Това наистина е тъжно, тъй като Клаус Майне изобщо не прилича на човек, който се е уморил да пее. Гласът му не трепна на нито една песен и звучеше така, както и когато си го слушаме на запис. Определено имаше защо да чакаме възстановяването му (първоначалната дата за концерта беше сменена, поради заболяване на Майне – бел.ред) За първи път от доста концерти на сам проблеми със звука почти нямаше и това ни позволи да се насладим на наистина хубавите песни, без да трябва да гадаем, какво точно звучи в момента.
Като цяло организаторите се бяха справили добре, като изключим неясното означение на „фен зона” и „терен” и изключително грубата и непрофесионална охрана, която бяха наели. Всичко това беше простено веднага след първите акорди на „Sting in the tail”, с която германците откриха. Последвалите „Make It Real”, „The Zoo” и „Loving You Sunday Morning” вдигнаха градуса и постоплиха вече мократа публика. Добри светлинни ефекти и впечатляваща видео стена се грижеха за добрата видимост дори на най-отдалечената част от стадиона.
Самите Scorpions бяха видимо доволни от това, което се случва, защото усмивките не паднаха от лицата им. Вероятно за това заслуга имаше и рожденния ден на Матиас Ябс, който публиката неколкократно поздрави с изпълнение на Happy Birthday. Лично за мен черешката на вечерта беше дръм солото „Kottak Attack” и то не толкова заради уменията на барабаниста, които по никакъв начин не оспорвам, а заради видеото което „вървеше” на стената. Безкрайно забавно. На края на „представлението си”, музикантът изрева „Sofiaaaa” и се обърна с гръб, където публиката добре можеше да види надписа на фанелката “You kick ass”. Това разбира се беше придружено с бурни аплодисменти и викове и настроението стигна своя предел.
Клаус Майне не спря да хвърля на публиката палки, перца и всевъзможни атрибути, като позволи на много хора от фен зоната да занесат у дома късче спомен от този последен концерт. Когато зазвуча „Big city nights” на видео стената се изписа София и това отново взриви стадиона. Не можем да отречем, че Скорпионите доста се бяха постарали да погалят българите на национално ниво и това определено се хареса на всички.
Така неусетно измина час и половина. Бисът започна с лиричното “Still loving you”, което Академик се постара да изпее в най-малките детайли, а последващата “Rock you like a hurricane” помете като за последно екзалтираната тълпа. Така с лека тежест в сърцето и същевременно с усмивка на уста феновете на рок машината започнаха да се разотиват. Дойде краят на една ера, много сантиментална за Бългрия и белязана от „Вятъра на промяната” (Wind of change”).
Но кой знае...рокаджия мирен не стои. Току виж след някоя и друга година станем свидетели на следващ „последен” концерт.
Виж снимки от концерта!
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.