Приключението 13 август

След като в последните години растежът на качествените музикални прояви на нашата територия е повече от впечатляващ (макар да сме на светлинни години от северните ни румънски съседи), то в крайна сметка се стигна и до болезнения момент в пика на лятото да се сблъскат две големи събития в една вечер.

Има ли желание обаче, има и начин, и нашата малка група от четирима души беше твърдо решена да посети и легендите на 90-те години, болните мозъци на електрониката от The Prodigy, и да види за първи път в България DJ N1 в света – Armin van Buuren, на плажа на Слънчев бряг, и то в една вечер – тази на както се оказа не толкова фаталния петък, 13-ти август, 2010.

Разстоянието между Бургас и Слънчев бряг от около 30 км не ни плашеше толкова много, колкото разстоянието във времето между двете изпълнения, между които трябваше да се доберем от едното до другото място. Бургас обаче бе впечатляващо подреден и добре организиран за събитие от такъв калибър и ни отне не повече от 10 минути за да си уредим такси до Слънчев бряг за по-късно на прилична цена - 35 лева, разделени между четирима, въобще не беше непосилно, особено за това, което получихме малко по-късно.

Малко преди 21 часа се добрахме до входа на Spirit Of Burgas, влязохме без изобщо да чакаме и се отправихме да разгледаме най-големият музикален фестивал в България. Това, което видях, определено ме изуми. Пред очите ми беше един огромен плаж, с главна сцена, достойна за най-големите европейски фестове, и обърната настрани, така че да се използва протежението на плажа, което даваше изключително много пространство.

Около нея бяха разположени още 6 по-малки сцени, на които изпълняваха музиканти от всякакви стилове, и почти всички бяха добре посетени към 21:15 часа, освен горката Go Dutch сцена, на която звучеше доста мрачен микс от техно и deep house и пред която, може би заради разположението й точно зад главната сцена, бяха се събрали максимум 10 човека, най-вероятно роднини или много близки приятели на поне за мен неизвестните dj-и.

Чухме малко от свирещите на главната сцена Apollo 440 и тяхното известно Stop The Rock, после видяхме за първи път едни от най-обичаните на българската хардкор сцена – Last Hope, след което продължихме да разглеждаме.

За моя лична изненада плажът не беше всичко – цялата морска градина беше част от фестивала, който си има собствена главна улица – алея, по която имаше много барчета, ядене, мърчъндайз, един особен тип на кокили, който предположихме, че е самият „дух на Бургас”, както и една странна палатка като индианско типи, над която пишеше smoking и където бяхме убедени, че съвсем законно се пушат незаконни материали. Въпреки че барове за бира и вода имаше в огромно количество, пред всеки от тях имаше страховити опашки и в крайна сметка това беше едно от малкото куцащи организационни неща.

Продължихме и достигнахме до Jazz сцената, където се уплашихме да не сме попаднали в някаква комуна, защото всички бяха седнали смирено на земята. Именно тук обаче си намерихме най-спокойния и културен начин да почакаме в следващите минути, като за кратко се насладихме на гласа на изгряващия български талант Рут Колева.

Към 22:30 започнахме да пробиваме път през тълпата за да се набутаме възможно най-напред и да видим отблизо титаните на електронната сцена (подстиловете им няма да изброявам, защото е сложно) – The Prodigy. Въпреки огромното пространство тълпата беше плашещо сгъстена и сгорещена в желанието си да е възможно най-напред, когато започне абсолютната лудница, която просто струи от песните на Prodigy.

Във времето, в което ги чакахме да се появят, бяхме заляти от супер надъхващ dubstep и след нормалното, дори кратко за тях, закъснение от 15 минути, The Prodigy излязоха, а с тях целият плаж от напълно зомбирани фенове започна да подскача.

След началното Worlds On Fire, зазвуча Breathe и жегата, както обаче и удоволствието, достигнаха своя връх и се задържаха така през цялото време. Публиката напълно полудя, блъсканица луда, пого оттук оттам, а от сцената Keith Flint ни полива с вода, докато Maxim припява парчетата и крещи наставления на хората. На Smack My Bitch Up пък той накара всички, буквално всички на плажа, да клекнат преди припева (дали Джони Деп, който май бил дошъл на Spirit-a за Prodigy, е клекнал заедно с тълпата?) и после да подскочат на ударната част от парчето.

С такива и подобни сценични изпълнения те не даваха на и без това побърканата публика да се успокои, докато редуваха парчета от последния им албум Invaders Must Die с нереалните класики, с които всички сме отраснали. Разбира се, абсолютната кулминация беше Voodoo People, което изстреля всички в орбита от екстаз, а за съжаление и от пот. Малко след като се оттеглиха, Prodigy се върнаха за бис от три песни и така завършиха вечерта си.

По мое мнение парчетата не звучаха по начина, по който сме свикнали да ги чуваме, просто на живо явно те не могат да се изпълнят с всички тези компютърни елементи, защото на всичките им live изпълнения съм забелязал, че просто звученето е друго. Музиката на The Prodigy обаче е толкова култова и забележителна, така побъркваща и нахъсваща, че повечето присъстващи знаеха всяка секунда от песните наизуст в главата си и това, че чуваха нещо малко по-различно не им пречеше, защото самото присъствие на ексцентричните членове на бандата беше достатъчно респектиращо за да стане едно невероятно изпълнение.

Когато Keith Flint и компания слязоха от сцената, тълпата буквално забягна по-близо до брега за да се охлади и да почине, защото всички се бяха раздали до краен предел в последните час и двадесет минути. Ние обаче нямахме време да осмислим изживяното, а трябваше да се отправим към следващата музикална дестинация – Cacao Beach.

В таксито осъзнахме, че все още има малко по-хладни места на Земята от центъра на многохилядната разярена тълпа фенове на The Prodigy и успяхме да се посъвземем, но схватливият ни шофьор явно разбра накъде сме се запътили и реши да ми поднесе незабравим подарък.

Таксито бе снабдено със средно по размер екранче, на което той пусна единствения по рода си, неповторим концерт на Tiesto от Copenhagen, с което не просто успя да задържи настроението ми, а направо ме смаза от кеф. Музиката дънеше до дупка, а ние бързахме по пътя за да не изпуснем появата на другия велик холандец.

10 минути преди 2 часа след полунощ успяхме да влезем на плажа за да чуем последните минути на подгряващия Glenn Morrison, който май доста е поотегчил тълпата. А тя беше наистина впечатляваща. Както винаги източници на информация няма, но цифри под 10 000 души посещаемост не ми изглеждат вярни. Около 2 часа Armin van Buuren се качи на сцената и еуфорията беше не по-малка от преди 3 часа в Бургас, като донесе сълзи на умиление по много лица.

След бавното начало с Aisha, Armin може би малко рано използва най-големия си коз от актуалния си траклист – мега ударния ремикс на Not Going Home на Faithless, който разлюля плажа. След това холандецът продължи на приливи и отливи – силни и по-спокойни моменти се редуваха в следващите часове. Някакси прекалено силното начало зададе прекалено големи очаквания, а Armin изнасяше сета си точно така, както го прави в последните месеци - с почти същия набор от песни, редуващ се инструментален трак с парче с женски вокали.

Част от публиката се радваше на това, друга не толкова. За запознатите с неговите изпълнения голяма част от парчетата не бяха изненада – като Perception, Tommorow, новият разбивач на Gareth Emery – Sanctuary. Разбира се, Armin не можеше да не изпълни и част от големите си хитове – Never Say Never и The Sound Of Goodbye например, макар и в различно звучене. Не липсваха и парчетата от новия му албум, някои от които чувахме за първи път.

Така до към 5 и 30 холандецът поддържаше силно темпо, без обаче да впечатлява толкова много публиката, освен на моменти като когато пусна очаквания ремикс на най-известната му песен – In And Out Of Love с minimal хита On Off. Нямаше обаче как да не чуем уникалното Tuvan, което около 5 и 30 хвърли в екстаз публиката.

По принцип се говори, че на холандецът е било платено да седи не повече от този час, но макар той да не беше на върха на възможностите си, плажът си стоеше пълен, а атмосферата беше все така страхотна и явно това го е впечатлило, защото той реши да продължи изпълнението си и в следващия един час и половина направи най-силната редица от парчета, които сме чували по българските ширини, нещо като the best на последните 12 месеца. Макар полузаспали не можахме да не реагираме на първия му успех като dj - Communications, или пък на Healesville Sanctuary, докато не настъпи повратния момент – вече напълно осветен от слънцето, плажът се разстресе на най-големия хит в електронната музика за тази година – One на Swedish House Mafia.

Напълно достойно за DJ N1 да пусне трак N1 на годината, след който последваха уникални парчета, като всички от тях съм ви представял вече в рубриката ми Club Tunes – Out Of The Blue, Bromance, Every Other Way. На Home на PvD Armin толкова се развълнува от еуфоричната публика, която беше направила плакати за него, че се качи на пулта и развя българското знаме просълзен. Последното парче не можеше дори да си го пожелаем по-хубаво – On A Metropolis Day, на което се опитахме да попеем, но Armin слезе при простосмъртните и борбата да му стиснем ръката и да вземем автограф беше жестока, макар че завърши благополучно с успех.

С това завърши и тази паметна нощ, в която видяхме звезди от световния музикален небосклон с очите си и останахме предоволни. За по-нататъшни такива подвизи продължаваме да мечтаем. 
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.