Dave Gahan: За първи път никой не ми казва какво да правя

от Йордан Михайлов

До миналото лято всичко в българският музикален живот се измерваше с концерта на Metallica в Пловдив. После всичко се промени. Концерта на Depeche Mode в София, след който всичко ще се измерва с него.

Тогава някои наши медии определиха Depeche Mode за "нечовешка" група.

В един много човешки разговор с Dave Gahan, говорим за предстоящият му втори солов албум, остаряването, Ню Йорк, Depeche Mode и за избора в живота.


Дейв, разкажи ни за новия ти албум?

Напълно различен е от предния. Събрахме се Кристиян, Aндрю и аз в моето студио в Ню Йорк, на същото място домъкнахме повече техника, накупихме инструменти и Кристиян донесе целят си комплект барабани. Нагласихме всичко и се получи нещо като функциониране в работна среда.

Аз и Кристиян бяхме заедно в едната стая. Аз с пианото, а Кристиян с барабаните. Работехме върху разни идеи, а в другата стая Андрю се занимаваше повече с техническата част.

Вместо да пишем, да слушаме демота, да поправяме, да мислим кой ще го продуцира, кои музиканти да ползваме за записа, как да подходим към албума, ние просто свирихме. И го направихме.

По-забавно ли беше да правиш този албум отколкото да направиш албум с Depeche Mode?

По-забавно ли ми беше? Не.

И двете са забавни, но по различен начин. Просто е по-различна работа с различни хора, различни шеги. (смее се)

В песните си от новият албум говориш за смъртта, за стареенето. Какъв е твоят творчески подход към това?

Аз живея в Ню Йорк, може да скоча в едно такси и в следващият момент да ме гръмнат. Живота се движи много, много бързо там, но когато съм там имам идеята че съм способен да го забавя и да започна да забелязвам какво се случва с мен и около мен. Не говоря точно за физическото усещане какво става, а за усещането да разбера какво точно се случва с мен.

След като приключихме тура на "Playing The Angel" изкарах около месец без да правя почти нищо. И тогава част от тези идеи започнаха да ми се въртят в главата, обадих се на Андрю и Кристиян и те имаха някои идеи, по скоро за демо записи и репетиции, а не точно за конкретни песни. Ние седнахме заедно и вместо да правим планове и идеи - "тези песни ще са за Depeche Mode, тези ще са за албума"...

След първоначалните 2 седмици на работа разбрахме, че сме в началото на нещо, и че това е основата върху която ще изградим албума. Всичко вървеше добре и всеки допринасяше към проекта с най-доброто от себе си.

Музикално, албумът е направен много електронно като цяло, но голяма част е записана на живо. Андрю свири на бас, аз на пиано и Кристиян на барабани. Поканихме един приятел да свири на китара и още един друг музикант да свири на чело...

Какъв е един обикновен ден на Dave Gahan в Ню Йорк, когато не си на турне и не записваш албум?

Ами, живея си живота!

Ти си англичанин в Ню Йорк  или нюйоркчанин в Лондон?

Нюйоркчанин в Лондон съм. Живея в Ню Йорк 10 години. Точно толкова отнема да кажеш, че си нюйоркчанин. Не по-малко.  Имам дом и семейство, които са изключително ценни за мен.  А това е нещо, което цял живот съм се стремил да имам.

Сега е точно обратното на това, което беше преди. Преди аз нямах време за тях, а сега те трудно намират време за мен от техния зает график.

Можеш ли да се опишеш с една дума? Сега си по-спокоен и улегнал, отговорен... Какъв е Dave Gahan на тези години с една дума?

Ами по-стар. И живота става по–хубав, което никога не съм си помислял, че ще бъде, когато съм бил на 35. На 35 не съм се замислял за това, какво ще стане в следващия час, да не говорим за планове за след месец или година.

Все още се боря да намеря мястото си в живота, както всички, до деня в който умрем, но безспорно се чувствам много по-спокойно и много по-комфортно сега, с това което правя. Без да се притеснявам какво предстои и какво е било в миналото. Тези неща наистина нямат значение.

На обложката на твоето Live DVD Papper Monster имаше гневни бележки относно “шибания” музикален бизнес. Ако сега запишеш Live DVD на новият си албум, какво ще им напишеш? По – позитивни ли ще са бележките към него?

Ами тези гневни бележки, за които говориш бяха повече като ирония, поради факта,  че и аз съм част от този музикален бизнес и често ти се казва в какви насоки да работиш и какво да правиш. Изпълнението на живо е друго. Там си ти, в твоите два часа, и никой не може да ти каже какво и как да направиш. То си е там и си остава там.

За мен това е първият албум, в които работя в такава среда, в която никой не може да ми каже какво да правя по време на записа. Никакъв натиск върху мен. Албумът  го записвах в моето студио, аз си плащах наема, нямаше натиск от звукозаписната компания. Исках да правя музика по моят си начин, поне докато другите успеят да сложат ръка върху мен. Което не е много хубаво, защото аз много лесно се влияя от мнението на другите, от това което другите мислят, че аз трябва да правя, а това е голяма грешка. Особено за младите музиканти.

Ако си част от група често трябва да правиш компромиси. Дори и да имаш идея трябва да се съобразиш с мнението на другите и да чуеш мнението на другите. Да интерпретирате това, което е най-добро за групата! В Depeche Mode ние сме се старали да работим по най-дипломатичен начин и това се е получавало.

Аз зная, че това е най-добрият албум, които можех да запиша. Не казвам, че това е най-добрият албум или че е най лошият. Това е албумът, които трябваше да запиша. А какво ще стане с него - не зная. Затова и не правя планове за турне.
[[--end--]]
В едно интервю споменаваш, че дали ще има турне зависи от това как  ще се приеме новият ти албум...

Ами да. Ако има нужда от турне, ако хората харесат албума и ако аз чувствам че има нужда от турне - разбира се, че ще направя. В един разговор с Даниел, (Даниел Милър, шефът на Mute), той ми каза че е изненадан и много му харесва начина по който звучат песните. И се поинтересува до колко ще го промотирам и дали ще тръгна на турне.

Ще видим. Аз не мога да обещая турне!


Приемаш ли се за творец?

Да разбира се. Малко странно е да си творец в музикалния бизнес, защото си притиснат, но като всеки творец искаш да продължиш да правиш това което правиш.

Аз съм късметлия да мога да правя това което искам, но трябва да съм много внимателен с избора, който правя за бъдещата ми кариера. Сега се чувствам добре. Пиша песни, продуцирам, развивам се! Сега с моите колеги Кристиян и Андрю се чувствам в синхрон. Не знаем какво ще се получи, но даваме всичко от себе си! Поделили сме си задълженията и по продуцирането на албума.

Спомена семейството си и времето, което им отделяш. Как ти се отразява това и изобщо можеш ли да споделиш нещо за семейството си?

Най-големият ми син е на 20 и той се интересува малко повече от музиката ми. (той е от първият брак на Dave бел. авт.) Вторият ми син, Джими, е на 15 и се интересува от теориите на конспирацията и разни подобни неща.

Например, смятаме да си вземем кучето с нас в Европа и ще му сложим чип, с който ще може да го следим навсякъде по света. Това е много вълнуващо за него. Той даже се вълнува дали такъв чип не може да се сложи в новородени бебета, за да може да се проследят, ако някога ги отвлекат.

Той е много замислен и концентриран. Всичко което може да се чуе от стаята му е музиката на Iron Maiden, пусната изключително силно. Не зная от къде я има. Не ходи по музикални магазини. Най-вероятно от интернет. Постоянно е на компютъра!

Дъщеря ми, Стела Роуз, е на осем години е много запалена по гимназиалните мюзикъли. И разбира се - за нея татко е най-добрият.

Към  какво си пристрастен напоследък?

Искам да контролирам всичко.

Има ли нещо в музикален смисъл, което искаш да постигнеш след вече два албума и огромният успех с Depeche Mode?

О, да разбира се! Ако ме беше питал преди 10 години - със сигурност щях да отговря с "не". Последното нещо което щях да си мисля преди Paper Monsters е, че ще запиша самостоятелен албум извън голямото семейство на Depeche Mode.  Вече и това се промени и сега съм много по-позитивен и вдъхновен.

Какво става с Depeche Mode? Все още ли сте семейство? Имате ли планове?

Не, планове не. И - да, семейство сме. Голямо и задружно. Мартин прави нови неща в момента. Ние с Андрю и Кристиян ще се включим по-късно следващата година. На някакъв етап тогава ще се съберем и сигурно ще запишем нов албум.

Кой е направил най-добрият ремикс до сега за теб за Depeche Mode?

Много хора са направили добри ремикси за нас. Но мисля, че Personal Jesus на Фрaнсоa Кеворкян е най-добрият и даже малко изпревари времето си. А за мен - бих казал Booka Shade с ремикса на Kingdom.

Четох, че не си харесал ремикса на Дани Теналия на I Feel Loved?

Ами аз не харесвам парчето I Feel Loved въобще. Не мисля, че трябваше дори да го издаваме като сингъл. Точка по този въпрос.

Имаш ли някакви скрити заложби?

Да! Аз съм един скрит магьосник. Ха-ха-ха. Шегувам се!


Дали Дейв ще реши да се върне отново в България, както направи това Анди Флетчър, зависи само от решението му да направи самостоятелно турне и от добрите продажби на албума му у нас.

Интервюто е взето със съдействието на Mute/Animato music
Със специални благодарности на Радостина Ранова Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.