Фондацията - глътка въздух за българската песен

Китаристът на Б.Т.Р. Славчо Николов е част от супергрупата Фондацията, в която влизат още Кирил Маричков (Щурците), Дони, Иван Лечев (ФСБ) и Венко Поромански (преди в "Те"). Само за година формацията показа, че подобен проект може да бъде повече от успешен. Фондацията и "Артишок" готвят голям концерт в зала 1 на НДК на 2 април, а цените на билетите са между 10 и 45 лева. Месец преди голямото събитие Славчо открехна завесата и разкри как са се събрали, какво предстои и има ли бъдеще Фондацията.

Фондацията е не само група, но може би и символ как във времена на разединение може да се обединяваме. При вас трудно ли стана това?

Много е лесно като има добра воля и желание да се направи нещо хубаво. Никой от колегите не трябваше да бъде убеждаван да влезе във Фондацията, всеки прие с "Уау!" идеята на Дони. Една година по-рано направихме нещо подобно, макар и в по-малък вариант, на клубно ниво - Акустик Бийтълс Проджект и видяхме, че това работи. И от там нататък стъпките ни бяха ясни, хората ни бяха ясни, репертоара също.

Докога ще има живот Фондацията?

Проектът на практика е безкраен. Идеята е да се създаде един фонд от хубави български парчета и ако излезе някой член да има заменяемост и приемственост. Следващите колеги да наследят тези песни пък и да допринесат със свои и така фондът непрекъснато да се обогатява. Може да бъде вечна група, стига някой да не прекъсне веригата. Такава е идеалистичната ни представа за нещата.

За тези, които не са ви слушали още, разкажи повече за репертоара?

Това са вечни български песни от репертоара на групите, в които сме участвали или участваме. 

Възможно ли е вашата петорка да направи нови парчета?

Има много голям интерес. Хората ни казват, че би им било интересно какво бихме "родили". Но това може би ще стане на по-късен етап от развитието на Фондацията. В момента идеята е да представим нашите песни в акустичен вариант и интересът е голям.

Концертът в НДК е навръх първия рожден ден на Фондацията. Защо през тази година по-големите ви концерти бяха извън България?

Всъщност, първата ни голяма изява бе на фестивала Аполония. Всички билети в Летния театър бяха разпродадени, имаше правостоящи, а 300-400 души така и не успяха да влязат заради ограничения капацитет. Тогава може би разбрахме, че нещата са много сериозни и че групата има бъдеще. След това повечето ни големи концерти бяха в САЩ и Канада. Но ето, с приятелите от "Артишок" имаме желанието да обиколим това лято всички по-големи градове в страната и да се срещнем с българската публика. Интересът към концерта ни в НДК наистина е много голям, билетите се продават много добре преди да е тръгнала рекламаната кампания. У нас винаги се намират хора, които казват че дадено нещо не може да се случи. Ние като една опозиция доказваме, че с добро желание, много работа и талант нещата се получават.

Вие сте освен музиканти и хора с обществено мнение, силни характери. Как се работи в такава група?

Много лесно. Направихме 50 репетиции преди първото ни участие и много бързо разбрахме кои са ни силните и слаби страни и какво да използваме, за да върви проекта.

А как реагират останалите ви колеги?

Трябва да благодаря на колегите, специално аз и Иван, тъй като ние сме с действащи групи. Дадоха своята благословия, позволиха ни да използваме песните на групите. Независимо, че "Няма връщане назад" и "Да погледна в теб" са мои авторски, все пак те са от репертоара на Б.Т.Р. и трябваше да питам. Преди 4-5 години направихме албум с кавъри на големи български песни на най-популярните родни групи. Версията на "Малкия принц" се доближава до тази с Фондацията, но разбира се - с различен аранжимент. Категорично всички песни на Фондацията са с нови аранжименти.

Рок музиката се свързва с бунта. Срещу какво се бунтувате днес?

Идеята не е била да правим бунт или голяма революция, а да свирим песни, които никога не трябва да бъдат забравяни, и да се забавляваме.

Има ли наистина забрава за тези песни?

Ами да, само част от медиите въртят тези песни. Повечето са насочили програмите си към аудитория 14-25 години и е нормално младите хора да не са чували повечето. И ако някой се сети да направи ремикс казват "а, тази песен е много хубава".

Има ли много компромиси в подобна група?

Във всеки успешен брак има компромиси. Не може всяка коза за свой крак. Ето това е едно от нещата, които не харесвам у нас, както и поговорки от рода "всяка жаба да си знае гьола". Ние тук се допълваме и си помагаме. Ванката Лечев ми каза "Братко, можеше и да не стане, но ето че между нас се получи". Най-хубавото на тази група е, че с интелигентни хора много лесно се работи.

Има ли място за още супергрупи у нас?

Разбира се, това не е някакво запазено място само за нас. Спомням си, когато направихме проекта за Бийтълс. Много колеги ми се обадиха и ме питат "е, защо вие четиримата, защо не се обади аз съм им голям фен...". Ами защото четиримата се събрахме, пак по идея на Дони. Клубните банди свирят всякакъв репертоар - от Марая Кери до Metallica. Опитват да обхванат някакъв голям диапзон като мислят, че това е най-интересно. Напротив, оказа се, че идеята Акустик Бийтълс Проджект е страхотна. Много колеги направиха трибюти на други банди. А има български групи, които наистина заслужават песните им да звучат. Веднага ги изброявам - Диана Експрес, Фактор, Тангра, Сигнал, Ахат, Ера и много други. В интерес на истината ние имаме идея да каним хора от всички тези групи
да се включат във Фондацията. Разбира се, това ще стане на по-късен етап, когато изчерпаме сегашния репортоар.

Притеснява ли те, че в даден момент трябва да избираш между Б.Т.Р. и Фондацията?

Не, не ме притеснява, защото всеки един идва със своята история от своята група. Изборът винаги е бил Б.Т.Р. и аз съм част от Фондацията благодарение на Б.Т.Р.

А чисто физически?

Да, имаше няколко концерта, на които трябваше колегите да свирят без мен. Но аз имам приятел китарист, който научи репертоара на Б.Т.Р. Когато заминем на турне с Фондацията той ще ме замества. Както пък и Фондацията е свирила без мен, когато имам сериозни ангажименти. Така бе на Нова година, когато не бях на площада, защото трябваше да свирим в Каварна с Тим Рийпър от Judas Priest. Няма начин. При мен и при Иван Лечев е по-трудно, защото нашите групи са действащи.

Върху какво работите с Б.Т.Р. в момента?

В момента работим над нов албум, почти сме готови с шест песни. Пуснахме два сингъла "Защо" и "Забравената нежност", които бързо се наложиха като любими песни и присъстват в новия репертоар на групата.

Пак стигаме до въпроса как най-бързо да достигат до феновете...

Проблемът е, че нямаме медии, които да въртят не еърплей, а феърплей. Не дават възможност избора да се осъществява от хората, всичко зависи от вкуса на редактора. Редакторът, който си мисли, че първата група в света е Нирвана няма как да оцени неща, които не могат да му стигнат до главата.

Но пък има интернет...

Слава Богу, аз съм много доволен. Благодарение най-вече на Facebook и YouTube нашите клипове са гледани. Хората имат право на избор и могат да ги видят. В момента за съжаление само БГ Радио и БНР въртят широк диапазон българска музика. Всички други - само, което е "модерно". Така се създават едни изкуствени звезди, които не можеш да ги слушаш повече от 15 минути, защото нямат кой знае какво зад гърба си. Затова и на концерти излизат, пеят три песни и идва друг, после два балета, фойерверки и всичко приключва.

Направи впечатление, че публиката в Щатите бе много млада, очаквате ли същото и в НДК?

Истината е, че идваха цели семейства в САЩ, мисля, че същото ще се получи и в зала 1 на НДК. Смятам, че хората са зажаднели за музика, която се изпълнява от музиканти, а не се пуска от плеър и компютри. Текстовете също са много важни. Всяка една песен е история. Например "Спасение" се превърна в химн на антидрога движението, за "Клетва" думите са излишни, "След 10 години" също. Имат своето послание, което винаги ще докосва съзнанието на хората.

Посланията актуални ли са и днес?

Разбира се. Независимо, че говорим и за песни преди повече от 40 години животът е един същ. Тези послания са вечни, като хубавите книги. Само света около нас се променя иначе хората са едни и същи, отношенията са едни и същи, любовта, разделите... Само че в момента например сме зависими от телефоните. Спомням си навремето как знаех всички телефони на приятелите и като имах 2 стотинки се обаждах на този, който съм сигурен, че е вкъщи, за да се обади на всички останали. А сега се чуваме по 15 пъти докато се срещнем, дори си звъним в едно и също заведение да се видим кой на коя маса е. Иначе както Кирчо обича да казва най-хубавите неща в живота са безплатни - въздуха, слънцето, хубавото време, любовта... Безплатни и вечни.

Не е ли трудно тези послания да стигнат до хората във времена, когато повечето се борят за оцеляване?

Не, не е трудно. Не харесвам приказки от сорта ние какви бяхме, а сега какви са. Гледам децата от класа на дъщеря ми и съм много обнадежден. Много готини и будни деца, културни, от стойностни семейства. Не съм много хепи от това, което масово се слуша в момента - говоря за българските рап парчета. Слушам ги тези песни, но не ми носят нищо. Повечето са дори зле изкопирани. Аз съм много доволен от това, че имаме Disney Channel. Промени на децата вкусовете, слушат изпълнители като Селена Гомес, Майли Сайръс, Деми Ловато. Например парчето на Майли The Climb е страхотно съчетание между рок и кънтри. Wrecking Ball също е много хубава песен, макар че я оплюха заради клипа. И като ги съпоставиш тези изпълнители с нашите избора не е труден. Тук им предлагаме голяма доза силикон. Голямата лъжа на българските певци и композитори се крие във високопарното "аз не правя компромиси със себе си". Ако искаш да те слуша само леля ти - прави си музиката
вкъщи и не ни занимавай. Ако искаш хората да те слушат прави стойностна музика и не се оправдавай, че не те разбират. Още повече, че хората имат възможност да сравняват.