IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Snimka Posoka Boec
BGONAIR Live

Енрике скача, тича, ляга... А пеене кога?

За концерта на Иглесиас и златният му медал по акробатика

Енрике скача, тича, ляга... А пеене кога?

Снимка: Булфото, архив

Винаги, когато световноизвестни певци идват в България, за да изнесат концерт, настъпва истинска истерия. Възможността да видиш артист от голямата сцена кара лъжичката под стомаха ни да се свие, а от закупуването на билет, дните до концерта да ни се струват като години.

Ето, че дойде и този миг, в който събитието "Енрике Иглесиас" щеше да се състои след броени минути.

Няма как да скрия, че очакванията ми бяха големи. Особено след новината, че самият той е заявил, че смята да направи участието си зрелищно, както и подобава.

Организацията на концерта беше наистина на високо ниво – не се образуваха километрични опашки пред залата, а влизането ставаше бързо, лесно и безпроблемно. Настанихме се в залата и смея да твърдя, че местата бяха повече от добри. Все пак аз очаквам събитието на годината, редно е да го виждам добре.

Около себе си виждам хора, които с треперещи ръце търсят във Фейсбук тага, за да напишат, че се чувстват мотивирани, в очакване, в истерия и в несвяст не къде да е, а на концерта Sex and Love на Енрике Иглесиас. Намериха го. Вече Енрике може да излезе и да изпълни заканите си за мега-хипер-невероятния концерт.

Светлините изгаснаха и напрежението с нож да го режеш. Изведнъж, ето го и него – идолът на  всяка жена. Излиза на сцената с шапка, бяла тениска и дънки. Хората крещят все едно няма утре. Енергично започва да скача, рита, мята ръце и да изпълнява незабравимите си хитове.

Истерията е масова, жените крещят и без да се замислят много, много, хвърлят някой друг сутиен или бикини по своя идол. Той, от своя страна, разлива най-широката усмивка и прибира букетите с енергични подскоци от единия край на сцената до другия.

Една малка истерия, събрана в огромна зала.

Безспорно, светлинните ефекти бяха на ниво – прожектори пресъздадоха историите на всяка една от песните и ни въведоха в света на Енрике. Особено впечатление ми направи, че преди една от баладите си, певецът изнесе кратка, но много прочувствена реч за това, че е написал песента по време на кратка раздяла с приятелката си. Много трогателно. Почти не обърнах внимание на безкрайните прегръдки и опипвания с бек вокалистка няколко песни след прочувственото признание. Късметлийка е приятелката му.

Всички чакаме да избере момиче, което да вдигне на сцената. Вместо това, той дава възможност на мъж да предложи брак на приятелката си. Още по-добре. Пожела на двойката щастие и изпяха една песен заедно. Те пяха, той скача.

Колкото и да харесвам песните на Енрике Иглесиас, почти не ги чух. Не защото имам проблеми със слуха, а защото певецът бе прекалено зает да показва на тия хора как се мята по сцената. И тийнейджърките изпадат в истерия, продължават да хвърлят букети, плюшени мечета и всичко, което намират по чантите си.

Залата за секунда става тъмна, а охраната оживено тича по един от коридорите до сцената. Бутайки кутия. В която е Енрике Иглесиас. Да, певецът влиза в кутия, за да бъде преместен на другата сцена. Излиза, облечен в суитшърт с качулка и подканва публиката да пуснат светлините от телефоните си. Започва да пее "Hero" - една от любимите ми песни. Всички стават на крака и пеят с него. А той все още скача. Като никога. Хвърля суитшърта си в публиката и създава мини масова вселена от истерия на фона на голямата масова истерия в залата. И лек бой. Ама лек, който той не вижда, защото скача. Песента свършва, всички плачат в умиление и той скача обратно в кутията. Скача.

Изобщо, акцентът в концерта на Енрике Иглесиас беше повече неговата нестихваща енергия да скача и да тича. От единия край на сцената чак до другия, прескача в публиката, ляга, удря по земята...

Не ме разбирайте погрешно, харесвам много Енрике Иглесиас и творчеството му, но някак си не успях да го оценя на фона на иначе жестокото осветление и ефекти. Просто или моите очаквания бяха твърде високи, или изобщо не разбрах неговия подход. Очаквах пеене, не спортни дисциплини на сцена. За които, между другото, получава златен медал. И се почувствах стара, защото не разбрах истерията, не успяха да ме заболят ръцете от пляскане и не настръхнах от акробатичните умения на тийн идола.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Поп
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата