Ако заглавието на тази статия ви изненадва, то вие сигурно не сте следили развитието на електронната сцена в последните няколко години. Може би само определението нови е малко преувеличено в него, но ще стигнем и до това.
Като начало на този очерк за Swedish House Mafia искам да отбележа, че не се причислявам към безбройните им новоизлюпени фенове, а по-скоро имам сдържано отношение към SHM, но именно безпристрастието не ме остави безучастен към случващото се и се почувствах длъжен да понапиша няколко реда за шведите, без да съм им най-големият почитател.
В общи линии това е нещо като да не си фен на Ливърпул, но да признаваш величието му. Защото някои неща просто трябва да бъдат оценени заслужено.
А това, което членовете на групата Axwell, Sebastian Ingrosso и Steve Angello (изключваме Eric Prydz, който като техен близък приятел е фиктивен участник в SHM, но всъщност освен на предишния сайт на групата, не е взимал никакво участие в проекта) правят е грандиозно.
Няма значение дали сте почитател на електронната музика или не, изобщо дали следите сериозно музикалния бизнес, да не сте чували нищо от „шведските мафиоти” си е направо чудо, да не кажа малшанс.
Те са навсякъде, в клубовете, по плажовете и кафетата през лятото, дори с клиповете си вече и по телевизиите, но определено не по онзи незаслужен начин, по който стигат там създадените като на конвейер комерсиални имена на попа и модерния в днешно време изкривен хип-хоп.
Тазгодишните хитове One и Miami2Ibiza доказват несъмнено класата на SHM и успяха да оборят дори доста противоречиви мнения за тях, каквото например беше моето до скоро.
Неслучайно очертах още в началото, че не бих се окачествил като най-големия фен на SHM. Не напълно позитивното ми отношение към тях изградиха доста фактори, като доста разширения им подбор на парчета по време на партита, като под доста разширен имам предвид именно прекалено комерсиален - например на класики, но малко поизтъркани класики като Sweet Dreams, които някакси просто не се вписват с общото звучене на днешната музика.
Освен това в сетовете им, като специално се сещам за този от миналата година от Exit, те направо скъсват парчетата от mash-up-и с други парчета и се получава малко какафония. И най-важното – неизменното чувство, че SHM използват прекалено много друга музика, чрез която са добили славата си. Например огромният хит на Ingrosso от миналата година - Kidsos/Laktos си е чисто и просто мелодията на Kids на MGMT, а и да не забравяме, че едно от най-големите (тук няма ирония или подценяване) парчета на десетилетието в електронната музика - Show Be Love е построено върху оригинала на Robyn S плюс общото парче Be на Angello с Laidback Luke.
Но, да оставим тези детайли само за хора като мен, които им обръщат внимание. Защото истината е, че SHM завладяха света тази година и го направиха единствено с помощта на собствените си усилия. Тримата шведи разпространяват house музиката по света и то много успешно - по начин, по който да я възприемат хора с всякакви предпочитания.
Няма да е прекалено да кажем, че в последните месеци Swedish House Mafia направиха за house-a това, което Tiesto и може би в някаква степен Armin направиха за trance музиката преди време - дадоха я на широката публика по един достъпен, но в никакъв случай некачествен начин, и с това успяха съвсем заслужено да я спечелят. А както знаем – глас народен, глас божи.
Докато подготвяха One - първото си официално парче, издадено под общия псевдоним, всеки от тримата продължаваше да изкарва и уникални собствени парчета, с които и тримата доказаха класата си. С течение на 2010 One се превърна в мегахит, а пък последвалото Miami2Ibiza все още набира скорост, но поне за мен звучи още по-добре. А SHM не мислят да спират дотук - първият им албум Until One ще излезе идната седмица (на 25-ти октомври), като нещо не по-малко интересно идва след него - на 22-ти ноември е световната премиера на документалния филм Take One, посветен на триото.
Той проследява техния живот в последните две години, главно по време на турнета, и ще разкаже историята на тяхното въздигане в един доста реалистичен план. Албумът Until One, който е официален саундтрак към филма, събира най-големите хитове, свързани с групата (не само техни парчета), и се очаква от доста време. Ако тази статия ви е заинтересувала поне малко, то другата седмица ще може да видите и обстоен преглед на въпросния албум, който си е истинско явление в музикалния бизнес.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.