от оригиналния вокалист, публика и група станаха едно. Седем минутната Guilty As Sin беше превърната в петнадесет минутно пиршество от звуци. За първи път чухме части от недовършената рок опера на маестро Коцев Draconia. Николо рисуваше картини на сцената. Музика, която трябва да се изпълнява от цял оркестър, беше пресъздадена по удивителен начин само от ударни, бас, клавир, една китара и една цигулка. Дано лидерът на Brazen Abbot намери време, за да завърши произведението си и по-скоро да го постави на сцена. Защото това, което прозвуча може да се опише само с думичката „шедьовър”!

Последните три композиции I Surrender, One Life To Live и лудницата Spotlight Kid закриха предварително известната част от концерта. Но това не беше всичко.

Близо двучасовата разходка из дебрите на класическия рок продължи с импровизации по пърпълската Lazy, завършила с популярната песничка от „Лека нощ, деца”. Сънчо е рокаджия!!! В края концертът стана личен. С Kill The King групата почете малкия човек с големия глас, този който винаги ще липсва и от когото се учеха всички - Рони Джеймс Дио (Ronnie James Dio). И след Burn всичко свърши.

Два часа и половина отлетяха неусет  но. Рок машината дойде и размаза със звук, присъствие, отношение. А това че някой е пропуснал концерта, защото Brazen Abbot свирят за втори път във Варна - простете ми, но това са пълни глупости. Защото всеки, който се кълне в хардрока, беше там и дивееше под стоманените звуци. Останалите...за тях по-добре нищо! И ако искате да усетите, че рокендролът е по-жив отвсякога бъдете в Пловдив и София.

Brazon Abbot ще бъдат там и няма да чакат никого!