От Нигерия нагоре

От: Елена Пенева
elena.peneva@dnes.bg

Макар че няма голямо дупе, Денис Банкс очевидно е голяма работа. Ако не се сещате защо още в първото изречение си говорим за дупета, си спомнете дебеланките от Мис Макси Шоу, които радостно поклащаха прелести на една песен, изпята от слабичък афринанец през 96-та.

Става дума за Денис Банкс – тогава с псевдоним Кют Акюз (напоследък – Акюз ла Банкс), който от повече от 10 години ту се появява, ту изчезва от очите ни, но ние помним много и следим внимателно. Последно го видяхме като продуцент с минало на изпълнител на смешни песни (споменатите парчета от типа Замунда. И те, и Денис са тръгнали от Пловдив да възпяват Африка, само дето Денис наистина идва от Нигерия.).

При последната ни среща от преди около 2 години Денис се опитваше да задвижи собствен лейбъл и успешно продуцираше Кофе Бабоне и още няколко известни и неизвестни изпълнители. Сега той отново е тук - с нов албум, нов клип и най-накрая - един добър звук, който му отива. Зарадвана от този обрат, се сетих за него и веднага се видяхме – за доброто старо време и за едно интервю...

Откъде си?

От Нигерия. Там съм роден и там живях до завършване на гимназия. В един момент реших, че искам да пътувам. Но играта не започна в училище. Аз бях в едно от най-добрите училища в страната. Имахме студия, можеше да се използва страхотна база за музика, обаче на мен хич не ми беше до това. Най-важното ми беше четенето – по цял ден ковях книги и учех като луд с идеята да стана счетоводител. Бях истински зубър и имах амбиция да бъда един от най-добрите счетоводители в историята на счетоводството. Обаче когато завърших, изведнъж се оказа, че имам адски много време. И започнах да слушам музика.

Каква музика?

Хип-хоп. Истината е, че рапът като музика се е зародил у нас, в Нигерия по същото време, когато и в САЩ. И в момента всичко, което излиза в Щатите, идва първо при нас. Всъщност, при нас също са корените на тази музика. Тя адски ме запали в един момент, да съм в клубовете и да танцувам, докато приятелите ми правеха фрийстайл и ей така – постепенно супер много навлязох в хип-хопа и R'n'B.

Свирил ли си на някой инструмент като ученик?

Да – барабани в църквата. Заедно с църковния хор. Беше страхотно. Защото едновременно усещаш пеенето, вярата и музиката в себе си. Истинско духовно изживяване.

Помниш ли точния момент, в който реши да пробваш ти самият да правиш музика? Фрийстайл ли се получи?

Да, помня го. Един ден един приятел ми даде микрофона и каза пробвай, човече, можеш да го направиш. И аз тогава слушах адски много музика и четях адски много книги. За мен запомнянето на текст не е никакъв проблем и боравенето с думите – също. Просто взех микрофона и всичко се навърза – започна да излиза като музика, като текст, като стих. Тогава се изпари желанието да стана счетоводител.

Родителите ти не бяха ли недоволни от това решение?

Разбира се, че бяха. Баща ми беше министър и залагаше много надежди на моята професионална реализация. Аз пък бях сигурен, че и музиката е истинска професия. Като се замисля, правех всичко това за да го впечатля, да му докажа, че когато правиш нещо със сърце, винаги можеш да бъдеш високо. Все пак беше шок да се скъсвам от учене, да завърша с отличие, да не проявя никакъв интерес към музиката и изведнъж да му сервирам, че искам да пея. Баща ми ми каза “Не можеш да правиш така, не можеш да скачаш от едната крайност в другата!”. Но аз бях сигурен, че това е моето бъдеще. Сънувах музика и текстове.

А как реши, че трябва да отидеш в чужбина?

Ами супер се запалих по музиката и веднъж по време на едно парти един чуждестранен DJ, ми каза нещо, което чувах все по-често и от моите приятели - “Човече, трябва да отидеш в чужбина, трябва да се пробваш, имаш бъдеще”. Тогава започнах съвсем сериозно да се питам къде точно да отида. Решението беше взето и България просто се появи като идея. Често по интервютата се шегувам, че съм метнал монета върху картата на света и тя е паднала тук, ха-ха.

[[--end--]] 

Знам че не е така. Та защо дойде тук, защо се установи в Пловдив?

Имах приятел тук, който ме покани. Така стана.

Какво знаеше за България като дойде?

Нищо.

Значи кацна на летището без да знаеш абсолютно нищо?!

Е, знаех за готините жени от приятеля ми, ха-ха. Обаче това всички го знаят. Но, като каза, кацането беше направо културен шок за мен. България не е англоговоряща страна и много хора тогава – през 95-та, не говореха английски. Аз дойдох и не можех да разбера дума от това, което ми казват хората по улиците, не можех да разчета табелите на кирилица, нищо. Разликата между европейските държави и България тогава беше огромна.

Какви са приликите и разликите между Нигерия и България?

Различен е подходът към живота, светогледът на хората. Българите и нигерийците наистина обичат да се забавляват. Това е общото. Но в България хората искат всичко да се върши прекалено бързо, нетърпеливи са и непрекъснато юркат нещата. Това при нас не е така. В началото това не ми хареса. Но реших, че ще се приспособя и ще започна да правя музика.

И направи няколко песни на български. Как стана това? Кой ти помогна за текстовете?

Ха-ха сам си ги написах. Ето как: аз много бързо уча. Никога не съм имал проблем със запомнянето наизуст и с връзките между думите. За 2 седмици научих как да чета азбуката тук и написах текстовете само по фразите които знаех и с един речник. Превеждах си това, което мислех на друг език.

А как хората разбраха за теб? Как се разчуха песните?

Благодарение на Тодор Ричев. Това е човекът, който ми отвори вратите тук. Ужасно съм му благодарен. Днес това, което направи за мен, го прави мой брат. Той направи всичко, за което си мечтаех, възможно. Прекалено хубаво беше, за да е истина. Помогна ми да вляза в студио и уреди първите ми публични изяви – на Мис Макси шоу и всичко други концерти...

Имаше ли много участия покрай първите песни?

Да, почти всяка седмица.

И какво стана тогава? Защо изведнъж замина за Англия?

Да, права си, много хора се чудят защо точно когато бях записал първия си албум и продажбите и участията вървяха, аз се покрих. Ами сега ще ти кажа. Точно когато завършвах албума и бях на път да изкача една голяма стъпка към целта, която си бях поставил, телефонът звънна от Нигерия и животът ми се преобърна. Защото ми казаха, че баща ми е починал.

Той беше единственият човек в целия свят, когото исках да впечатля. До голяма степен само заради него правех всичко. Исках да му докажа, че не съм черната овца, която се е отказала от мързел да учи и е започнала да се занимава с глупости. Исках да му покажа, че можеш да използваш вроден интелект и инвестиция в образованието за изкуство. Бях на път да успея по някакъв начин и исках точно той да види този успех. За една секунда светът и всички амбиции се срутиха. Цялото ми желание да пея, да композирам, да правя каквото и да е, изчезна.

Не стана ли музиката начин да забравиш това, терапия?

Не, изобщо. Точно обратното – тя беше причината с моя баща да се разделим и той да не е горд с мен, да не вярва в мен, да видя разочарование в очите му. Тя беше причината да се амбицирам и с цялото си същество да се опитам да успея. Но до последния му ден всичко остана непроменено. Не можах да му докажа нищо. За мен амбицията вече не беше нужна... Затова заминах в Англия – там имах роднини.

Загуби ли всички връзки с България тогава?

Не всички. През цялото време получавах обаждания от България – колко хората харесва песните ми, канеха ме да пея, но аз не бях готов. Много хора ми помогнаха да преодолея кризата. Казваха ми, че не мога да страдам за баща ми през целия си живот, че трябва да продължа.

Тогава се върнах в България. И исках просто да продължа. Известно време правих съвсем различни неща. Защото не можех да си простя. Спомените ме преследваха и ме караха да се чувствам ужасно много време. Трябваха ми около 3 години повтаряне “той си отиде, отиде си, отиде си” за да събера парчетата от счупеното си сърце да продължа. Така и направих..

Как стана?

Не можах да спра да мисля за музика. Просто не исках да я правя през деня. Но нощем не спирах да сънувам музика, не спирах да виждам написани на бели листи песни. Просто в един момент отново започнах, като се събудя, да записвам какво съм сънувал.

[[--end--]]

Значи така правиш музика – само вдъхновение, по-малко мисъл?

Горе-долу. Записвам това, което чувам в главата си. Работата идва с миксирането, търсенето на подходящ звук, техническата работа. Когато запиша песен, я оставям за известно време. След това се връщам, слушам я, понякога си казвам, “това е добро, става, харесва ми”, друг път ме отвращава. Изтрил съм хиляди написани песни, които съм сметнал за несполучливи.

Само от музика ли се издържаш?

Да. непрекъснато правя музика. От това се издържам – освен моята музика, правя и за други хора и програмирам. Работя с компютри.

Заслужава ли си да правиш музика в България?

Защо да не си заслужава?

Ами българските музиканти не са особено въодушевени да правят музика...

Аз не мога да се оплача. Аз обичам това, което правя. Когато правя музика, не мисля за парите.

Преди няколко години продуцираше активно – песента на Кофе, също тази на Силвия... Сега си се съсредоточил върху собствената си кариера...

Да, така е. Харесва ми да продуцирам, но точно в момента имам какво лично аз да кажа. Мисля и за в бъдеще да пиша песни за други изпълнители. Мога да намирам перфектния звук за всеки, усещам музикантите и наистина работя чудесно със звука. Когато някой ми даде задача за песен и за текст мога да направя песента, точната песен за него, плюс текста към нея за два дни. Правил съм го, знам, че е така. Просто в момента искам аз да проверя докъде мога да стигна.

Какво слушаш?

Хип-хоп и R'n'B. Само хората от старата школа. Не харесвам новия хип-хоп. Няма нов хип-хоп. Хип-хопът е само олд-скуул. Комерсът, който ни залива, за мен не е истинската музика, която трябва да се прави. Фен съм на старите изпълнители – и на Snoop, Ja Rule, Ice T....

А слушаш ли българска музика?

Да. Слушам само чалга.

Хаха вярно ли? Защо?

Харесвам текстовете, харесвам това, че са по-стабилни и близки до хората. Те са модерни и нови.

А български хип-хоп?

Слушам информативно, понякога ходя по клубове с черна музика, но най-често ходя в чалга клубове.

Какво искаш да постигнеш в бъдеще?

Искам да правя музика. И никой и нищо не може да ме спре по пътя към голямата кариера.

От тук ли мислиш да я правиш?

Да, от тук. Защо не? Нищо не ми пречи – ето аз съм от Нигерия, живея в България и за няколко дни песента ми стана в пъти по-слушана от песните на големи изпълнители в burnjam.com. Издигна се до първо място в класацията, вече няколко седмици е там и не пада от челната тройка. В България всичко е ок. И няма никакъв проблем светът да хареса на някого, който живее тук.

Ти си от страна с много специфична култура. Не те ли плаши тази глобализация, фактът, че всяка държава и всяка култура вече се продава и става универсална, като е вплетена в общия поп като екзотичен орнамент на сезона?

Това, което винаги съм искал, е да дарявам на хората радост. Ако моят орнамент ги прави щастливи – нека го вземат!

Защо в новия албум отново си сменяш името? Какво значи Accuse La Banks?

Много хора си мислят, че това е нов изпълнител. Не, това съм същият аз – същият Cute Accuse, който направи “Голямо дупе”, просто сложих собственото си име към псевдонима.

Разкажи малко повече за албума “Apache papa 2.1”?

Apache е дума, която означава прошка, радост и сила. За мен е израз на личното ми убеждение, че всичко е възможно, когато имаш търпение, сила и желание да носиш радост. Трябва да продължаваш напред и посланието е, че можеш да гледаш напред. С албума се опитвам да впечатля хората и себе си. В него има 7 песни и един ремикс. И всичко, което казвам с тях, е това, което мисля, което е в главата ми. Много хора се опитваха да ме прецакат. Но не успяха. Защото не ми пука. Елате да пробвате да ме спрете – не можете. Защото вече съм “papa”. Затова - “Apache papa 2.1”.

Как снима клипа?

Клипът също е израз на всички неща, които се опитвам да кажа с албума и чрез музиката. Интересен момент е, че бях наел манекенки за снимките в клуба, имахме насниман материал и хич не ми харесваше. Защото тези момичета не разбираха музиката – те могат само да позират. И една вечер си седях в клуба на мой приятел с камерата, видях някакви местни момичета от Младост как танцуват и взех спонтанно решение – да включа тях в клипа. Така и направих – снимах ги и в клипа има документални кадри от онази вечер. Понякога нещата се случват така. И това ми харесва. Защото тези момичета, когато чуха песента, сякаш повече я разбраха и усетиха от професионалистките.

Какво предстои?

Албум, ново видео, ремикси и нагоре.